DrawingsPaintingsSculptures

Море от медузи

Медузата ме зове. Разперила хищно своите ръце-ресни засмуква водата в тялото ми. Така както луната причинява приливи с притегателната си сила - така и аз се приближавам неволно към медузата. Тя е огромна и страшна. Лепкаво-пареща - не е така безобидно на вид мекотело. Аз не мога да я ухапя, защото тя е безцветно-безплътна - а тя мен да. Медузата няма зъби, нокти или скелет дори. Тя е агресивна с парещата си отрова. Всеки човек се е срещал с нея поне веднъж. Опарил се е, а после опарен се свил. Добре е, ако е успял да запомни парещата болка до края на дните си. Медузата е разперила своите ръце-ресни и поклащайки се иска да ни прегърне. Но ние опарени бягаме от лицемерната й нежност. Само незнаещите й позволяват - да ги прегърне. Да ги затопли с пареща болка. Да ги притисне по-плътно до невидимата си безскелетна плът. Само незнаещите й позволяват. После я обмокрят с парещи сълзи и уплашени бягат да се спасяват. Тя не ги задържа - те вече са научили урока си. Доверчиви, били са предателски опарени. Медузата вече е с размити очертания и не могат да я намерят, за да й отмъстят. Тя е невидима и вляла се отново в кръговрата на живота.
Там, където винаги ще има:
Парещи и опарени
Предатели и предадени
Вярващи и обезверени ┘
Медузата плава по своя път и пари неопарените. Те се опарват и повече нямат доверие. Това е полезно. Когато видят ТАЗИ медуза, ще бягат надалеч. Но ще се крият ли, когато медуза с друго лице излезе на пътя им?
Като си помисля, че и аз може да съм причинила толкова много злини - не съм ли и аз мекушава безлика медуза? Не съм ли?
Понякога си мисля, че светът не е усъвършенствал кой знае колко от първите си дни. И все още е само хранителен бульон, в който плават парещи и опарени медузи. Различават се само по своята големина и хитра безцветност.
Изобщо светът в моите кошмари е море от медузи.

Публикувано на 29.06.2001г. в месечното издание за култура и изкуство "Светли струи 21" на вестник БРЯГ

Усещане

Кула от карти

Море от медузи

Марионетки

Очите на котката

Хора със стъклени души

Да пресечеш финалната лента