Море от медузи
Медузата ме зове. Разперила хищно своите ръце-ресни засмуква водата
в тялото ми. Така както луната причинява приливи с притегателната си
сила - така и аз се приближавам неволно към медузата. Тя е огромна и
страшна. Лепкаво-пареща - не е така безобидно на вид мекотело. Аз не
мога да я ухапя, защото тя е безцветно-безплътна - а тя мен да. Медузата
няма зъби, нокти или скелет дори. Тя е агресивна с парещата си отрова.
Всеки човек се е срещал с нея поне веднъж. Опарил се е, а после опарен
се свил. Добре е, ако е успял да запомни парещата болка до края на дните
си. Медузата е разперила своите ръце-ресни и поклащайки се иска да ни
прегърне. Но ние опарени бягаме от лицемерната й нежност. Само незнаещите
й позволяват - да ги прегърне. Да ги затопли с пареща болка. Да ги притисне
по-плътно до невидимата си безскелетна плът. Само незнаещите й позволяват.
После я обмокрят с парещи сълзи и уплашени бягат да се спасяват. Тя
не ги задържа - те вече са научили урока си. Доверчиви, били са предателски
опарени. Медузата вече е с размити очертания и не могат да я намерят,
за да й отмъстят. Тя е невидима и вляла се отново в кръговрата на живота. Публикувано на 29.06.2001г. в месечното издание за култура и изкуство "Светли струи 21" на вестник БРЯГ Море от медузи |