|
Очите на котката Очите на котката. Знам, много те заболя. След такъв
удар, който не очакваше и доверчиво ме гледаше със зелените си очи.
Гъвкавото тяло се превива и на него още личат следите от камъка, с
който те ударих. А не исках. Наистина не исках. Ти ме гледаше предано
и се усмихваше в краката ми, търсеща може би нежност и закрила. Това
в един момент ми се стори досадно. Или може би прекалено обвързващо.
Посегнах към камъка. Той целият трепереше и гореше в ръцете ми. Сякаш
го изпуснах. Не - запратих го право към слабичкото ти гъвкаво тяло.
В един момент в очите ти просветна щастие, че се шегувам и си играя
с теб. После адски много ме заболя. Защото миг преди това прочетох
доверието в очите ти. Сълзите за момент ме заслепиха. После въздъхнах.
Ти постоя малко изненадана, с питащ поглед. Почувствах се адски тъжно.
После ти си отиде. Или се опита да си отидеш, но не успя. Старата
къща лежеше отвънка, на двора. После ти пак дойде. Вървя бавно и предпазливо
около мен. Знаех, че си наранена, а аз бях още повече. Защото осъзнавах,
че не биваше да го правя. Дупката, там където козината ти бе полегнала
от удара с камъка, все още ясно се открояваше. Изпитах досада, че
още не си забравила. Протегнах ръка, извиках те тихичко. Ти се поколеба,
но после тръгна към мен. Доближи се свенливо. Издърпах те почти грубо
там долу, в краката си. Знаех, че имаш нужда от нежност. Очите ти
бяха все още блестящи от сдържаните сълзи. Притиснах те по-близо до
себе си, да не би пак да избягаш. После зарових пръсти почти отвратен
пръсти в плътта ти. Пипнешком разроших козината ти и скрих белега
от камъка. Станах спокоен и сякаш изпълнил дълга си. Сега вече можеше
да си идеш. Почувствах се поласкан, че бе там долу в прахта, в краката
ми. Старата къща сърдито мълчеше. Ти все още се правеше, че не разбираш
и обикаляше на осмици краката ми. Прескочих те и просто продължих
по пътя си. Вече нямаше никакво значение. Знаех, че ще те поболи малко
от удара с камъка, но какво пък - скоро ще разбереш. Бях безкрайно
щастлив, че не тичаш подире ми с питащ поглед и мога да си отида.
Свободен и по никакъв начин не заангажиран.
|
