|
* * * Един приятел ми остана,а сега и него ми отнемат, един приятел верен, а сега и него ще ми вземат. А нима е грях, че плача, защото ми се иска да повярвям, че 'приятелството вечно' съществува и лъч надежда го крепи, че не може всеки да попита: 'колко струва?' и да си плати; че някой ден ще спра да се боя, че някой ще ни раздели, че някой ден ще спра да плача от страх, че ще боли. А се уморих да се страхувам, че без него ще остана и се уморих да се преструвам, че ще спра да страдам. И все се моля, Господи, недей, недей ми го отнема, по-добре ме накажи...или прости, но него ти недей ми взема. Един приятел ми остана... |