ПСИХОЛОГИЯ

              Интересувам се от психология отдавна - насочил съм се преди всичко към психология на личността и социалната психология. Тази година завършвам специалност "Приложна социална психология" към факултет "Социално дело" във Варненски Свободен Университет "Черноризец Храбър". Радва ме възможността за специализация извън България - противно на общественоутвърдения мит за ВСУ, университета предлага много такива възможности във Германия, Англия.
              Понастоящем специализирам позитивна психотерапия в курс към българското ДПП, основано от известния германски психотерапевт Арно Ремерс във Варна. Специализационният курс дава възможност за защита на международно легитимен сертификат, осигуряващ практикуване на позитивнопсихотерапевтични методи за индивидуална и групова психотерапия.               Този метод включва използването на различни клиент-центрирани и психодинамични техники, обезпечаващи едно по-подробно дефиниране на проблеми и успешно предоставяне на алтернативни решения, без методът да е неприятен за клиента. (Повече за тоди метод проверете на съответната web-страница, която съм указал на последната страница).
              Разработил съм няколко собствени идеи, свързани с типовете личности, структурата на "Аз"-а, анализ на приятелските отношения. В момента разработвам дипломна работа, свързана с музикотерапията като катарзис. Имам направено интересно изследване за зависимостта между търсенето на музика и генетичния пол.
             Любимите ми автори са Карл Густав Юнг, Ги Корно, Носрад Песешкиан, Алфред Кинси и др. Ако се интересувате от някои от идеите ми, можете да ми пишете по e-mail или на пощенският ми адрес, обявен в биографичната част на тази web-страница.
             Ако имате желание да поговорим за нещо, което Ви интересува, можете да ми се обадите на домашният ми телефон. Надявам се, че скоро ще има възможност за такива real-time разговори и директно по мрежата. 
             По-долу Ви предлагам съкратени варианти на някои мои разработки:

             1. Зависимост между генетичния пол и търсенето на музика (общи хипотези, някои факти).
             2. Приятелството - кратък анализ, проблеми.
             3. Върху съжителството между хората.
             3. "Аз"- теория и типове личности - структурно-психодинамичен поглед.

             Благодаря Ви за вниманието.

Зависимост между генетичния пол и търсенето на музика.

               Изследването е проведено във гр. Варна, в периода март-април на 1998 год. Включва преброяване на хората, търсещи някаква музика в известен отдавна музикален магазин в центъра на града. Част от резултатите от преброяването Ви представям в таблицата по-долу.

               Хипотеза: Мъжете се интересуват и търсят по-често музика от жените.
               Доказателствата се базират на конкретните резултати, част от които са по-долу изложените:

               В останалата част от таблицата съотношението се запазва, а именно 3 : 1 в полза на мъжете.
               Извод от конкретния експеримент: Мъжете се интересуват от музика по-често, отколкото жените.

               Допълнителни бележки: Експеримента изследва търсенето и интересуването от музика, не покупката на такава. Резултатите не бива да извикват в мъжете изблици на сексизъм или каквито и да е било друг вид дискриминативни отношения към жените.
               Предстои провеждането на още три експеримента, изследващи по-горната хипотеза.

ВЪРХУ ПРИЯТЕЛСТВОТО

               Ще се опитам да ви предложа разсъждения върху това толкова тривиално и обикновено, от гледна точка на честотата на срещането си в реалността (нашият ум) тип взаимоотношение между хората.
               Когато някой бъде попитан какво за него е “приятел”, “приятелство”, в повечето случаи хората дават близки отговори. Обикновено присъстват фрази като: “човек, който ни разбира”; “човек, който ни помага в нужда”; “някой с общи интереси” и т.п. Странно е, обаче, че като се замисля над по-горе изложените примерни “определения”(каквито и аз давам), ми прави впечатление, че дори и преди да разберем, че някой може да ни “разбира”, да ни “помага в нужда”; дори преди да открием общи интереси с него, ние можем и обикновено се сприятеляваме. Значи съзнателната обосновка на една дружба се предхожда от задоволяване на някакви подсъзнателни потребности от сигурност, свързани с нашият не толкова практически живот, а с обосноваването на личната социална принадлежност на човека към някакви собствени идеи, житейски концепции и п.т. “усещания” за живот, които той желае да “институционализира”.                Доказателство за това, че упоменатите “определения” за приятелство са следствия от, а не причина за пораждането му е, че тези фрази регистрират именно едно желание за утвърждаване на социален статус; създаване на микросоциален климат, в който индивида се чувства в най-голяма степен “в свои води” т.е. избегнал е напрежението на непознатото и го е направил познато, сигурно. (Без да дава тези “определениия”, едно дете също се сприятелява, при това и значително по-бързо от зрял човек.)
               Процеса на търсене на сигурност в познатото (на съзнателно равнище) е иницииран от липсата на такава в подсъзнанието; всяко приятелство е обусловено от желанието за по-пълна проекция, реализация на инстинктите в съзнателната сфера на междуличностните взаимо- отношения: инстинкт за себесъхранение, себеутвърждаване, себеналагане, в различни аспекти части от вродената потребност от продължение на живота. Изкривените проекции на този инстинкт от безсъзнателната сфера в съзнателната (патологиите) - желанията за деструктивно, автодеструктивно поведение; конформност и автоунификация, са всъщност опити за задоволяване на тези потребности от позициите на обосноваване на необосновимите в съзнанието нужди на подсъзнанието. Ако един човек ни кара да се чувстваме добре, то това означава, че или успяваме да проецираме житейските си потребности - себесъхранение, себеутвърждаване и себеналагане, или задоволяваме в различна степен изкривените си, неосъзнати нужди на подсъзнателните “стандарти” на живот.
               Много малко хора успяват във висока степен да “осъзнаят” безсъзнателните импулси, ръководещи ги и в кр.см. обуславящи един жизнен път, хармонизиращ на всички наши потребности като цяло. В осъзнаването на изискванията на живота към нас се корени и предпоставката за едно спокойно, нестресирано ежедневие.
               Тук мога да отворя една скоба и да спомена учения, като това на Дон Хуан, Дзен, но тази скоба ще стане прекаленно голяма - тези мои разсъждения включват някои аспекти, третирани в упоменатите философии, макар и да са “обнародвани” и осъзнати в по-голяма степен чак след ред публикации на видни психолози и философи, като Фройд, Юнг и др. Целта ми е да използвам скромните си възможвости, като ги впрегна в конкретни разсъждения относно характера и подбудите, които ни карат да си търсим приятели и да сме такива понякога.
                И така, да поразсъждаваме върху приятелството между различни полове. Такова приятелство е възможно, ако мъжът подсъзнателно осъществява аспект на своята анима (женската част в мъжа; женският психичен образ; скрит “не-Аз” в мъжа ). По принцип се смята, че в отношенията между половете най-силно и определящо значение има инстинкта за продължаване на рода, но по-дълбоките междуличностни отношения фактически възникват в следствие на възприемането на равенство - преживяването на (живота с) анима и анимус от съотв. мъжа и жената в съзнанието на двете страни. Контакти, които се основават изцяло на желанията за интимна близост, при мъжа говорят за опити за компенсиране на недостатъчен мъжки модел на идентификация в детството, а при жената са продиктувани от неправилен израз на отношението и към реализацията на този т.нар. “мачовски” модел на междуполово общуване на мъжете, т.е. може да се разглежда като форма на мазохизъм.
               Всъщност, едно приятелство между мъж и жена е възможно само ако и двете страни успяват да се изживяват като част от другия именно чрез изживяването на вътрешната частица от другия пол в самите тях.
               При мъжа характерни белези за това е изживяването на партньора от другия пол като майка (нещо близко, познато до него ) - това, всъщност не е проекцията на жената от детството към настоящата, а проекцията на жената в мъжа към тази от плът и кръв. Непорицаването на ранните детски еротични желания, разгледано в светлината на юнговото схващане на инцестния импулс, би било добра предпоставка за по-късното развитие на правилна полова себеидентификация и хармонични отношения на равнопоставеност с другия пол. Този въпрос е много сложен и би следвало да се разгледа подробно поотделно и за двата пола. Изводите от едно такова разглеждане, в светлината на контекста за приятелството, са:
               Човек е едно цяло, състоящо се от две части - себеидентификация + женска и мъжка част, съотв. в мъжа или жената. Етиологията на разтройствата в междуполовите отношения - приятелските контакти между половете - се корени в непризнаването на “другата” част в нас за наша собствена.
               Приятелството между хора от един и същи пол е значително по-лесно осъществимо, в сравнение с това между различни полове. Основната причина за това се корени във факта, че със “себеподобни” се чувстваме по-добре: различните неща ни фрустрират, а подобните на нас ни дават чувство за сигурност. Оттам идва и самозаблуждението за “общи теми на разговор” - всъщност това означава просто, че е по-лесно да говориш с човек от същия пол, отколкото с друг. Постепено този стериотип се е утвърдил без при това обратното да е вярно.
               Реакциите на съзнанието ни против човешкото ни “цяло”, за което стана дума в предната част, и тук дават своите “плодове”. “Мачовският” модел поведение се поддържа и одобрява от много мъже и всеки друг модел поведение, което бива възприето наоколо, веднага бива окачествяван като “мекушав”, най-меко казано. Зад този “твърд” модел не се крие нищо друго, освен “крехка” мъжественост, следствие преди всичко от липса на силно присъстващ баща в семейството от най-ранна детска възраст.
               Мъжете-приятели с подобен модел на отношение често дори без да се усещат си прехвъвлят отношения и категоризации, в които жените са нещо по-“несъвършено”, по-“долно” от мъжете; стават “само за секс” (компенсацията за крехката мъжественост) и съществува “една Жена - една Голяма Любов”, която те чакат (пасивно отношение, снемащо непреминалия Едипов комплекс - жената с главно “Ж” всъщност не е нищо друго, освен Майката и остатъчната еротична връзка към нея в подсъзнанието на този тип мъже). Много мъже никога не преодоляват тази бариера, дори и много след като са намерили своите любящи “мащехи” - втората им майка не би могла да компенсира липсата на мъжки модел за тях. Характерна е и друга, не по-малко трагична особенност: поради липсата на стабилна идентификация с баща, и желанието да утвърдят себе си като “супермени” пред “нежната” половина (при която подобни проблеми просто не се срещат), те живеят чрез един псевдохомосексуален начин на комуникация със себеподобните си, като в същото време открито се съпротивляват и осмиват осъзналите се хомосексуалисти. Това, което изпитват при среща с тях, всъщност, е ужас; ужасът да не бъдат окачествени като “такива” (отново белег за много крехката им мъжка идентичност), преплетен със страхопочитанието, като към толкова лесен и в същото време недостижим начин за разрешаване на собствения проблем. Невъзможността им да разграничат признаването на анимата си от хомосексуалността е в основата на конфликта на “мачовците” с т.нар. от тях “феминни” мъже и в кр.см. със себе си. Колкото е по-силна съпротивата към даден сексуален феномен (особенно когато става дума за мъжката хомосексуалност), толкова повече външната фрустрация, проявявана при открити срещи с него, е белег за сблъсък на подсъзнателното желание за такава идентификация с наложеното от съзнанието “вето” над такъв род отношения. Това обрича много от хетеросексуалните връзки на неравнопоставеност и всичките и следствия в цялото им "пъстро" многообразие.
               Именно в премахването на това “вето” на съзнанието над подсъзнателните импулси се крие и ключа за разрешаване на проблема на “мачото” - в древните цивилизации, далеч преди Византийската и произлязлата от нея Римска империи, въпросът за успешната мъжка идентификация е бил разрешаван много просто - преживяването на подсъзнателните сексуални импулси е било осъществявано чрез живеене с тях т.е. толериране на хомосексуалните действия (в индианския бит да спиш с бердачи - мъжът-жена - било смятано за чест, предимство; бердачи много често били вождове на племена и шамани). Разрешението е много просто, но “християнският бит и морал”, на който все още плащаме данък, не ни позволява да излекуваме обществото си от “недоизнесените рожби” Само че това нашите “мачовци” не могат да го разберат - и няма откъде и да го видят, за съжаление…
               Приятелските връзки при жените следват същия общ принцип на по-висока степен на комуникативност на еднополовите контакти, в сравнение с контактите със “силния” пол, като веднага бързам да уточня, в светлината на близкия контекст, че генезисът на лесбийството е именно в реализирането на “мачовският” модел на поведение от страна на мъжете при контактите си с жените т.е. в разочерованието от мъжете. За близките приятелства е характерна общата висока, проявена емоционалност на връзката; липсата на еманципативен характер и п.т. стил на междуличностните комуникации. В контактите си помежду си жените по-рядко ограничават броя на контактите си; обикновено приятелските връзки на един мъж са по-малко, но са по-дълбоки.
               Всъщност, чувствителни разлики между половете няма, общите схеми и наложените стереотипи на поведение до голяма степен форсират и задълбочават допълнително по същество малките разлики.
        

ВЪРХУ СЪЖИТЕЛСТВОТО МЕЖДУ ХОРАТА

               Неразбирателството между хората, които живеят заедно за по-дълъг период от време произтича от стремежа на всяка от страните да намери (види) себе си в другата страна. (По принцип, човек винаги търси познатото, по-близкото до самия него, а какво по-близко до самия него от собствената му личност. Миражно е т.нар. "същество от две половинки". Всеки иска, оглеждайки се в другия да види себе си, т.е. съществуват едновременно две същества с огледални половинки, въобразяващи си за различен период от време (обусловен и правопропорционален на времето на съжителстване на двойката), че са едно цяло.
               Начин да се преодолее отчуждението между хората, без това да афектира негативно "Аз"-а на индивида, е увеличаването на социалните контакти на всеки човек; възпрепятстването на човека сам да ограничи себе си обвързвайки живота си в голяма степен само до още един човек. Ограничаването на социалните контакти на индивида, което неминуемо следва в случай на обвързване, довежда до споменатото п.г. огледално разглеждане на себето, самовлюбване и загуба на усещането за реална личностна проекция на индивида в обществото. Затова и хората, живеещи по двойки за продължителен период от време, губят чувствителността си към външния свят, към неговите промени и развитие - търсейки себе си в брака (най-често срещаната форма на дълготрайно съжителство), те ограничават своето духовно развитие, като възпрепятстват досега си с околната социална среда.
               Либерализацията на социото и притъпяването на първичните традиционно-ортодоксални разбирания за сексуалността и цялостното стоене на индивида в обществото е умела крачка за постигането на подобен стандарт на съществуване и разбирания от все повече хора и не е нищо повече от едно връщане в света на природата, в най-чистия, лишен от болни фантазии, стремежи, предразсъдъци и комплекси свят на истинската, неподправена по ничий вкус природа.
               Друг начин е единият индивид все пак да приеме предизвикателството за Аз-а си и да стане огледална половинка на другия човек. Това може да продължи различен период от време и зависи най-вече от способността на "жертвалия се" да осъзнае и претегли компромисите със собствените си нужди, личност и принципи ( То, Аз, Свръх аз).
               Логично е да се предположи, че третата възможност за брачно съжителство е желанието и на двете страни да превъплатят другата личност в себе си, т.е. да се получи двойно огледален образ. Това, в сравнение с втория случай, е още по-рядко срещано и още по-трудно осъществимо.                Личността би могла да развие различни форми на асоциално поведение в следствие на неправилна идентификация на основната житейска цел, а тя е личностното осъзнаване. Много по-добре би било един изчерпан брак да бъде прекратен, отколкото чрез съществуването си да продължава да носи нещастие на брачната двойка и на приближените им. Един брак се изчерпва с осъществяването на основната си цел - поколението, след което двойката трябва да намери нов стимул, нов "енергиен източник", за да продължи да съществува като двойка.