ГЛАВА ВТОРА

ОТЧИТАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

2.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

Дълготрайните материални активи имат веществена форма на проявление. Те са разнообразни по вид и по предназначение и в голяма степен формират материалната база на предприятието.

Съгласно счетоводните стандарти дълготрайните материални активи са нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които имат натурално-веществена форма; използват се за производството и/или доставката/продажбата, за отдаване под наем, за административни или за други цели; очаква се да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

Дълготрайните материални активи са средства на труда. Те участват многократно в дейността на предприятието и пренасят на части своята стойност в разходите, като запазват натурално-веществената си форма. Една част от тях участват активно в стопанския процес и са главно, необходимо условие за произвеждането, респ. за транспортирането или за продажбата на продукцията. Други обслужват административната дейност на предприятието.

Притежаването на дълготраен материален актив е свързано с очакване/ черпене на икономическа изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да се установява за всеки дълготраен материален активи или може да произтича от комбинираното действие на група дълготрайни материални активи. Когато очакваните икономически изгоди не могат да се определят индивидуално, тогава идентифицирането на съответния дълготраен материален актив се определя от притежаването на права върху него и от възможността да се изведе от предприятието, отделно от другите активи.

Дълготрайните материални активи са:

1. Земи (терени). Тук се включват собствените земи/терени на предприятието, които могат да бъдат открити, застроени, залесени или за добив на рудни и нерудни изкопаеми.

2. Подобрения върху земите. В тази група се включват всякакъв вид подобрения върху земите като: асфалтирани алеи, гаражи, огради, оформени терени и други благоустройствени подобрения.

3. Сгради и конструкции. Тук се включват сгради и конструкции, които се използват за осигуряване на условия за осъществяваната стопанска дейност, за съхраняване на стоково-материални запаси, за административно обслужване на предприятието

Сградите могат да бъдат или да не бъдат премествани върху други земи/ терени. Вградените в сградата съоръжения, инсталации, мебели и други подобни разграничими части по преценка на предприятието могат да се отчитат и като отделни дълготрайни материални активи. Такива могат да бъдат: асансьори; газопроводи и топлопроводи; канализация; отоплителни и вентилационни устройства; вътрешна електрическа инсталация; хидрофорни уредби и други подобни.

В групата на сградите се включват и изградените временни сгради, които се използват при строителството на отделни обекти.

4. Машини и оборудване. Тук се включват:

производствени машини и оборудване - предназначени са да изменят свойствата, формата или състоянието на предметите на труда чрез механична, термична, химична или друга обработка, вкл. и тези, използвани за преместване предметите на труда в производствения процес като: металорежещи машини, стругове, ковашко-пресови машини, пещи, земекопни машини, каменотрошачки, багери, тъкачни станове и други;

енергетични и двигателни машини и оборудване - предназначени са за произвеждане на различни видове енергия и за превръщането на различни видове енергия в механична като. бойлери и бойлерни уредби, токоизправителни станции, подстанции, трафопостове, разпределителни табла, помпено-компресорни съоръжения и други;

предавателни устройства - предназначени са за предаване на енергия (електрическа, топлинна и механична) и течни и газообразни вещества като: електрически мрежи, контактни мрежи, кабелни линии, тръбопроводи (за нефт, газ, топлина), трансмисии и други;

измервателни и регулиращи уреди - имат технологично общостопанско назначение и включват всички видове инструменти (режещи, ударни, стягащи, за уплътняване, за измерване, медицински и др.), производствени принадлежности (за изтегляне, за пробиване, стендове за изпитване и изпробване и др.), измервателни уреди и апарати (за измерване на електрически и магнитни величини, уреди и апарати за химически анализ, топлоизмервателни уреди, устройства за автоматика и телемеханика и др.), медицинско и лабораторно оборудване, уреди и устройства за дефектоскопия и други.

5. Съоръжения. Включват се дълготрайни материални активи, които са предназначени чрез определени технически функции да създават условия за осъществяване на производствения процес като надземни и подземни резервоари, въжени линии, радиотелевизионни съоръжения, пристанищни съоръжения (кейови стени, пристани, вълноломи и др.), хидротехнически и хидромелиоративни съоръжения (водохранилища, канали, шахти), водопроводи, канализации, летища, самолетни стоянки, спортни и зрелищни съоръжения и други.

6. Транспортни средства. В групата се включват всички подвижни средства (заедно с всички приспособления и принадлежности към тях), които се използват за превоз на товари и пътници като автомобили, тролейбуси, вагони, локомотиви, мотриси, самолети, хеликоптери, плавателни съдове и други.

Прикрепеният трайно към транспортните средства преносим инвентар може да се отчита като отделни дълготрайни материални активи или като съставна част на транспортното средство. Всяко транспортно средство може да се отчита като отделен дълготраен материален актив или да се "раздели" на няколко дълготрайни материални активи. Такъв е случаят със самолетите, при които двигателите се третират отделно от планера (тялото на самолета).

7. Компютърно оборудване. Тук се включват различните видове и различните конфигурации компютърно оборудване.

8. Обзавеждане и трайни активи. Тук се включват канцеларските мебели, офис обзавеждане, спортен и друг стопански инвентар. Като самостоятелни дълготрайни активи се отчитат и предметите със специално предназначение като железни каси, маси, бюра, гардероби, радиоапарати, телевизори и други подобни.

9. Библиотечни книги. Включват се всички видове книги в библиотеките, които формират библиотечния фонд на предприятието.

10. Други дълготрайни материални активи. В групата се включват дълготрайни материални активи, които не са посочени в изброените дотук групи.

В системата на счетоводството дълготрайните материални активи от всяка група и вид се отчитат като отделни инвентарни обекти. Инвентарният обект може да включва конструктивната част на дълготрайния материален актив заедно с всички принадлежащи към него съоръжения и устройства. Последните могат да се третират отделно и те да бъдат в отчетно отношение самостоятелни дълготрайни материални активи, самостоятелни инвентарни обекти. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономически изгоди за предприятието. В тези случаи се налага да се използват различни методи и различни норми на амортизация

Всеки инвентарен обект получава свой инвентарен номер (шифър). Инвентарните номера (шифри) на инвентарните обекти се подреждат по различни кодови системи, като за всяка посочена група се запазват отделни инвентарни номера

2.2. ОЦЕНКА НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

Дълготрайните материални активи се оценяват първоначално по цена на придобиване, по себестойност или по справедлива цена

Цената на придобиване включва покупната цена, митата, невъзстановимите данъци и всички преки разходи.

Преките разходи са свързани с привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние, което да отговаря на неговото предназначение. Такива разходи могат да бъдат:

1) разходи за подготовка на обекта/терена, където ще се използва активът;

2) разходи за първоначална доставка и обработка,

3) разходи за монтаж, вкл. тези, направени през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в експлоатация на дълготрайния материален актив,

4) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;

5) разходи за хонорари на архитекти, инженери, счетоводители и други, свързани с проекта, разходи за икономическа обосновка, за поръчка и/или за изграждане, доставка, монтаж, въвеждане в употреба и други на дълготрайния материален актив;

6) предполагаеми разходи до размера на начислената провизия на условни задължения за:

а) демонтаж и извеждане на дълготрайния материален актив от употреба, тези разходи се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието очаква да получи в резултат на понататъшното уреждане на актива - брак, продажба, размяна, даване под наем и други подобни,

б) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи

Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане, разликата между първоначалната оценка и сумата на всички плащания не се включват в преките разходи. Те се признават като разход за лихви през периода на издължаване на заема

Цената на придобиване на земи/терени включва покупната цена и разходи като:

а) комисиони за търговци на недвижимо имущество и юридически услуги;

б) подготвителни работи за извършване на строеж - изравняване, попълване на дупки, отводняване, огледи и други;

в) преместване на съществуващи постройки и други препятствия; приходите от продажби на строителни материали се отчитат в намаление на тези разходи;

г) създаване на съоръжения, които се поддържат от държавата, като канализация, улици, тротоари и други подобни.

Когато на земя/терен има сгради, които се събарят с цел да се построят нови, разходите по събарянето и разчистването се третират като разходи по ликвидацията на този актив. Получените приходи от ликвидацията се отчитат като текущи приходи.

В сумата на преките разходи не се включват и:

а) разходите за пуск и други подобни предпроизводствени разходи;

б) началните оперативни загуби, понесени преди актива да достигне планираната производителност;

в) разходите за обучение на персонала за работа с дълготрайния материален актив;

г) административните и други общи разходи, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние.

Дълготрайните материални активи се оценяват по себестойност, когато са създадени/произведени в предприятието. Начинът на определяне на себестойността е идентичен с този за определяне на себестойността на произвежданата в предприятието продукция, т.е. на база на основните производствени разходи. Не трябва да се включват вътрешни печалби, административни разходи, стойността на необичайните количества бракувани ресурси (материали, труд и други).

Дълготрайните материални активи се оценяват по справедлива стойност, когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка. Приема се, че оценката от съда при апортна вноска е равна на справедливата стойност на получените дълготрайни материални активи.

Когато дълготраен материален актив се придобива в резултат на размяна с други активи, цената на придобиване се определя:

а) по справедлива стойност на отдадения актив, коригирана с всички преведени парични средства или парични еквиваленти; тази оценка се прилага при наличие на замяна или частична замяна срещу друг несходен дълготраен материален актив или други активи;

б) по балансова стойност на заменения/отдадения дълготраен материален актив без да се признава печалба/загуба от тази сделка, тази оценка се прилага при наличие на замяна срещу друг подобен актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанска дейност и сходна справедлива стойност.

Дълготрайните материални активи могат да се оценяват след първоначалното оценяване, като се прилагат два подхода - препоръчителен или допустим алтернативен подход. Всяко предприятие има право да избира подхода, който да прилага.

Препоръчителният подход изисква всеки дълготраен материален актив да се отчита по историческа цена, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.

Допустимият алтернативен подход изисква всеки отделен дълготраен материален актив да се отчита по преоценена (справедлива) стойност към датата на преоценката, намалена с начислените амортизации и натрупаната евентуално загуба от обезценка. Преоценките трябва да се правят редовно, така че балансовата стойност на дълготрайните материални активи да не се различава съществено от тяхната справедлива стойност към датата на финансовия отчет.

Преоценките на дълготрайните материални активи се осъществяват като се спазват следните изисквания:

1. Справедливата стойност на дълготрайните материални активи е пазарната им стойност.

Пазарната стойност на земите/терените и сградите се определя от професионални лицензирани оценители. При определяне на пазарната стойност на останалите дълготрайни материални активи трябва да има надеждна информация. Когато липсва такава информация поради специализирания характер на активите (без земите и сградите) и/или липсват сделки с конкретен вид активи, те се оценяват по амортизираната им възстановима стойност.

2. Честотата на преоценките е в пряка връзка с промените в справедливите стойности на отделните дълготрайни материални активи. Тя се определя със счетоводната политика на предприятието.

2.3. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОТЧИТАНЕТО НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

Синтетичното отчитане на дълготрайните материални активи се организира като се използват синтетични и аналитични сметки от индивидуалния сметкоплан на предприятието. Съобразно предназначението си те могат да се обединят в три групи:

а) за отчитане на дълготрайните материални активи;

б) за отчитане на процесите на придобиване и ликвидация;

в) за отчитане на амортизацията на дълготрайните материални активи.

Синтетичните сметки, които се включват към първата група, са: 200 Земи (терени), 201 Подобрения върху земите, 202 Сгради и конструкции, 203 Машини и оборудване, 204 Съоръжения, 205 Транспортни средства, 206 Компютърно оборудване, 207 Обзавеждане и трайни активи, 208 Библиотечни книги и 209 Други дълготрайни материални активи. Всяка от посочените счетоводни сметки се използва за отчитане на конкретни дълготрайни материални активи. Информацията има конкретен вид и съдържание.

Всички тези сметки са активни и се дебитират при увеличаване на съответните дълготрайни материални активи, а се кредитират при тяхното намаление. Сметките могат да имат само дебитно салдо, което ще бъде израз на отчетната стойност на наличните в предприятието дълготрайни материални активи.

Отчитането на процесите на придобиването и ликвидацията на дълготрайните материални активи се извършва чрез сметки 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и 614 Разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи. Общото между тези две сметки е, че се използват за отчитане на процеси. Тези сметки се приключват след завършване на съответния процес на придобиване или на ликвидация. Те могат да имат салдо до приключването на този процес.

С/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи се използва за отчитане придобиването на дълготрайни материални активи, за придобиването на които се извършват преки разходи. Тя се използва предимно за отчитане строителството на сгради и за монтаж на машини, оборудване и съоръжения. Всички преки разходи, вкл. и покупната стойност на актива, митата и невъзстановимите данъци, намират отражение по дебита на с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. Тя се кредитира след завършване на обекта, което по време ще съвпада с приемането му в експлоатация.

С/ка 614 Разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи се използва за отчитане на процеса на ликвидацията на дълготрайни материални активи. По дебита на сметката се записват разходите по ликвидацията, а по кредита - при приключването й.

За отчитане на амортизацията на дълготрайните материални активи се използва с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи. Сметката е корективна и се кредитира с начисляваните амортизации и с извършените обезценки на дълготрайните материални активи. Тя се дебитира със сумата на амортизацията при отписване на дълготрайния материален актив, както и евентуално с подобрението на амортизируем дълготраен материален актив. Чрез с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи се отчита и разликата от преоценката на амортизираната част на преоценяван дълготраен материален актив. Кредитното салдо по тази сметка е информация за размера и степента на амортизиране на наличните в предприятието дълготрайни материални активи.

Аналитичното отчитане на дълготрайните материални активи се организира, като за всеки инвентарен обект се открива отделна аналитична сметка. В нея обикновено се съдържа информация за: наименование, инвентарен номер, дата на придобиване, оценка при придобиване, преоценена стойност, полезен срок на годност, прилаган метод на амортизация, годишна амортизационна квота, резерв от преоценки, балансова стойност и други. Конкретното информационно съдържание на аналитичната сметка ще зависи от съответния вид дълготраен материален актив и от потребността от съответна отчетна информация.

2.4. ОТЧИТАНЕ НА ПРИДОБИВАНЕТО НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

Всяко предприятие се нуждае от дълготрайни материални активи, които формират неговата материално-техническа база. Процесите на придобиването могат да се разделят на два етапа: при създаване (формиране) на предприятието и при доставяне за подмяна на амортизирани дълготрайни материални активи или при разширяване на предприятието. Придобиването на дълготрайните материални активи при създаването на предприятието е обикновено пряко свързано с формирането на неговия капитал. Това трябва да се третира само като еднократен акт. Налице е една възможност, която ще намери отражение по дебита на сметки 200 Земи (терени), 201 Подобрения върху земите, 202 Сгради и конструкции, 203 Машини и оборудване, 204 Съоръжения, 205 Транспортни средства, 206 Компютърно оборудване, 207 Обзавеждане и трайни активи, 208 Библиотечни книги и 209 Други дълготрайни материални активи срещу кредитиране на с/ка 100 Основен капитал, изискващ регистрация, с/ка 101 Основен капитал, неизискващ регистрация или с/ка 425 Вземания по записани дялови вноски.

Пример. В АД "БУЛКАТ" са получени под формата на непарични вноски срещу записани акции стругове за 1600 лв., лекотоварен автомобил за 2400 лв. и офис оборудване за 2000 лв.

Дебит с/ка 203 Машини и оборудване 1600

Дебит с/ка 205 Транспортни средства 2400

Дебит с/ка 207 Обзавеждане и трайни активи 2000

Кредит с/ка 100 Основен капитал, изискващ регистрация 6000

Придобиването на дълготрайни материални активи при функциониращо предприятие може да се третира като процес, като вид дейност, резултатите от която ще рефлектират по време на тяхното използване. Придобиването на дълготрайните материални активи се извършва чрез доставка (закупуване) на готови за използване обекти или чрез строителна и монтажна дейност. Като готови за използване дълготрайни материални активи трябва да се разбират главно: машини, съоръжения, транспортни средства, стопански инвентар и други. От гледище на отчетния процес готов дълготраен материален актив е налице, когато неговата отчетна стойност се определя (формира) еднократно в момента на получаването му. При условията на пазарна икономика ще преобладава този начин на придобиване на дълготрайни материални активи. При покупка на дълготрайни материални активи се начислява и данък върху добавената стойност (ДДС) (При покупките и продажбите ще посочваме начисляване на ДДС независимо от това, че при определени случаи това не трябва да се извършва. Основните постановки за отчитане на ДДС ще бъдат разгледани в глава дванадесета).

Пример. Съгласно фактура № 1355 е закупена копирна машина с покупна цена 5000 лв. Във фактурата е включен и начислен ДДС 20%.

Дебит с/ка 203 Машини и оборудване 5000

Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките 1000

Кредит с/ка 400 Доставчици 6000

Когато придобиването на дълготраен материален актив е свързано с постепенното му създаване и формирането на цената на придобиване е продължителен процес, тогава разходите ще се отчитат чрез с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. В тази връзка са възможни различни стопански операции в зависимост от това, дали предприятието пряко извършва отделни материални и трудови разходи. Когато предприятието извършва пряко разходи за строителни и монтажни работи, те се отчитат, като се записват по дебита на с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, а се кредитират сметки от група 60 Разходи по икономически елементи. Конкретният възможен вид на счетоводната статия е:

Дебит с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи

Кредит с/ка 600 Разходи за материали

Кредит с/ка 602 Разходи за амортизации

Кредит с/ка 603 Разходи за заплати (възнаграждения)

Кредит с/ка 604 Разходи за осигуровки

Кредит с/ка 609 Други разходи

По същия начин се осчетоводяват всички разходи по монтажа на машини и съоръжения

Пример. Във връзка със строежа на складовата база през месеца са извършени следните разходи: за материали - 400 лв., за амортизации - 50 лв., за заплати - 150 лв., за социални осигуровки - 60 лв. и други разходи (командировки) - 10 лв. (За извършените разходи се съставят и други счетоводни статии, които се разглеждат в глава пета)

Дебит с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи 670

Кредит с/ка 600 Разходи за материали 400

Кредит с/ка 602 Разходи за амортизации 50

Кредит с/ка 603 Разходи за заплати (възнаграждения) 150

Кредит с/ка 604 Разходи за осигуровки 60

Кредит с/ка 609 Други разходи 10

Създаването на дълготрайни материални активи чрез възлагане е обект и на счетоводно отразяване. Процесът на изпълнението обикновено е обект на предварително договаряне, като е възможно предварително да се предостави аванс на изпълнителя. Предоставеният аванс се третира като вземане срещу бъдещи услуги и той ще се запише по дебита на с/ка 401 Доставчици по аванси срещу кредитиране на сметки от група 50 Парични средства. Извършените строителни и монтажни работи ще се приемат въз основа на изготвени актове. Със стойността на акта на приетите строителни и монтажни работи се дебитира с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, а се кредитира с/ка 400 Доставчици или сметки от група 50 Парични средства. Върху сумата на предоставения аванс, както и в стойността на акта за приети строителни и монтажни работи се начислява ДДС, сумата на който се третира като данъчен кредит и се записва по дебита на с/ка 4531 Начислен данък върху покупките. Когато приетите строителни работи се изплащат чрез отпуснат заем, обикновено се кредитира с/ка 151 Получени дългосрочни заеми. Когато актуваните строителни и монтажни работи са за сметка на предварително предоставен аванс на изпълнителя, при дебитирането на с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи ще се кредитира с/ка 401 Доставчици по аванси

Пример. Въз основа на фактура и платежно нареждане е предоставен аванс на строителното предприятие в размер на 5000 лв. и е начислен ДДС 1000 лв. Получена е фактура за извършени строителни и монтажни работи за 8000 лв. Във фактурата е посочен и начисленият ДДС 1600 лв. Дължимата сума е изплатена с договорен с банката дългосрочен заем.

а. За предоставения аванс.

Дебит с/ка 401 Доставчици по аванси 5000

Дебит с/ка 4531 Начислен данък върху покупките 1000

Кредит с/ка 502 Разплащателна сметка в левове 6000

б. За извършените строителни и монтажни работи.

Дебит с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи 8000

Дебит с/ка 4531 Начислен данък върху покупните 1600

Кредит с/ка 151 Получени дългосрочни заеми 9600

След завършване на обекта се определя неговата стойност, която формира цената на придобиване на съответния дълготраен материален актив. Тя е равна на сумата на всички извършени разходи, намерили отражение по дебита на с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. С тази сума се дебитират сметки от група 20 Дълготрайни материални активи. Обикновено се засягат сметките 202 Сгради и конструкции и 203 Машини и оборудване. Срещу това ще се кредитира с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи.

Дълготрайни материални активи могат да се придобият и при заделяне на част от продукцията или от закупени стоки. Налице е трансформиране на един актив в друг. С отчетната стойност на продукцията или стоките се дебитира съответната сметка от група 20 Дълготрайни материални активи, а се кредитира с/ка 302 Продукция или с/ка 303 Стоки.

Пример. По решение на ръководството на предприятието хладилник МРАЗ (продукция) за 520 лв. и ФРИЗЕР (стока) за 435 лв. се предоставят на офиса и се зачисляват като дълготрайни материални активи.

Дебит с/ка 207 Обзавеждане и трайни активи 955

Кредит с/ка 302 Продукция 520

Кредит с/ка 303 Стоки 435

Възможно е дълготрайни материални активи да се получат безвъзмездно. Необходимо е първо да се определи тяхната стойност. Комисия от специалисти ще оцени тези дълготрайни материални активи по пазарна цена, която съгласно чл 13 от Закона за счетоводството се определя като справедлива цена. За целта се съставя протокол, в който се записват пазарната цена и необходимите данни за характеризиране на съответния актив. Въз основа на протокола дълготрайният материален актив се записва съответно по дебита на сметки 200 Земи (терени), 201 Подобрения върху земите, 202 Сгради и конструкции, 203 Машини и оборудване, 204 Съоръжения, 205 Транспортни средства, 206 Компютърно оборудване, 207 Обзавеждане и трайни активи, 208 Библиотечни книги и 209 Други дълготрайни материални активи, а се кредитира с/ка 751 финансиране за дълготрайни активи.

Пример. Получена е безвъзмездно електрическа готварска печка за 220 лв., предоставена на стола:

Дебит с/ка 207 Обзавеждане и трайни активи 220

Кредит с/ка 751 финансиране за дълготрайни активи 220

Дълготрайни материални активи могат да се получат и като финансирания (дарения) от правителството, общините и други. Получените дълготрайни материални активи се записват по дебита на сметките 200 Земи (терени), 201 Подобрения върху земите, 202 Сгради и конструкции, 203 Машини и оборудване, 204 Съоръжения, 205 Транспортни средства, 206 Компютърно оборудване, 207 Обзавеждане и трайни активи, 208 Библиотечни книги и 209 Други дълготрайни материални активи, а се кредитира с/ка 751 финансиране за дълготрайни активи.

Пример. Предприятие ООД "В и К" получава построения от общината водопровод за 15000 лв. под формата на финансиране.

Дебит с/ка 203 Машини и оборудване 15000

Кредит с/ка 751 финансиране за дълготрайни активи 15000

Придобиване на дълготрайни материални активи има и когато е налице сливане и вливане на предприятия. В тези случаи срещу дебитирането на сметки 200 Земи (терени), 201 Подобрения върху земите, 202 Сгради и конструкции, 203 Машини и оборудване, 204 Съоръжения, 205 Транспортни средства, 206 Компютърно оборудване, 207 Обзавеждане и трайни активи, 208 Библиотечни книги и 200 Други дълготрайни материални активи се кредитира с/ка 100 Основен капитал, изискващ регистрация или с/ка 101 Основен капитал, неизискващ регистрация.

Придобиване на дълготрайни материални активи е налице и при условията на финансов лизинг, както това е изяснено в НСС 17 Лизинг. В тези случаи цената на лизинговия договор се отразява като задължение. Тъй като в тази сума обективно се съдържа и сумата на лихвата, тя трябва да се определи и да се посочи като разсрочен финансов разход. Разликата между цената на лизинговия договор и справедливата стойност на получения дълготраен материален актив е равна на лихвата. В тези случаи се дебитират сметки от група 20 Дълготрайни материални активи и с/ка 652 финансови разходи за бъдещи периоди, а се кредитира с/ка 159 Други заеми и дългове

Пример. Ако приемем, че цената на лизинговия договор за получена машина е 2 500 лв., срокът на договора - 30 месеца и справедливата цена на машината - 2000 лева, сумата на дължимата лихва, разсрочена за срока на договора, е 500 лв. Счетоводната статия е:

Дебит с/ка 203 Машини и оборудване 2000

Дебит с/ка 652 финансови разходи за бъдещи периоди 500

Кредит с/ка 159 Други заеми и дългове 2500

2.5. ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗАЦИЯТА НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

При използването на дълготрайни материални активи през определен период се запазва натуралната им форма, но постепенно те губят от стойността си, изхабяват се. Това изхабяване може да бъде физическо или морално, физическото изхабяване е резултат на използването на дълготрайни материални активи. Степента на физическо изхабяване се определя от условията на използване на дълготрайните материални активи, от продължителността на използването им и пр. Моралното изхабяване е свързано с техническия прогрес.

Изхабяването е обективен процес, който субективно и реално се определя чрез начисляването на амортизация на дълготрайните материални активи. Амортизирането е свързано реално с намаляване стойността на дълготрайните материални активи. Тази стойност не изчезва, а се пренася в стойността на произведената продукция, или по-точно - превръща се в разход за предприятието. За да се определи стойността на амортизацията, предприятията разработват амортизационни норми. Амортизационната норма (АН) зависи от приетия срок за практическо използване на съответния дълготраен материален актив. Годишната амортизационна норма се определя по формулата.

АН = 100 / срок на използване в години

Ако се приеме, че срокът на използване на един дълготраен материален актив е 5 години, годишната амортизационна норма ще бъде:

АН = 100/5 = 20, или в проценти 20%.

Амортизационните норми се използват за изчисляване на амортизациите. Предприятието следва да разработи амортизационен план, в който се включват

дата на придобиването;

дата на въвеждането;

отчетна стойност;

ликвидационна (остатъчна) стойност;

приет срок за практическо използване на дълготрайни материални активи;

амортизационна сума;

амортизационна норма;

амортизационна квота,

данъчна амортизационна квота;

резерв от преоценки;

обезценка;

балансова стойност;

година на промяна на метода на амортизация;

дата на отписване.

Първостепенна роля за формиране елементите на амортизационния план имат прилаганите методи за амортизация - линеен или нелинейни. При линейния метод амортизационната квота е еднаква за всяка година от приетия срок за практическото използване на дълготрайните материални активи. Най-характерното за нелинейните методи е неравномерното разпределение на амортизационната квота през годините на практическото използване на дълготрайните материални активи. Както е известно, нелинейните методи са дегресивни и прогресивни. Обикновено по-голямо практическо приложение намират дегресивните нелинейни методи като: константно дегресивен метод (метод на снижаващия се остатък), неравномерно дегресивен метод и метод на сумата на числата. При използването на тези методи през първата година амортизационната квота е най-голяма, а през последната - най-малка. Прогресивният нелинеен метод се опира на постепенното увеличаване на амортизационната квота от първата до последната година на използването на дълготрайния материален актив

Да приемем, че в предприятието е закупена една машина с цена на придобиването 5000 лв. и полезен срок на годност 5 г. Сумата на годишната амортизация или амортизационната квота ще се определи по следния начин:

Линеен метод на амортизация

Годишна амортизационна норма = 100/5 = 20, или в проценти - 20%

Годишна амортизационна квота = 5000 * 20 /100 =1000 лв.

Константно дегресивен метод (метод на снижаващия се остатък)

Определя се коефициентът на повишение на амортизационната норма (примерно с коефициент 2 спрямо линейната амортизационна норма), която се прилага към балансовата стойност на материалния дълготраен актив за всяка година на полезния срок на ползване. Повишената амортизационна норма е 40% (20% * 2):

Неравномерно дегресивен метод

Предприятието определя амортизационни норми по години, които постепенно се намаляват - от първата до последната година:

Метод на сумата на числата

Сумата от числата на годините на полезния срок на годност е 15 (1+2+3+4+5):

Прогресивен нелинеен метод

Предприятието определя амортизационни норми по години, които постепенно се увеличават - от първата до последната година:

Амортизациите на автотранспортните средства могат да се изчисляват съобразно изминатия пробег. Необходима е информация за приетия общ амортизационен пробег на автомобила (АП) в километри и за стойността (амортизационната сума) на автомобила (АС). Амортизационната квота за един км пробег е равна на:

АС/АП = лева.

Ако приемем, че цената на придобиването на товарен автомобил е 60000 лв., а общият амортизационен пробег - 600000 км, амортизационната квота за един км пробег е 0,10 лв. 60000 лв./600000 км.

Амортизационната квота за периода ще бъде равна на изминатия пробег, умножен по амортизационната квота за един км.

Амортизациите за самолетите може да се изчисляват на базата на пролетените часове. Изчисленията се извършват по посочения принципен ред за автомобилите, като вместо общ амортизационен пробег се вземат под внимание пролетените часове.

Проблемът за правилното определяне на амортизационната квота е свързан и с възможността да се вземе под внимание и сумата на постъпленията от ликвидация на материалния дълготраен актив след приспадане на разходите по ликвидацията, т.е. остатъчната стойност. Това е целесъобразно само за онези дълготрайни материални активи, приходите от които при тяхната ликвидация са значителни.

Всяко предприятие може да избира прилагането на линеен или нелинейни методи на амортизация. Данъчната система обаче за данъчни цели признава като разходи амортизацията, изчислена единствено по линейния метод с годишни амортизационни норми в проценти не по-високи от:

4% - за масивни сгради, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия и съобщителни линии;

20% - за машини, автомобили, производствено оборудване, апаратура, компютри и софтуер; за тези активи може да се прилага константно-дегресивният метод с коефициент 1,5 или да се завишава линейната амортизационната норма с до 50%;

8% - за транспортни средства (без автомобилите), покрития на пътища и самолетни писти;

15% - за всички останали амортизируеми активи.

Начислените амортизации на дълготрайните материални активи се осчетоводяват по дебита на с/ка 602 Разходи за амортизации и по кредита на с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи - с аналитични сметки по видове дълготрайни материални активи.

Така начислените амортизации на дълготрайните материални активи като разходи по функционален признак се записват по дебита на сметки от група 61 Разходи за дейността срещу кредитиране на с/ка 602 Разходи за амортизации.

Пример. Начислени са амортизации на дълготрайните материални активи, използвани в основната дейност за 4200 лв., в спомагателната дейност за 800 лв. и в администрацията за 1500 лв.

а) за начислените амортизации:

Дебит с/ка 602 Разходи за амортизации 6500

Кредит с/ка 240 Амортизация на материални дълготрайни активи 6500

б) за посочване на амортизацията като разходи по направление:

Дебит с/ка 610 Разходи за основна дейност 4200

Дебит с/ка 611 Разходи за спомагателна дейност 800

Дебит с/ка 617 Административни разходи 1500

Кредит с/ка 602 Разходи за амортизации 6500

2.6. ОТЧИТАНЕ НА РЕМОНТИТЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

В процеса на използването дълготрайните материални активи постепенно намаляват своята годност. Те се нуждаят от постоянни грижи, които се материализират в непрекъснати обслужвания и периодичен ремонт.

Най-интензивно се износват машините, съоръженията, оборудването и транспортните средства. За тях обикновено се полагат ежедневни грижи, което е дело на лицата, пряко работещи с тях. Често тези операции не може да се отделят самостоятелно и да се организира самостоятелно отчитане на разходите за тях

Ремонтите на дълготрайните материални активи обикновено са текущи и основни. Текущите ремонти са различни по вид и съдържание за различните дълготрайни материални активи. Възможно е да се ремонтира отделен дълготраен материален актив или негови агрегати, възли, механизми. Характерно за текущия ремонт са смяната на някои части и ремонт или смяна на отделни възли и механизми. Основните ремонти са много по-сложни от текущите. Обикновено при всеки основен ремонт дълготрайният материален актив се разглобява напълно с цел да се подменят основни части, възли и агрегати, за да се възстанови годността му.

Ремонтите (текущи и основни) могат да се извършват пряко от предприятието (по стопански начин) или чрез възлагане на други предприятия. Разходите по ремонта на дълготрайните материални активи се третират като необходимоприсъщи разходи за дейността на предприятието и затова те се отчитат по общия ред, както всички разходи. Разходите за ремонт се записват по дебита на сметки 600 Разходи за материали, 601 Разходи за външни услуги, 602 Разходи за амортизации, 603 Разходи за заплати (възнаграждения), 604 Разходи за осигуровки, 605 Разходи за данъци, такси и други подобни плащания, 606 Разходи за провизии, 607 Разходи за последващи оценки на активи и 609 Други разходи срещу кредитиране на различни сметки - в зависимост от вида на използваните активи или възникналите задължения. Всяка получена фактура от външно предприятие се осчетоводява пряко по дебита на с/ка 601 Разходи за външни услуги срещу кредитиране на с/ка 400 Доставчици.

Разходите за ремонт на дълготрайните материални активи могат да се включат като разходи за основната или спомагателната дейност или като административни разходи. В тези случаи се дебитират сметки 610 Разходи за основна дейност, 611 Разходи за спомагателна дейност и 617 Административни разходи, а се кредитират сметки от група 60 Разходи по икономически елементи. Разходите за ремонт на дълготрайни материални активи винаги се отчитат като разходи за текущия отчетен период.

Пример. Изразходвани са материали за ремонта на парната инсталация в основния цех за 100 лв. На заетия в ремонтните работи персонал е начислена заплата 300 лв. и 35% върху заплатата за социални осигуровки

Получена е фактура № 450051 от фирма "БРТ" за извършен ремонт на сградите за 500 лв., като е начислен ДДС 20%

а) за изразходваните материали

Дебит с/ка 600 Разходи за материали 100

Кредит с/ка 301 Материали 100

б) за начислените заплати

Дебит с/ка 603 Разходи за заплати (възнаграждения) 300

Кредит с/ка 420 Персонал 300

в) за начислените социални осигуровки.

Дебит с/ка 604 Разходи за осигуровки 105

Кредит сметки от гр 46 Разчети с осигурители 105

г) за посочване на разходите за ремонта като разходи за основната дейност

Дебит с/ка 610 Разходи за основна дейност 505

Кредит с/ка 600 Разходи за материали 100

Кредит с/ка 603 Разходи за заплати (възнаграждения) 300

Кредит с/ка 604 Разходи за осигуровки 105

д) за извършения ремонт от фирма "БРТ"

Дебит с/ка 601 Разходи за външни услуги 500

Дебит с/ка 4531 Начислен данък за покупките 100

Кредит с/ка 400 Доставчици 600

е) за посочване на разходите за ремонта като административни разходи

Дебит с/ка 617 Административни разходи 600

Кредит с/ка 601 Разходи за външни услуги 600

Разходите за текущи и основни ремонти на дълготрайните материални активи винаги се отчитат като текущи разходи, като разходи за периода, през който са извършени. Тези разходи не може да се разсрочват и да се отчитат като разходи за бъдещи периоди.

В резултат на ремонтни и други работи се извършват разходи, с които може да се коригира балансовата стойност на дълготраен материален актив. Задължителното условие при тези случаи е предприятието да очаква бъдещи икономически изгоди над тези, които са посочени/признати при първоначалното придобиване и оценяване на дълготрайния материален актив. Разходите, които могат да доведат до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са

1) изменения на отделен актив с цел удължаване на полезния срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;

2) осъвременяване на машинни части с цел осигуряване на значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;

3) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;

4) въвеждане на нови производствени процеси с цел намаляване на производствените разходи;

5) икономически по-изгодна промяна на функционалното предназначение на актива.

Подобренията могат да имат конкретни измерения в зависимост от съдържанието на извършените дейности. Те могат да са:

а) подмяна на стар актив - отписва се неамортизираната част на подменения актив като текущ разход, а сумата на извършените разходи формират новата оценка на дълготрайния материален актив;

б) при подмяната на части от актива е възможно да не е отчитана отделно тяхната стойност и амортизацията им; в тези случаи или се отписва начислената до момента амортизация и със стойността на подменените части се увеличава балансовата стойност, или се отчита намаление на начислената амортизация;

в) удължения, разширения или допълнения на/към съществуващи дълготрайни материални активи; с тези разходи се увеличава балансовата стойност или се намаляват начислените амортизации;

г) пренастройване или други корекции на дълготрайни материални активи с основна цел увеличаване на тяхната ефективност; с тези разходи се формира стойност на отделен актив (дълготраен материален актив или разходи за бъдещи периоди), който се амортизира през периодите, в които се получават икономическите изгоди от пренастройването.

2.7. ОТЧИТАНЕ НА ОБЕЗЦЕНКАТА И ПРЕОЦЕНКАТА НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

След първоначалното им признаване и оценяване дълготрайните материални активи могат да се обезценяват, което се третира като основен/препоръчителен подход, или да се преоценяват, което се третира като допустим алтернативен подход.

Обезценка на дълготрайни материални активи се извършва най-малко веднъж в края на отчетния период във връзка със съставянето на годишния финансов отчет; при това трябва да са налице условия за обезценка, които налагат да се определя възстановимата стойност на актива, и да се установи сумата на обезценката.

Условия за обезценка на дълготраен материален актив са налице, когато през отчетния период:

има информация за значително морално изхабяване или за физическа повреда на актива;

настъпили са или се очаква да настъпят в близко бъдеще значителни негативни за предприятието изменения в степента или начина за използване на актива; те могат да бъдат: преустановяване или преструктуриране на дейността, в която се използва актива; продажба на актива преди предварително установения срок и други подобни;

вътрешните данни и анализи на предприятието отчитат вероятност за намаляване на икономическата изгода от актива под очакваната.

При определяне на необходимостта от обезценка на дълготраен материален актив следва да се има предвид прилагането на подхода/принципа на същественост. Като част от счетоводната политика трябва да се определи тази граница на същественост. Може да се приеме, че когато сумата на евентуалната обезценка е под определен процент (например 2) спрямо балансовата стойност, тогава не се налага да се извършва обезценка.

Възстановимата стойност на дълготрайния материален актив е по-високата между нетната продажна цена и неговата стойност в употреба. Когато не е възможно да се определи нетната продажна цена, стойността му в употреба се приема за възстановима стойност. Когато се установи, че стойността в употреба не е по-висока от нетната продажна цена на съответния дълготраен материален актив, тогава последната се приема за негова възстановима стойност.

Когато възстановимата стойност на дълготрайния материален актив е по-ниска от балансовата (преносната) му стойност, тогава разликата се третира като сума на обезценката. С нея се извършва намаление на балансовата (преносната) стойност на актива. Тя се осчетоводява по дебита на с/ка 607 Разходи от последващи оценки на активи и по кредита на с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи. При условие, че дълготрайният материален актив се отчита по преоценена стойност и съществува резерв от преоценки, тогава сумата на обезценката се записва по дебита на с/ка 111 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи и по кредита на с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи.

Обезценка може да се извърши и на неамортизируеми дълготрайни материални активи, която се осчетоводява по дебита на с/ка 607 Разходи от последващи оценки на активи и по кредита на сметки от група 20 Дълготрайни материални активи. При условие, че обезценяваният дълготраен материален актив се отчита по преоценена стойност и за него има отчетен резерв от преоценката, тогава сумата на обезценката се записва по дебита на с/ка 111 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи и по кредита на сметки от група 20 Дълготрайни материални активи.

Обезценката на дълготрайните материални активи се документира, като се изготвя протокол със следното примерно съдържание:

Протокол за обезценка на дълготрайни материални активи

на .............................................................

гр.(с.)....... .... .... ...... .............. към.......................................

Съставил……………………………… Ръководител……………………………..

Когато се прилага препоръчителният подход и се извършват преоценки на дълготрайните материални активи се спазва изискването балансовата им стойност да е равна на преоценената стойност. Спазват се постановките.

1. При увеличаване на балансовата стойност с разликата между балансовата стойност на дълготрайния материален актив и неговата преоценена стойност се намалява отчетената амортизация, а ако тя е недостатъчна - се увеличава отчетната му стойност. Разликата се третира като резерв от преоценката. Да си послужим с данни за плетачна машина с отчетна стойност 8000 лв., отчетена амортизация 2000 лв., преоценена стойност: първи вариант 7000 лв. и втори вариант 8500 лв. Ще се съставят следните счетоводни статии.

Първи вариант

Дебит с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи 1000

Кредит с/ка 111 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи 1000

Втори вариант

Дебит с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи 2000

Дебит с/ка 203 Машини и оборудване 500

Кредит с/ка 111 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи 2500

Освен посочените счетоводни записвания за отчитане на преоценката могат да се съставят счетоводни статии за отписване на отчетената до момента амортизация, като се дебитира с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи и се кредитират сметките от група 20 Дълготрайни материални активи. След това се съставят счетоводните статии:

Първи вариант

Дебит с/ка 203 Машини и оборудване 1000

Кредит с/ка 111 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи 1000

Втори вариант

Дебит с/ка 203 Машини и оборудване 2500

Кредит с/ка 111 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи 2500

При посочените счетоводни статии се отразява формиране или увеличаване на резерва от преоценки. Когато обаче при предишни преоценки са били отчетени текущи разходи, то до размера на тези разходи вместо с/ка 111 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи ще се кредитира с/ка 709 Други приходи от дейността.

2. При намаление на балансовата стойност на дълготрайния материален актив с разликата между неговата балансова стойност и новата преоценена стойност се увеличава отчетената амортизация. Пример: приемаме, че плетачната машина има отчетна стойност 8000 лв. и отчетена амортизация 2000 лв. Преоценената стойност е 3000 лв. Счетоводната статия ще бъде

Дебит с/ка 607 Разходи от последващи оценки на активи 3000

Кредит с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи 3000

При условие, че са били извършвани преоценки и е налице формиран резерв от тях, тогава сумата от тази преоценка остава за сметка на резерва - до неговия размер. Счетоводната статия в този случаи ще бъде:

Дебит с/ка 111 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи 3000

Кредит с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи 3000

Когато се извършва преоценка на неамортизируеми дълготрайни материални активи като земи/терени, увеличението или намалението на балансовата стойност се отразява директно по сметките от група 20 Дълготрайни материални активи. Основните счетоводни статии ще бъдат:

1) при увеличаване на балансовата стойност

Дебит с/ки от група 20 Дълготрайни материални активи

Кредит с/ка 111 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи или с/ка 709 Други приходи от дейността

2) при намаляване на балансовата стойност

Дебит с/ка 111 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи или с/ка 607 Разходи от последващи оценки на активи

Кредит с/ки от група 20 Дълготрайни материални активи

Преоценката на дълготрайните материални активи се документира, като се изготвят протоколи със следното примерно съдържание:

Протокол за преоценка на дълготрайни материални активи

на .............................................................

гр.(с.)....................................... към.......................................

Съставил…………………………………… Ръководител ……………………………………

Когато предприятието получи парична или непарична компенсация от трета страна за повреден, изгубен, унищожен и пр. актив, тя се отчита като текущ приход. Направените разходи за отстраняване на щетите се отчитат като текущи разходи. Ако направените разходи водят до очаквана по-висока ефективност от стандартната за същия актив, превишението на разходите над получените приходи се отчита като увеличение на балансовата стойност на дълготрайния материален актив.

Счетоводно-отчетният процес на преоценките на дълготрайните материални активи може да се представи схематично по следния начин:

Схема 2.3. Отчитане на преоценките на дълготрайните материални активи.

2.8. ОТЧИТАНЕ НА НАМАЛЕНИЕТО НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

В резултат на физическото и моралното изхабяване дълготрайните материални активи стават негодни за използване, поради което се изваждат от употреба и подлежат на бракуване и ликвидация. Дълготрайни материални активи могат да се извадят от експлоатация (употреба) и при промяна на стопанската дейност, при стихийни бедствия и при преобразуване и прекратяване на предприятието.

Решение за бракуване на дълготрайни материални активи се взема от собственика. При преобразуването и прекратяването на предприятието бракуването на дълготрайни материални активи се приема като необходим, нормален процес. Бракуваните дълготрайни материални активи подлежат на ликвидация (физическо унищожаване), на продажба, безвъзмездно предаване, предаване под формата на спонсорство. Намаление на дълготрайните материални активи има и в случаите, когато се предават под формата на непарични вноски в търговски дружества.

Процесът на намалението на дълготрайни материални активи засяга техния конкретен състав. От стойностна гледна точка трябва да се отразят: промяната (намалението) на тяхната отчетна стойност, амортизацията (корективът) и балансовата стойност. Тази промяна ще се отрази задължително по сметки от група 20 Дълготрайни материални активи и в с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи. Намалението на напълно амортизирани дълготрайни материални активи се записва по дебита на с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи и по кредита на сметки от група 20 Дълготрайни материални активи. Когато се отразява намалението на дълготрайните материални активи, които не са напълно амортизирани, освен вече посочените сметки се използва и с/ка 609 Други разходи - за записване по дебита й на неамортизираната част.

Стопанските операции и счетоводните статии могат да се систематизират по следния начин:

1. При безвъзмездно предаване, бракуване и ликвидация на дълготрайни материални активи

Дебит с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи - с начислените амортизации

Дебит с/ка 609 Други разходи - с неамортизираната част

Кредит сметки от група 20 Дълготрайни материални активи - с отчетната стойност

2. При продажба на дълготрайни материални активи

а) с получената сума

Дебит сметки от група 50 Парични средства

Кредит с/ка 704 Приходи от продажби на дълготрайни активи

б) за отразяване намалението на материалния дълготраен актив

Дебит с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи - с начислените амортизации

Дебит с/ка 704 Приходи от продажби на дълготрайни активи - с неамортизираната част

Кредит сметки от група 20 Дълготрайни материални активи - с отчетната стойност

3. При предоставяне на дълготрайни материални активи в съучастия под формата на непарични вноски

Дебит с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи - с начислените амортизации

Дебит с/ка 220 Инвестиции в дъщерни предприятия - с неамортизираната част

респ. с/ка 221 Инвестиции в асоциирани предприятия - с неамортизираната част

респ. с/ка 222 Инвестиции в смесени предприятия - с неамортизираната част

Кредит сметки от група 20 Дълготрайни материални активи - с отчетната стойност

Приетата от съда оценка на тази непарична вноска може да е по-висока или по-ниска от балансовата стойност на дълготрайните материални активи. Тази разлика се отчита като: а) разсрочен финансов приход (по дебита на с/ка 220 Инвестиции в дъщерни предприятия или с/ка 221 Инвестиции в асоциирани предприятия и по кредита на с/ка 753 финансови приходи за бъдещи периоди) или б) разсрочен финансов разход (по дебита на с/ка 652 финансови разходи за бъдещи периоди и по кредита на с/ка 220 Инвестиции в дъщерни предприятия или с/ка 221 Инвестиции в асоциирани предприятия) - за срок до 5 години.

4. При предоставяне на дълготрайни материални активи под формата на спонсорство или дарение

Дебит с/ка 240 Амортизация на дълготрайни материални активи - с начислените амортизации

Дебит с/ка 119 Други резерви - с неамортизираната част

Кредит сметки по група 20 Дълготрайни материални активи - с отчетната стойност

Обикновено ликвидацията е свързана с разходи за демонтиране, разглобяване, унищожаване и пр. Разходите се записват по дебита на с/ка 614 Разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи срещу кредитиране на сметки 600 Разходи за материали, 601 Разходи за външни услуги, 602 Разходи за амортизации, 603 Разходи за заплати (възнаграждения), 604 Разходи за осигуровки и 609 Други разходи - в зависимост от вида на разходите.

Когато от ликвидацията на дълготрайния материален актив се получават приходи (материали, резервни части, части за повторна употреба), се дебитира с/ка 301 Материали, а се кредитира с/ка 704 Приходи от продажби на дълготрайни активи.

След приключване процеса на ликвидацията с/ка 614 Разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи се приключва, като се съставя счетоводната статия:

Дебит с/ка 704 Приходи от продажби на дълготрайни активи

Кредит с/ка 614 Разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи

Пример. Бракува се склад за материали с отчетна стойност 25000 лв. и начислена до момента амортизация 23500 лв. По ликвидацията на склада са начислени заплати за 1000 лв., както и 35% осигурителни вноски. Получени са и са предадени в склада строителни материали (тухли, керемиди и др.), оценени за 1500 лв. Процесът на ликвидацията е приключен.