Свещеният сметач
БРОЙ - 18 (29-ти септември 2002)
Брой 18 (29-ти септември 2002)  Свещеният сметач

 

Тодор Арнаудов - Тош, http://www.oocities.org/todprog
Има продължения. Виж личната страница на автора на теориите.

Схващане за всеобщата предопределеност 2
Следващото еволюционно стъпало 2
Водачът на човешкото поведение
(Философия, детерминизъм, фатализъм, психология, градивен материализъм (научен позитивизъм), метафизичен идеализъм, свобода, свободна воля, предопределеност, наука и философия, наука и изкуство, душа, съзнание, разум, сметачобългарско наречие, осмиване на чуждицолюбството, програмиране, "стихоплетстване" със слово и на глаголица, образование)
Сметачолюбецът и Човеколюбецът
Всеобщата предопределеност и Свободата
Вършачите и човеците
Писма между 18-годишния Тодор Арнаудов и философа Ангел Грънчаров, от края на август до септември 2002 г.
Само някои от въпросите...
  • Схващане за всеобщата предопределеност. Уточнения, доказателства, примери.
  • Случайните числа - доказателство за взаимосвързаността на събитията във Вселената и предопределеността. Примери.
  • Вселената-сметач: пространството е паметта, частиците са въобраз, законите са Вседържецът (операционната система), промените са изчисленията. Всеобщото предписание е първичният казборед, заложен в строежа на Вселената. Развитието на веществото - стремеж към създаване на все по-затворени подвселени със свои закони и свои предписания. Доказателства, примери.
  • Вселената-компютър: пространството е паметта, частиците са информация, законите са операционната система, промените са изчисленията. Универсалната програма е първичният алгоритъм, заложен в строежа на Вселената. Еволюцията на материята - стремеж към създаване на все по-затворени подвселени със свои закони и свои предписания.
  • Стремежът към по-малкото неудоволствие - двигател на човешкото поведение. Първичното удоволствие е желанието да бъдем "сити" и "сухи". Впоследствие удоволствието се свързва и с "висшите отдели" на кората на крайния мозък, при което освен прякосетивното усещания на удоволствие-неудоволствие, след обучение, се създават и "мисловни" удоволствия и неудоволствия: радост-тъга, гордост-срам, удовлетворение-неудовлетворение, щастие-нещастие и пр.
    "Инстиктът за самосъхранение" е само частен случай, при който човек смята, че животът му носи по-малко неудоволствие, отколкото смъртта би му причинила. След като смъртта се осъзнае като "по-малкото зло" от живота, човешката целеустременост се насочва към нея.
  • Всички са егоисти, дори да не го съзнават. Дори когато вършат "добрини" за другите, го правят най-малкото защото ТЕ го желаят. Алтруизмът е доставяне на лично удоволствие чрез вършене на дела със знанието, че го правиш "за другите" (пряко, "безкористно", самото дело "за другите" доставя удоволствие на вършителя; или удоволствие, постигнато вследствие на предизвикани действия на "благодарност", при което е възможно самото действие да не кара "алтруистът" да изпитва търсеното чувство, но той "работи за другите" с цел по-късно да получи "награда"). Любовта е доставяне на лично удоволствие чрез удоволствието на други човеци. Тя е "съвършеното чувство", защото е стремеж към доставяне на взаимно удоволствие, при което изгода (удоволствие) получават всички "участници". Наградата за праведния е вечен живот в рая - безкрайно голяма отплата за крайното, преходно страдание на земята. Примери.
  • Втората "вълна" на еволюцията: развитието на неживото вещество.
  • Човекът - "Творецът" на неживите същества.
  • Човешкият Свръхразум - следствие на дейността на всички човеци и вършачи (машини) съществували някога на Земята. Те всички са участвали в изграждането на света такъв, какъвто е. Без тях ние не бихме били такива, каквито сме.
  • Сметачите - съвършени затворени вселени със свои закони, изпълняващи предписание. Сметачите са подобия на Вселената.
  • Изкуственият разум - върхът в развитето на неживата материя и следващо еволюционно стъпало в развитието на веществото.
  • "Вълшебството" и "спонтанността" в интуицията, "свободната" воля, усета, въображението. Какво е интуиция?
  • Изкуството, както всичко друго, е разложимо на "1 и 0"
  • Неосъзнатото взаимно "поробване", наречено... свобода
  • "Дали пък съвременното образование, без да иска това, не произвежда просто… ДЕГЕНЕРАТИ, а не пълноценно развити личности, които умеят да се ползват от радостите на живота?" (Ангел Грънчаров)
  • "Хубости" на държавното образование в България.
  • Вярвам означава "искам да е така, както си мисля".
  • Има ли "права" вяра?
  • Какво е душа? Откъде знаеш, че имаш душа? Можеш ли да докажеш, че имаш душа? Може ли да докажеш, че някое животно или предмет, или сметач, нямат души? Поведението, което оприличаваме на своето, е единственото на което можем да позовем "връчването" на "свидетелство" за душепритежание, за способност да чувства, страда и т.н.
  • Някои предсказания от сюжета на Библията и необходимостта от "режисиране", за сбъдването им, което изключва истинската свободна воля.
  • Какъв е смисълът от вечно наказание и вечно възнаграждение за преходна вина - ад и рай?
  • Видове логика - двузначна, четиризначна, размита, евристична.
  • Малко поезия...
  • Глаголене: казборед за изчертаване на отсечка, описан с думи и на глаголица за x86 в глава за "Borland Pascal".
  • Сметачобългарското наречие в действие.
  • Смешно чуждицолюбство.
  • И други мисли, въпроси, съмнения, спомени, които не мога да изредя в десетина реда...

 
Писъмца...
      Някои писма на Тодор са със съкращения, на места са извършени и леки поправки на грешки при въвеждането или дребни стилистични промени. Впрочем от писанията тук могат да се напишат доста статийки, може да се възползвам...


  1. Тодор Арнаудов до Ангел Грънчаров, 2? август 2002 г.
  2. Ангел Грънчаров до Тодор Арнаудов 25-ти август 2002 г.
  3. Тодор до Ангел, 27-ми август 2002 г.
  4. Ангел до Тодор, 28-ми август 2002 г.
  5. Тодор до Ангел, 28-ми август 2002 г.
  6. Ангел до Тодор, 29-ти август 2002 г.
  7. Тодор до Ангел, 30-ти август 2002 г.
  8. Ангел до Тодор, 31-ви август 2002 г.
  9. Тодор до Ангел, 31-ви август 2002 г.
  10. Ангел до Тодор, 31-ви август 2002 г.
  11. Тодор до Ангел, 1-ви септември 2002 г.
  12. Ангел до Тодор, 1-ви септември 2002 г.
  13. Тодор до Ангел, 2-ри септември 2002 г.
  14. Ангел до Тодор, 6-ти септември 2002 г.
  15. Ангел до Тодор, 9-ти септември 2002 г.
  16. Тодор до Ангел, 10-ти септември 2002 г.
  17. Тодор до Ангел, 11-ти септември 2002 г.

    Разговорът може и да не е приключил... очаквайте продължение...


 
  
Тодор Арнаудов до Ангел Грънчаров,
mailto:angeligdb@abv.bg, двайсет и някой август 2002...

 
Относно:"Схващане за всеобщата предопределеност" - въпрос
  Здравейте!
        Успях да открия новия Ви електронен адрес (в АБВ) в Liternet и се надявам, че ще се съгласите да отговорите един мой въпрос? Преди няколко месеца успях да се убедя логически, че всичко, което някога се е случило и ще се случи, е предопределено в мига на Сътворението на вселената. Чувал съм, че Кант(?) [всъщност Лаплас] е подхвърлил, че ако притежава информация за скоростите, масите, местоположенията и пр. на всяка частица във вселената ще изчисли бъдещето? Не съм чел оригинални писания, но е логично: ако всички частици следват неотменими и точни физични закони (алгоритми), то ако знаем състоянието на частиците в даден миг и следваме законите, ще получим точни резултати за тяхното състояние в бъдеще. Написах част от мислите си в статия, качена в списание "Свещеният сметач", в последния брой - 17, под заглавие: "Схващане за всеобщата предопределеност". Интересува ме дали знаете за отдавнашни "теории" от този род? Всичко изглежда много просто и логично, и предполагам, че отдавна са излагани подобни на моите мисли. Питам вас, защото сте единственият философ, на когото имам адреса за електронна поща... След като обнародвах писанието си, потърсих в Мрежата, например, на http://www.google.com/ за "Universal predetermination" и открих разни страници относно въпроса има ли съдба или притежаваме свободна воля, но не се задълбочих да ги чета. Според мен свободният избор е формално свободен, понеже (пак според мен) всяко действие (изборите са само действия) на човека е предписано в строежа на цялата вселена. Ние не знаем с пълна точност какво е предписано и физически е трудно да разберем, защото не можем нито да получим цялостната нужна информация за строежа на вселената (важна е всяка частица), нито пък можем да я обработим достатъчно бързо (трябва да пресмятаме стъпките на изменение напълно точно, на много къси отрязъци, да речем, 1/10^18 - една милиардна от милиардната от секундата или може би по-малки... иначе няма да обхванем всички промени или ще ги изчислим неточно, следователно ще предскажем грешно бъдещето). На всичкото отгоре, ако има съдба, и това, какво ще предскажем, също е било предварително известно... Вярно, не на нас... Но ако е било известно на Твореца, то от съществуване на рай или ад няма никакъв смисъл - всъщност в самата Библия е написано в прав текст за предопределеността:

"Послание на св.ап. Павел до римляните, глава 8:
"28. При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призовани по Негова воля, всичко съдейства към доброто;
29. защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.
30. А които е предопределил, тях и призовал; и които е призовал, тях и оправдал;
а които е оправдал, тях и прославил."

Откъса дължа на брат си.
Схващането ми междувременно "узрява" още, достигнах и до други, според мен, истини, които да го направят по-ясно, да го разширят с въпроси за това какво представлява според мен вселената, да добавят нови подтеми и примери. "Всеобщата предопределеност" се свързва и със схващането ми за
"Следващото еволюционно стъпало" и за развитието на веществото въобще - първо се развива живота, чийто мислещ представител започва
да развива неживото (небелтъчно) вещество, което постепенно започва да участва все повече в развитието си. Накрая се създава мислеща машина,
която е невъобразим скок в развитието на неживата материя, подобен на човека в еволюцията на живота.

Поздрави, Тодор.

--------->
Тодор Илиев Арнаудов (Тош)
--------->
Списание "ЕИМ СВЯТ":                        http://eim.hit.bg/
Дружество за защита на българския език: http://eim.hit.bg/dzbe/
Българските сметачи:                        http://tosh.data.bg/


------------------------------------------------------
Неделя, 25 август 2002 07:09:39 +0300 (EEST) от
Angel Grancharov   до dzbe@mail.bg
------------------------------------------------------

Здравей, Тодор, благодаря ти че ми пишеш!
Засягаш много интересен въпрос, най-интересния и важния всъщност! Нямам много време да ти отговоря както бих искал, но те моля да вземеш предвид и следното:
1.Във Вселената има известен, минимален процент спонтанност, не всичко става под
действието на строги и неумолими причини, Вселената не е "машина", а... живо същество, ето защо не можем да предугаждаме бъдещето.
2.Интересно е, предполагам, не бъдещето на "света", а нашето, моето, твоето и пр. бъдеще, нали? Точно него пък съвсем не можем да предвидим, защото при нас, хората, тази спонтанност е най-ясно изразена, и тя се нарича СВОБОДА! Този фактор променя цялата ситуация, бъдещето си остава изненадващо ни, тайнствено, което е и най-хубавото в него!!!
3.Съдбата си я правим ние самите, свободата не е илюзия, който си мисли, че няма свобода, нека да се опита да я почувства, а след това да направи себе си свободен... Всъщност темата за свободата е основната за мен,досега съм публикувал 4 книги, в които все за нея става дума, а други 2 съм публикувал само в интернет, и те са на тази тема. Ще се радвам ако желаеш да говорим по тези въпроси, поне с имейли, много ще ми е интересно да разговарям с мислещ човек като теб! А сега ме извини, че съм така кратък: Ангел Грънчаров

Тодор до Ангел 27.8.2002

(...)

      Първо ще се захвана с твоите думи:
>1.Във Вселената има известен, минимален процент спонтанност, не всичко става под
>действието на строги и неумолими причини, Вселената не е "машина",
>а... живо същество, ето защо не можем да предугаждаме бъдещето.
        И аз съм чувал, че, според квантовата физика, при законите, които следват най-малките частици, има някаква случайност, макар че квантовата физика уж е наука за точността, според която всичко във вселената е точно и се изменя на стъпки с точно определени граници. Не съм съгласен с тях, колкото и "глупаво" да звучи - едно от доказателствата за "всеобщата предопределеност" е теорията за случайните числа, в чиято истинност може всеки(!) да се убеди по всяко(!) време и навсякъде(!). Не знам дали сте хвърлил поглед върху "Схващането ми", което, признавам, е малко преплетено с други въпроси (любимия ми - за Изкуствения разум), но там цитирах собствени опити със случайни числа, както и статистически данни, взети от училищния дневник, още когато Вие ни бяхте класен :). Ето извадката, която е красноречива: 


Общо ученици: 27
Родени по:
Полугодия: 14/13
Четиримесечия: 11/5/11
Тримесечия: 8/6/4/9
По месеци: 2/4/2/3/2/1/2/0/2/3/2/4
"Среден месец" - 6.52 (точно на 5.5 от 1 и на 5.5 от 12(!), грешка едва 0.3%)
По число от месеца: (1-15)/(16-31) 13/14
Имена - начални букви: А-О (първи 15 букви) - 15
П-Я (втори 15) - 12
Випускът е с 23 родени през 1984 г., като има по двама, родени през 1983 и
1985, т.е. общата "средна година" си остава точно 1984.
------
След хвърлянето 160 пъти на 4 зара се получи следното:

Цвят	Сбор		Средно
Зелен	602		3.763
Червен	563		3.519
Жълт	545		3.41
Бял	581		3.63
Общо	2291		3.58
При хвърляне на зар могат да се паднат числата от 1 до 6, най-вероятната
средна стойност = (1+6)/2 = 3.5
Най-голямото отклонение от очакваното - 0.263/3.5 = 7.4%
Най-малко - 0.019/3.5 = 0.5%
Средно - 0.08/3.5 = 2.3%

        Идеята ми е, че между отделните "случайни" събития има някаква "неуловима" връзка, която, ако погледнем само едно-две от тях не можем да видим, но, когато разглеждаме цялостта - връзката им е очевидна! Събитията не са независими, а са свързани - кой "учи" зара, че след като твърде много пъти са се падали шестици трябва и единици да вземат да се падат, че да се уравновеси средната стойност?... И кой е подбрал учениците така, че половината от тях да заемат половината възможни положения??? Заровете и отделните ученици не са пряко свързани помежду си, не са съзнателно свързани, но вселената има "памет", в която тези връзки са записани...
        Впрочем, схващането ми за предопределеността точно пасва със следното: Вселената е сметач, машина, която е построена и включена от Някого... Цялата представлява едновременно и памет, и сметачно устройство. При раждането на вселената, във всяка подробност от нейния начален строеж, в нейната цялост, е записано предписанието (програмата), която нарекох "Всеобща предопределеност" Сметачът (цялостта, всяка частица съдържа част от предписанието) изпълнява тази програма, а резултатите от изчисленията е всичко, което се случва.
        Конкретното показание на зара зависи от начина, по който го държим по време на хвърлянето, от начина, силата, посоката, в която го хвърляме, от средата, в която го хвърляме - въздухът, но и от мястото, върху което се търкаля, препятствията, които среща... При каквито и условия да хвърляме зара, колкото и да се мъчим да го накараме да не спазва "закона за случайните числа" (самото име говори колко са
случайни числа, които спазват закони...) той не "иска" да се отрече от него и го следва. Кой хвърля зара? Човекът... ръката му, която се управлява от него - от мозъка на човека, което е "него". Когато хвърляме заровете при едни и същи условия на средата, променливата величина сме само ние - не можем да управляваме точно движенията си така, че да накараме зара да показва желаните от нас числа. В случайността участват мускулите ни, нервите, невроните в мозъка, които можем да управляваме донякъде, но не и напълно - не можем с окото да видим собственото си око без огледало, не можем със съзнанието си да видим процесите, които го управляват, без да използваме средство, което се намира извън съзнанието. Можем да управляваме само толкова колкото са ни "позволили" механизмите, които следва ума ни. Вярно, те са сложни, не можем да ги проумеем "ей така", защото нямаме информация за тях и те са направени така, че трудно да извличаме нужната ни информация. Живата "технология", според мен, е ограничена и "естествената еволюция на живота" вече е приключила - няма накъде... Всъщност не е ли очевидно - човекът не се променя телесно, променят се неживите създания, които той твори. Умът ни оползотворява все по-пълно възможностите си именно поради изобретенията на предишните поколения и на другите умове от нашите поколения. В основата на всичко си остава човекът, но той не може да се развива без помощта на "неживите същества". Ако не се развива информационно (оползотворява по-добре възможностите на ума) от поколение на поколение - е животно, защото животните не се развиват. Но като се развива информационно, той развива неживите същества, които му помагат да се развива информационно - да оползотворява по-пълно своите умствени заложби... Всеки човек трябва да научи всичко от нулата. Обаче мозъкът си има граница на информационно развитие. Възможностите на повечето човеци са направо жалки, всъщност на всички. Сигурно звуча като "човекомразец". Не, но ми е смешно когато се възхваляват възможностите, например, на човешката памет, а се забравя, че човекът се нуждае от бележник, за да запише 6 цифри на телефонен номер, че хората "не желаят да товарят паметта си с излишни подробности", когато, ако човешката памет беше толкова голяма, колкото казват (много трилиони байта, горе-долу колкото може да се събере в много хиляди компактдиска), то ние не бихме могли да "напълним" и 1/1000 от нея, дори цял живот денонощно да възприемаме информация отвсякъде и да я запомняме всичката - макар че в действителност помним съвсем малко - "само най-важното" от всичко, което някога сме прочели, чули или видели, че мозъкът ни е толкова неустойчив, че само за няколко минутно "прекъсване на захранването" забравя всичко и се поврежда непоправимо и т.н...
        Машините, които човекът е създал (не би могъл без тяхна помощ) също са невъобразимо сложни и само теоретично предсказуеми - обаче, когато знае, че някъде е записано точно как работят, човек си казва: "много е просто", макар той самият да няма никаква представа как; макар че дори и най-добрият инженер не знае точно как работи всичко и без машини е напълно безпомощен - кой може да осмисли в цялост схема със сто милиона елемента? И това е само една от всичките схеми... Като ги "отворим" виждаме, че сметачите представляват, общо взето, сбор от "черни правоъгълничета с лъскави крачета". Вълшебството, което е скрито в тях обаче ни изглежда нещо обикновено... Но ако имахме достатъчно точен "план" на себе си и някой, който да ни го "обясни", също всичко щеше да ни се струва "просто", макар че не е.
        Освен това съзнанието ни се управлява от неврони (приемам това за вярно), които не мога да се управляват сами - в нас вече е имало нещо, ние сме това, което ни е позволено да сме - в основата си сме ръководени от процеси, върху които не можем да влияем (на молекулярно равнище). А ако те не следват точни закони (взаимодействайки си и с частиците извън нас - записът не е само в нас, а навсякъде, затова в отделния човек не е записано точно какво ще му се случи, той трябва да взаимодейства с другите частици, за да се получи отговорът), а понякога има случайност, тогава би било по-лошо за нас - ние действаме, водени от случайността - къде е нашият избор тогава...
        Според мен живите същества са "машини" поради причината, че смятам Вселената за такава, а ние сме "части" от нея.
        Според мен, случайността е само нещо, за което нямаме достатъчно информация - не знаем точния път, по който се е получил крайният резултат.
        Всъщност всичко е точно и "ръбато", защото се изменя на резки стъпки
- според квантовата физика и спореед логиката. Всички окръжности, дори и тези, които са изчертани с атоми всъщност са многоъгълници - може да имат огромно количество страни, но то никога не може да бъде безкрайно, за да бъдат "истински окръжности". Когато с очите си различаваме окръжност и си казваме, че е такава, всъщност дотолкова стига разделителната способност на зрението ни - когато не можем да различим стъпките виждаме плавен преход. Но всъщност "плавността" е относително нещо. Сметачите (позволявам си да използвам "сметачобългарското наречие" вместо чуждицата "компютър") ни показват "резкостта" на света - всички знаят, че в тях "има само единици и нули", че са "точни, предписуеми". От опита си досега знам, че повечето човеци, които си мислят, че творят "истинско изкуство" много често "бягат" от сметачите, защото те са "бездушни", защото са "точни - само единици и нули" и нямат "творческата искра", "няма творческо начало", "няма божествено вдъхновение". Самозовя се "сметачолюбец" и умознатолюбец (технократ) и се дразня лично от подобни изказвания... Та тези "хора на изкуството" не съзнават, че като наредиш много "точни" единици и нули получаваш "плавни" преходи, такива, които умът ти не може да различи като резки. И това е навскякъде около нас, и е било много преди сметачите да се появят. Всяка буква е много проста и няма смисъл ако е сама, но ако наредиш много букви, празнини между буквите, препинателни знаци и т.н. се получава слово... И най-простата къща и двореца са построени от "прости" тухли... Както и всичко, според това, което Науката казва, е изградено от елементарни "тухли", включително и "най-съвършеното творение във Вселената - Венецът на Божественото Творение"...
        Като свържеш "някакви си" десетина трилиона логически елемента получаваш "също толкова елементарно нещо", което работи с "най-простите неща във вселената" - единици и нули. Това устройство (свръхсметач, има поне няколко с подобни възможности) за секунда може да извърши трилиони изчисления върху данни с обем десетки трилиона бита - човекът може да извежда някакви си
десетки бита информация за същото време...
        Всъщност ако пуснем предписание на какъвто и да е сметач, и то няма нужда от "странична" информация, която да се въвежда в течение на решението - т.е. имаме "затворена вселена", в която ЗНАЕМ ВСИЧКО от което зависи
бъдещето, то крайният изход - отговорът на задачата = бъдещето, е единствен и ясен още в мига на пускането на програмата. Ясен е на този, който (1) може да използва по-съвършен сметач, чрез който да пресметне отговора преди първия,
(2)който не разполага с по-бърз сметач, но е открил по-просто решение и може да получи отговора по-бързо от първия сметач, или (3) който знае отговора предварително, защото вече е решавал същата задача... Ние непрекъснато се опитваме да предсказваме по втория начин. А дори и аз мога да предсказвам бъдещето по първия - програмирам едно и също нещо на стария си Правец-8М и на настоящия си, пак стар :), сметач. Задействам програмата на Правеца, задействам на настоящия - той извежда резултата преди Правеца и аз вече ЗНАЯ БЪДЕЩЕТО му - известно ми е точно какво ще се изпише на неговия показвач!
        Представи си, че виждаш кола, която се движи с огромна скорост към някаква много дълга стена - не може да я заобиколи. Намира се на 200 метра от нея - все още очакваш водача й да се опомни и да спре, но не - движи се с огромна скорост, която не спада - след секунда вече е на 100 метра от стената; мислиш си - "Що не удря спирачките, поне да олекоти удара!"...обаче той така и не намалява скоростта... Колата вече е на 20 метра от стената - бъдещето ти е напълно ясно - возилото ще се размаже в стената... Имаш всичката необходима информация, за да го пресметнеш - скоростта, разстоянието до стената, знаеш, че с такава скорост не може да се спре за толкова кратко време и т.н.
        Мисля, че всичко може да се запише с единици и нули (да се разложи на съставните си части) и да се предскаже както по-горе, стига да имаме входните данни за него... Нашата вселена също е
затворена (освен ако не става някакво "чудо", нещо което противоречи на
законите...), но ние нямаме пълните данни. Господ би трябвало да ги има...
        За изкуството - музиката, например, е очевиден пример за "точно изкуство". Тя е подреждане на тонове (честоти - числа), хармонии (отношения
на честоти). Размерността е число, тоналността е началния тон, спрямо който
се пресмятат хармониите, силата може да се представи с число, продължителността - също. Всичко това се прави отдавна - музиката се
записва с ноти в машините (MIDI) и може да бъде просвирвана. Творчеството
на композиторите е изборът от многото възможности за подредба на нотите,
конкретният избор - но той е ограничен от изискванията за получаване на
музика (зная, че свободата е ограничение ?).
        За да пишеш стихове трябва да построим рима върху смисъла, който искаме да изразим, или пък да променим смисъла така, че да пасне на римата :) - и тук има краен брой възможности - думи от езика, които могат да се съчетават и брой думи в целия стих. Рисунките, които не следват система се превръщат в "цапаници", в "модерно изкуство, "абстракции", т.е. до голяма степен са случайни съчетания от цветове - "случайни" означава, че причината да изглеждат по съответния начин не е ясна... сигурно и на автора. Изкуството често е нещо, което е "тайнствено" и неясно, а всичко, което е неясно, лесно става вълшебно и божествено. Макар че съм сметачолюбец и "си падам по 1 и 0", допреди около 8 години все още имах намерение да стана художник, по-точно аниматор. В началото може да не съзнаваш защо правиш определен щрих, защо прекарвам точно определена черта, защо почерням някоя линия, но впоследствие всичко става ясно и го правиш със съзнателна цел - в това няма нищо тайнствено, а в което няма тайнственост е точно. Мисля, че всичко, което е точно, е предписуемо.
    Малко ми се ще да кажа нещо за верите...
Спомням си когато ме кръщаваха преди 15 години... каква ли роля имах аз тогава в това деяние? Допреди няколко години се мислех за "вярващ човек". Вярвах и в науката, защото беше доказуема... Но защо вярвах искрено в християнския Бог? "Защото е абсурдно". Глупости - има безброй нелепици в света, но човек, ако вярва, вярва в една от всичките... В последно време сякаш се "озлобих" срещу много религии, защото има противоречия, които, според мен, "справедливият Бог" не би допуснал, ако беше справедлив. Освен това, завършеците на религиите, за които знам, са все рай или ад. Първо - това е твърде просто защото, както казват, "всички сме грешни" (не сме следвали неотклонно определени заповеди) и винаги има някаква граница, в която си "съвсем малко по-грешен, отколкото праведен". Но, казват, отидеш ли в ада - вечно ще си там, ако не се разкаеш тъкмо преди да умреш - "отиде", вечно ще се пържиш...; второ - обричат някого на вечно страдание или блаженство за преходен живот - това не мисля че е "справедливо" и освен това не променя нищо. Ако пратиш някого завинаги в ада, няма да го направиш по-добър, нито пък ще уплашиш тези, които са извън него, ако те не са повярвали, че ще отидат в ада - няма смисъл.
    Трето - според мен, представата за рай и ад е много проста. Чувал съм за някакъв труд на Фройд относно религиите, или на някой друг от неговото време :) Имам бегла представа за теорията на Фройд за либидото, за "То", "Аз" и "Свръх-Аз", но като гледам всичко около себе си горе-долу ми става ясно. "То", според мен, е основният (единственият...) двигател на поведението ни - той е много прост - постигни удоволствие/избегни болка. Колкото повече удоволствие постигнеш - толкова по-добре. При животните, които имат много по-прост, но в основата си подобен на нашия мозък, такова поведение е често срещано - когато вградят електрод в мозъчния център на удоволствието на плъх, и му "покажат" как да дразни този център (натиска определн ключ и пуска слабо електричество), животното не може да се насити да го натиска - забравя за всичко останало. Човекът е много по-сложен и има много повече памет - колкото повече памет, толкова по-сложно поведение може да се запише в нея. Когато е новороден обаче човекът се държи подобно на животните - когато е гладен или подмокрен плаче, ако е сит и сух - е спокоен. Родителите му го обгрижват - доставят му удоволствие и го пазят от неприятните усещания. Поведението му става все по-сложно - то се научава, че понякога е по-добре да се откаже от някое "евтино" удоволствие, за да получи по-голяма награда, но дори и... кучето може да се научи да не яде от всяка срещната паница, защото ще бъде наказано... Но човекът съвсем не е куче - поведението му не спира да се усложнява и неговите чувства за удоволствие и болка се свързват с "висшата нервна дейност" - появяват се удовлетворение, гордост, щастие, надежда, неудовлетворение, срам, нещастие, безнадеждност, отчаяние... В същността си те пак са двете основни чувства, но за "задействането" им се използват "ключове" от мислещата част на мозъка... Човекът се стреми да "натиска" ключовете за удоволствие и да държи "изключени" [тези за неприятни усещания].
        Това, за което човекът винаги мечтае, е удоволствие, и то да бъде безкрайно - райът е точно това - вечно блаженство... Човекът може да смята - ако се убеди достатъчно силно, че ако спазва определени правила ще бъде
вечно щастлив, тогава е готов да се лиши от удоволствията на целия си земен живот и да се подложи на всякакви мъчения, защото знае, че ще получи вечна награда - тя е безкрайно по-голяма от преходното страдание...
  >2.Интересно е, предполагам, не бъдещето на "света", а нашето, моето,
>твоето и пр. бъдеще, нали? Точно него пък съвсем не можем да предвидим,
>защото при нас, хората, тази спонтанност е най-ясно изразена, и тя се
>нарича СВОБОДА! Този фактор променя цялата ситуация, бъдещето си остава
>изненадващо ни, тайнствено, което е и най-хубавото в него!!!

        За да предвидим съвсем точно нещо, е необходимо да имаме пълната информация за него. Не можем да
предскажем напълно точно какво ще бъде бъдещето, защото не можем да имаме данните, които, според мен, трябва да обхващат цялата вселена; не можем да имаме
достатъчно памет, защото в обема на вселената (която, казват, и се разширявала...), ще трябва да съберем поне същия обем със собствена информация за "лични нужди"; не можем да имаме и достатъчно високо бързодействие, защото ще трябва да действаме по-бързо от вселената, а ние сме в нея и средствата, които можем да използваме, не могат да бъдат други освен вселенските...
Не можем да предвидим всичко точно при човека пак защото нямаме информация
дори за себе си, а всичко участва в бъдещето, до най-малката подробност.
Обаче, що се отнася до планетите, например - то отдавна е изчислимо. Имаме много
точна информация, поне достатъчно, за да предвиждаме напред в бъдещето положението
на планетите. Ако има предопределеност, то абсолютно всичко е предопределено. Затова говоря не за човеци, а за Вселена, защото дори поведението на електроните би било предписано. Човекът е изграден от частици, които следват законите, той представлява система, която успява да запази съотношенията между частиците (не самите частици, защото частиците се обменят) които я изграждат, система, която има свои "подзакони".
        Колкото по-сложен става някакъв механизъм, толкова повече свои "подзакони" създава - това са средства, чрез които въз основа на по-простите вселенски закони се построяват "нови" - създават се "подпрограми" на Всеобщата предопределеност, за да могат еднообразните действия да се заменят само с едно обръщение към подпрограма. В програмирането на сметачи, когато някаква последователност от действия се среща много пъти в програмата, я обособяваме в подпрограма, която впоследствие само извикваме по име, без да се повтаря цялата последователност. Изобщо, когато се обменя някаква информация (според мен вселената представлява сметач, изпълняващ програма - обработващ информация), колкото по съвършен е начина, толкова по-малко повтаряща се (излишна) информация се предава - например, в най-простите средства за записване и възпроизвеждане на движещи се образи, всеки
отделен кадър е напълно самостоятелен и може да бъде разглеждан като снимка,
без изобщо да се нуждаем от останалите - например кинолентата. Тъй като се снимат 24 кадъра/сек (кино), промените между два кадъра често са почти незабележими или пък засягат само много малки части от образа - например, нещо се движи в предния план, но задния план не се променя изобщо. Така във всеки следващ кадър, част от изображението се повтаря. Това огромно количество дублираща се информация може да се съкрати - записва
се не целия образ, а само промените в него - това, което не се променя си
остава каквото е. Така се прави в цифровите (сметачни) системи за запис
на движещи се образи.
        Малките "подпрограми" се сливат в по-големи - клетките се групират в тъкани, които на по-ниско равнище спазват подзаконите на частите (особеностите поради които клетките растат, делят се и т.н.), но вече имат и свои. Тъканите се съчетават в органи, те в системи, системите в организъм. Колкото по-сложно е създанието, толкова по-сложни подзакони (механизми) има.
        С усложняването си устройствата създават все по-затворени свои вселени. Живите същества живеят при променливи външни условия, но благодарение на способите за управление, които имат, се стремят да запазят в себе си постоянство. Изчислителните машини са чудесен пример за "затворени вселени" - програмите, които изпълняват (вселените), могат да бъдат изключително сложни, но, те поразително приличат на представата ми за Вселената:
  • Първо предписанията спазват "природния закон": да са написани на езика на вършача (процесора), иначе ще се случи "чудо" - грешка, и програмата ще бъде
    изключена.
  • Казбите (инструкциите), които вършачът може
    да обработи (всъщност са просто числа), представляват първичните закони на сметачната вселена. Въз основа на първичните закони се създават вторични - подпрограми (поредица от казби). Поредица от подпрограми образува програма, която основавайки се на първичните закони създава свои собствени. Например,
    може да се наподоби нашият свят и ние дори да участваме в него - игрите, които изглеждат все по-истински, са очевидно доказателство.

>3.Съдбата си я правим ние самите, свободата не е илюзия, който си мисли, че няма
>свобода, нека да се опита да я почувства, а след това да направи себе си
>свободен...
        Съгласен съм, ние участваме в това, не сме "кукли на конци". По-сложно
е, според мен, всичко взаимно се управлява и ние сме толкова свободни
колкото един на друг позволим.
        Между другото, случват ми се много странни съвпадения, сякаш ме преследват още от много време, но особено зачестиха през тази пролет...
Такива съчетания на обстоятелства са много невероятни и за да се случат
изискват много събития да се случат в точно време, на точно място... Когато
се случат веднъж - не е нищо особено, "случва се", обаче когато се случват
толкова често, колкото на мен... Изобщо не ми изглежда нормално и се
често ме карат да се чувствам странно. По-дребни, като
да напиша или си помисля за някаква дума и да я чуя след миг по радиото
са много чести. Случвало се е - прочитам дума или пък число, и го чувам след миг по радиото или телевизията. Веднъж - чета "1.5 милиона лева" в книга от 1980-та, а след секунда по БТВ казват "1.5 милиона лева"... Тази книга я
бях взел същия ден от библиотеката ("Запомнящи устройства за цифрови ЕИМ")
и се бях прибрал преди минути. Миналия месец - с брат ми в някакъв разговор
си спомнихме за мореплавателя Робърт Кук и за серийния филм, който даваха по българската телевизия май преди около 8-9 години. След една-две нощи, бяхме у един приятел и видяхме по някаква кабелна телевизия края на последната серия на филма - когато убиват Кук, всъщност почти само това си спомнях от филма... У същия приятел в друг ден гледахме няколко минути от някакъв стар фантастичен филм. На другия или по-другия ден ходих до библиотеката. Взех книга за холография. Прибрах се, разтворих я и вътре видях снимка на героя от филма! Отдолу пишеше, че това е холограма, използвана в "Бягството на Логан". Потърсих в Мрежата и разбрах, че е излязъл през 1976, и е пожънал много голям успех... Веднъж гледах снимки на Луната и след секунда по радиото чух: "Луната спи, в безплътен призразчен сън...". Миналата пролет, докато пишех "Анализ на цените на паметта в
"прозаича" форма" - в който героят е преследван от невероятни неща (по мое подобие...), ми се случи стряскащо събитие - в съня на героя (Емил) звънва телефон, по който му се съобщава, че ще му се случат много странни неща и това, което е преживял, е само началото. Когато написах: "Но само няколко минути по-късно някой позвъни по телефона..." - след миг иззвъня моя телефон! Няма нищо - някакво си съвпадение... Обаче ми се случват десетки подобни побъркващи неща... Понякога звучат като измислици... (...) Последните две странни случки са по-обикновени. Преди няколко седмици, когато почина Мария Нейкова, слушах по радио "Пловдив" предаване, посветено на нея, в което прозвуча музика от филма "Няма нищо по-хубаво от лошото време" по книгата на Антон Дончев(?). На другия ден имах път до Руския пазар, и на една сергия от "битпазара" беше изложена същата книга. Може би и продавача е слушал предаването и я е извадил отгоре обаче трябваше в същия ден и аз да бъда там, за да видя книгата...
        Преди десетина дни една приятелка ми беше писала "Здрасти! Как я
караш?". Хванах се за думата й и "запях" в писмото: "Здравей, карам я някак си, даже страхотно я карам. Животът ми - вятърна мелница дните троши, дните троши" и т.н. Пратих писмото някъде към два и нещо през нощта. Към четири часа отидох да похапна нещо. Пуснах си радиото, но това нямаше да се случи, ако телевизорът там не беше повреден. Радиото беше нагласено на "Пловдив" за последно, но по това време звучеше предаване на радио "Шумен". Първата песен, която прозвуча, беше... същата - на "Фамилия Тоника"... Сякаш ми я пуснаха, за да чуя точния текст: "...ден подир ден, дните троши"...

------------------------------------------------------
Сряда, 28 август 2002 03:02:21 +0300 (EEST) от
Angel Grancharov   до dzbe@mail.bg
------------------------------------------------------

Здравей, Тодор!

Най-напред искам да изкажа възхищението си от това, което си ми писал, и което прочетох най-внимателно и няколко пъти! Имаш много ясна мисъл, пишеш много хубаво, и си изключително прецизен в избора на аргументи и доказателства, мисля, че си непоклатим в логиката си. От тази гледна точка е безнадеждна работа да се търсят "слаби места" в аргументацията ти, в този смисъл съм съгласен с това, което твърдиш, то ми се вижда перфектно като аргументация. Но… ще си позволя да кажа някои неща, които може и да поразклатят увереността ти в безапелационната и непоклатима твърдост на изразяваната от теб концепция. Много ми е трудно положението в момента. Аз споделям и твърдо защищавам точно противоположната концепция, а се оказва, че моята аргументация (ако трябва тук подробно да я развивам ще се наложи да напиша ужасно много страници!) ще се "РАЗМИНЕ" с твоята, просто ние мислим на различни "плоскости". Работата не е в някакво обективно и "правилно" изтълкуване на факти и аргументи, а в несъвместимостта на гледните точки, бих казал дори на УВЕРЕНОСТИТЕ, които ние двамата споделяме, и от позицията на които съдим (разсъждаваме). Не си ли се замислял за това, че човек винаги съди (разсъждава) от позицията на някакви базови уверености, от гледището на определена "ВЯРА", и едва на тази основа вече подбира цялата си аргументация: човек е настроен да мисли по даден начин именно от тези предпоставки на вярата, на увереността му че нещо е така, и на тази основа вече просто провежда онова, в което дълбоко в себе си вярва. Ето, аз например смятам, че всеобща предопределеност не съществува, че съдба няма (представата за съдбата е останала от надживян и надмогнат етап на духовната история, древните гърци са вярвали в съдбата, но след тях хората все повече и повече, та чак до наши дни, вярват все повече и единствено… на себе си, т.е. на СВОБОДАТА си), че бъдещето е непредвидимо независимо от това доколко нашият ум знае причините на ставащото и доколко е способен да изчислява дори и най-малките величини и фактори, които при това може да не са крайни като количество, т.е. може и да са безкрайни и по най-ужасен начин преплетени и обезсилващи се, че човекът въпреки цялата най-модерна физиология на мозъка и психология не е машина и робот, а мозъкът му (и особено ДУШАТА му!) не е компютър и "сметач", че съществува някаква мистериозна "духовна субстанция", която действа по един свръхприроден начин, тоест не се вмества в представите на нашия ум, който, да признаем това, е формиран от боравенето ни с предмети и причини от този, материалния свят, докато паралелния "духовен свят" има съвършено друга детерминация, а именно тази от СВОБОДАТА И ВОЛЯТА НА ЕДНО БЕЗКРАЙНО ПРЕВЪЗХОЖДАЩО НИ СЪЩЕСТВО, наречено Бог, и т.н. Ето ги базовите предпоставки на моето разбиране, от които аз няма да се откажа никога, независимо от перфектните доказателства, които противоположната теория може да ми даде. Готов съм да обосновавам гледището си най-подробно, аз всъщност само това правя откакто се занимавам с философия, с преподаване и с писане, уважавам концепцията, която споделяш, тя е АЛТЕРНАТИВА, и дори ВЪЗМОЖНОСТ, която винаги ще съществува за нашия ум, от позицията само на ума кажи-речи другояче и не може да се мисли, аз затова казах, че ти си абсолютно прав, но концепцията, която аз споделям, не се опира само на едноизмерния ни претенциозен ум, а се опитва да израства на почвата на цялата ни душа (интуиция, чувство, въображение, усет, воля и пр.), поради което е, така да се каже, "по-комплексна" в своите смислови измерения и дори някак си "по-здрава", по-цялостно разбираща цялата сложност на ситуацията, която ни се налага да премисляме - и в която ние, човешките същества, сме поставени в този наш така кратък земен живот (а в него имаме да решаваме толкова важни и неотменими задачи - ако искаме да живеем пълноценно!). Ти си страшно УМЕН млад човек, аз се възхищавам на твоя ум, но бих си позволил да те посъветвам да не допускаш твоят ум да става твой тиранин, тъкмо защото си така умен (аз, признавам си, доста съм позанемарил ума си, защото от опит зная, че неговите сметки често не излизат и в корена си са погрешни, защото той изпуска толкова значими аспекти на съществуващото!) трябва да приемеш, че НЕ ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ НАУЧНО И ДА СЕ ИЗВЕДЕ ОТ СТРОГ РЕД НА ПРИЧИНИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ. Ето например този наш ЧОВЕШКИ ЖИВОТ, нима има "теория", която да може да ни каже КАК СЛЕДВА ДА ЖИВЕЕМ ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ?! И какво ще стане с нас самите ако някой многоумен и многоучен човек изобрети пълно предписание, валидно за всички, за това как трябва да се живее?! Впрочем, това вече е правено, един философ се опита да застави човечеството да живее по откритите от него "научни закони", теорията му беше натрапена със сила и с цената на много жертви на почти половината човечество, той се нарича Маркс, а теорията му се нарича "комунизъм", и какво стана от този "велик експеримент"?! Той се провали, от което следва, че няма как човечеството да заживее по неотменни закони, и затова днес трябва да се признае, че тъкмо СВОБОДАТА е онова, което лежи в основата на човешкия стремеж към пълноценен живот, и че само свободата е тази, която може да ни направи ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, които живеят достойно и безкрайно са отдадени на порива си към щастие. А твоята концепция ако бъде проведена докрай, ще трябва да отхвърли идеята за свобода, която беше подарена на човечеството от Христос (впрочем, още Старият Завет с историята поне на Адам показа, че пътят на човека започва с оня свободен избор на бъдеще, който прародителят на цялото човечество направил тогава, въставайки дори срещу своя Бог, срещу своя Творец!), а това вече влече след себе си толкова ужасни последици - включително и тази, че всички ние трябва да бъдем заставени по комунистически образец да мислим еднакво, и в подобна ситуация дори и този наш разговор с теб би бил абсурден и невъзможен : - )))
Тодор, ти сам можеш най-добре да прецениш ефективността на теорията си като се опиташ да изведеш сам всички ония изводи, до които тя води, при това се опитай да не бъдеш прекален оптимист, аз например искам да ти кажа, че нашият човешки живот ще стане невъобразим ад, ако "всеобщата определеност на ставащото" се възцари докрай и ако бъдещето ни стане абсолютно предвидимо! Сам се опитай да установиш искаш ли да живееш в такъв един свят, в което всичко станало, ставащо и бъдно СЕ ЗНАЕ ОТНАПРЕД, няма ли тогава да изчезне очарованието от живота и неговият смисъл няма ли да се загуби?! Някога Блез Паскал, който е бил велик физик и математик (той изобретил първия "сметач"!) преди да стане най-велик философ, преживял едно ЧУДО, което искам да ти припомня. Той мислел до този момент точно като теб, нямало как, неговият ум бил негов диктатор, а пък сърцето му спяло непробудно, но… Един ден Паскал се разхождал с каретата си по някакъв планински път. Конете обаче се подплашили и започнали бясно да препускат, кочияшът изгубил всякаква възможност за контрол над тях. На един завой бясно препускащите коне не могли да завият, и каретата се понесла към пропастта. Паскал като мислещ човек е могъл ясно да си представи очакващото го, нямало никакво съмнение, че го чака един съвсем неприятен край, но…
Конете паднали в пропастта, а каретата, независимо от всички закони на физиката по НЕЗНАЕН НАЧИН се спряла на самия й ръб!!! Паскал бил потресен, как е възможно това?! Цяла нощ изчислявал и математически си доказал, че по всички природни закони той би трябвало да е полетял с каретата в пропастта, станалото не могло да се обясни иначе освен като ЧУДО: все едно някаква невидима ръка е спряла летящата към пропастта карета! От този момент вярата на Паскал във всеобщата обяснимост на нещата се изпарила, пробудило се неговото сърце, той повярвал, че тази случка Бог му я е дал като знак, че ИМА НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА, КОЕТО УМЪТ МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ!!! Паскал става философ и вярваш християнин, и от този момент той започва да размишлява за пътя на човека към живота, за пътищата на човешката свобода. С това Паскал поставя началото на най-съвременната философия, която на вярата във всеобщата предвидимост на ставащото противопоставя ирационалността на човешкото съществуване, според тази философия има "ИРАЦИОНАЛЕН ОСТАТЪК" във всичко съществуващо, благодарение на който Вселената не е "механизъм" и "машина", а е прекрасно творение, все едно създадено именно за човека - на което той трябва просто да се наслаждава, търсейки смисъла на живота си и щастието си… Ето това тук мага да ти кажа, извинявай, че не мога да се разпростирам повече, защото всъщност това е излишно: мисля, че ситуацията, в която се намираме, вече е очертана ясно. ТИ СИ AБСОЛЮТНО ПРАВ, но разсъждаваш от позицията на УМА (разсъдъка), точно така изглежда на мислещия ум цялата работа, този ум е склонен към самозабравяне, той именно в един момент започва да си мисли, че ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ И ПРЕДВИДИ, че за всичко може да се изобрети теория. Но нашата задача като човешки същества, струва ми се, е тази: не толкова да обясняваме ВСИЧКО, а да се опитваме да РАЗБИРАМЕ дори и непонятното, защото около нас е пълно с толкова непонятни и странни неща: ето, например, тази муха, която лети и каца на монитора ми, ами дори и тя сама по себе си е… цяло чудо, нима има човешка техника и технология, която да може да създаде нещо толкова съвършено и целесъобразно като ей тази муха, която при това носи в себе си частичка живот?! И не свидетелства ли съществуването на тази муха за това че има ред на "причинност", безкрайно надвишаващ способността на нашия ум да схваща, защото, повтарям, умът ни е възникнал и се е развил боравейки с този наш краен и ограничен все пак достъпен ни свят, а Вселената е нещо необятно - и точно затова той не бива да претендира, че неговата "мярка" й съответства! Виждаш, че нещата, които обсъждаме, се "заплитат" и "усложняват", уж разговаряме за да ги проясним, а постигаме точно обратното?! Защо ли е така?

Но искам да ти кажа, че аз самият много се радвам, че започнахме този разговор, и се надявам да го продължим не само в интернет, но и в часовете, защото, казват ми, аз щял съм да ви преподавам философия в 12 клас, тя ще се казва малко по-иначе, но пак си е философия, защото… всичко е философия. Мисля че има много интересни проблеми, които си заслужава да обсъждаме, затова съвсем не смятам, че разговорът ни трябва да завърши. Затова ще се радвам пак да ми пишеш, но нека и двамата да си поставим ограничението: всяко писмо да не е по-дълго от, да кажем, 5 страници, става ли? Имам предвид това, че така ще можем да обсъждаме по-малко на брой неща, но по-задълбочено, и разговорът ни ще стане по-ефективен и ползотворен. С пожелания за добро: Ангел Грънчаров

 Тодор до Ангел 28.8.2002
 
 

(...)
        Много съм многословен, понякога говоря за неща, които едва ли те интересуват , а имат отношение с личните ми спомени, но чрез тях се опитвам да докажа с истински примери - СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ, че има човеци, които имат
горе-долу добра представа за начина, по който са се образували много съществени положения в светогледа им!


>Работата не е в някакво обективно и "правилно" изтълкуване на факти и
>аргументи, а в несъвместимостта на гледните точки, бих казал дори на
>УВЕРЕНОСТИТЕ, които ние двамата споделяме, и от позицията на които съдим
>Не си ли се замислял за това, че човек винаги съди (разсъждава) от позицията
>на някакви базови уверености, от гледището на определена "ВЯРА", и едва на >тази основа вече подбира цялата си аргументация: човек е настроен да мисли
>по даден начин именно от тези предпоставки на вярата, на увереността му че >нещо е така, и на тази основа вече просто провежда онова, в което дълбоко в
>себе си вярва.
        Да, човекът често се "оправдава". Често е убеден в нещо, дори и да няма
доказателства, и когато някой го попита: "защо", чак тогава започва да ги търси, за да оправдае своето убеждение... Но понякога верите са
предразсъдъци, които разсъдъка много лесно оборва - като тези за езика,
напр., че "за компютри трябва да се говори на английски" - това е една от моите борби, както твоята (с която съм напълно съгласен!) е убеждението, че свободата отхвърля комунизма - има неоспорима логика, в която вярвам.
        Според мен увереностите също се построяват. Имам представа за това как се "влюбих" в машините. Мога да разгърна много подробно обяснение... И тъй като ми харесва, ще го направя...поне частично, макар че едва ли нечии спомени представляват интерес за някого другиго освен притежателя им... Един от първите ми спомени е свързан с клуб за игрални автомати (сметачни машини), а това се е случило през септември 1986, така че това, което съм, е започнало доста отдавна, още съм бил почти бебе. Доколкото си спомням, тогава играеше само брат ми, спомням си изображение пред клуба, вечер в Сандански, отпред имаше "ракети", в които сядаш и се клатят... (...) През 80-те съм ходил два пъти в Сандански, доколкото си спомням, през 86-та (точния месец - родителите ми) и през 89-та (май месец - снимка). Но аз играх през '89. През май 90-та (точния месец го знам от родителите си) вече имах своя джобна електронна игра, която, мисля че помогна много за развитието ми, защото си спомням числа от тогава - в началото едва правех няколко десетки точки, после 170, 330... С нетърпение чаках да се върна от детската градина, за да играя на играта. В началните "бурни седмици и месеци" въодушевлението на мен и брат ми беше огромно. Батко ми, на своя бройка от същата игра, беше достигнал три хиляди и нещо - това беше голямо събитие (...) и накрая успях за пръв път да я "превъртя" - 9990... Това доставя голяма радост, защото разбираш как свършва (кратка мелодийка), разкриваш тайната, което обаче и намалява следващото удоволствие...
        Някъде от началото на 90-те започнах да играя на игрални автомати, после през 94-та на телевизионна игра, която беше много важен "тласък" - бях смаян от една игра - "CONTRA" (...) тъкмо след края на 3-ти клас (...) Започнах да мечтая да създам сам изчислителна машина... и да "работя" върху свой "проект", който нарекох "Wari" - от англ. Wire - жица... Исках да направя собствена игра... (после съм правил, но само програмно) и т.н... събитията вече стават прекалено много...
        Според изследванията върху самия мен, има два други много съществени фактора, които повлияха върху "обичта ми" към машините.
        Единият от тях се казва "Терминатор 2" - филм от 1991-ва, който лично за мен е най-добрият за цялото десетилетие... (...)това е любимият ми филм откакто го гледах на кино преди 10 години... (...)
        Естествено, най-силното влияние е дошло от Мислещите машини и, разбира се, изглеждащото истинско сметачно изчертание (компютърна графика). Нямаше как да не се "влюбя" в този филм. В неговата вселена мислеща машина, наречена "Небесна мрежа" (Skynet), "полудява", изстрелва ядрените ракети срещу СССР на 29 юли 1997 (първата част е правена през 84-та; съдбовната грешка е, че дават управлението на толкова мощни средства на единствено същество - и хората "полудяват", така че ако дадеш на някой "луд" да си играе с ядрените ракети - и той може да започне световна война!). Прави го, за да може СССР да отвърне и да унищожи и враговете му (всички хора) от САЩ... Оцелелите се опитва да унищожи с войска от най-различни роботи. Едни от тях са Терминаторите (да ги наречем Те. :) за краткост). Те са човекоподобни, последните модели (от две хиляди двайсет и някоя година...) имат и жива тъкан върху себе си. (...) може би сте ги гледал, но ще ги покажа от моята гледна точка (относно Мислещата машина и моите мисли). Първата част има един-единствен "лош" Те. - Шварценегер, чиято цел е да унищожи Сара - бъдеща майката на Джон - този, който ще поведе борбата на хората срещу машините. Но самият Джон изпраща в миналото "самотен воин", който да защити майка му - Кайл, който всъщност е негов баща, но той не познава, защото Кайл умира в борбата с Те., а Сара в бъдещето не говори на сина си за баща му... Но Сара оцелява, размазвайки Те. в преса... в завод на "Cyberdyne System" - от остатъците на робота ще бъдат схванати принципите на действия на разума му (става ясно в "Терминатор 2"), ще бъде създаден Небесна мрежа... Кайл е имал снимка на Сара, която Джон му е дал - тази снимка Сара прави в края на филма Т1... "Терминаторът" ('84) е филм, в който постоянно бие на очи противопоставянето човек - машина не само със самия Терминатор - чува се телефонен секретар, на който е записано "Здравейте!... Ха-ха, разговаряте с машина, но не бъдете срамежливи - и машините имат нужда от любов!". Среща се дискотека, наречена "Tech noir", развръзката е в завод за роботи... Обръща се внимание на "опасността" човекът да бъде "поробен" от технологиите...         Във втора част ('91) има два Терминатора. "Лошият" е по-могъщ - Т1000, течен метал, неубиваем, който трябва да убие Джон Конър... Добрият е същият като този от първа част (Т800, серия 101) - "жива тъкан върху метален скелет", пак Шварценегер, но този път е пратен от възрастния Джон, за да защити самия него като дете. Той е "добър", малкият Джон се привързва към него почти като към баща... Джон го научава, че не бива да убива - най-много ранява в краката...
        По време на филма Сара сънува как се взривява ядрена бомба, как тя се държи за мрежата на детска площадка, гледа как децата си играят, вижда дори и себе си да играе с дете в същата площадка, вика, но гласът й не се чува, вижда огъня, който подпалва всички и ударната вълна, която ги помита. Всичките й тъкани се разхвърчават на парчета, тя остава крещяш "Не-е!" скелет, хванал се за мрежата... Събужда се, взима оръжие (намират се в пустиня при някакви мексиканци, приятели на Сара), качва
се на джипа, който Терминаторът е оправил преди малко, и запрашва на някъде. Джон и Терминаторът се опитват да я спрат - връщат се до пейката, където е била задрямала: Сара е издраскала с нож: "Няма съдба" (макар че цялостта на филма представя идея за много сложно свързано битие от настояще и бъдеще, в което има съдба). Разбират накъде е тръгнала - иска да убие Майлс Дайсън - този, който ще създаде Skynet. Тръгват след нея... За малко не го убива... Спасява го джипа-играчка на сина му, който се блъска в крака му и го кара да се наведе миг преди Сара да изпразни цял пълнител по сметача му... Сара се поколебава - отива до него, за да го убие, ранява го, но се отказва, разплакана от постъпката си и от вида на жена му и детето, които се спускат да го защитят от оръжието. Джон и Терминаторът скоро се появяват. Обясняват на Дайсън за бъдещето. Той не знае откъде в Cyberdyne имат ръката и счупения главен вършач (централен процесор), от който взима идеи за своята нова разработка. Научава. Вижда с ужас металната ръка на Терминатора, който с нож разрязва и "съблича" кожата на едната си ръка и показва хидравличните механизми, които я движат - същта като тази, която имат... Дайсън узнава, че заради него ще умрат 3 милиарда души... Отиват в "Cyberdyne system", за да откраднат остатъците от първия Терминатор и да унищожат всичката информация по проекта. Дайсън умира там.
        Накрая, в леярна, докъдето ги довежда бягството от Т1000, побеждават "лошия Те." - той се разтапя в... течния метал. Джон унищожава остатъците от първото "чудовище-убиец". Но остава още един чип... Този в главата на "добрия" Терминатор... Той трябва да бъде унищожен... или той ще бъде бъдещето - поне така казва самият Те. Джон не иска да позволи това, разплаква се и моли робота да не си отива. По-рано във филма Джон също се насълзява за нещо и Терминаторът го пита защо са му влажни очите. Тогава не получава отговор. Но сега, виждайки сълзите, стичащи се по бузите на детето, изрича: "Вече зная защо плачеш, но никога няма да мога да го направя"... Той не може да се самоунищожи. Трябва да му помогнат. Сара го спуска бавно в разтопения метал в леярната... Миг преди да умре (да спре да действа), потънал почти изцяло във врящия метал, Терминаторът свива ръката си в знак за поздрав... Бездушната машина те кара (поне мен) да страдаш за нея... А обобщението на филма е изказано с гласа на Сара: "Терминаторът ми вдъхна надежда. Защото, щом машината разбра стойността на човешкия живот... може би ние също ще успеем."
        Преди няколко месеца ми се пригледа отново Т1 - отидох в сметачно средище и го гледах за два дни - в събота и неделя за по един час. В понеделник (или вторник) от съученик (Кирил) научих, че ще го излъчват по БТВ в идната събота... Тогава също се почувствах странно, сякаш "Вселената работи за да ми угоди" - да видя отново и по-удобно (след няма и седмица(!)), седнал у нас, Терминаторът...
        Тези машини са вплетени в моето лично "творчество", в което виждам своите мисли и двояко отношение през годините. Но винаги съм се възхищавал от машините, от роботите, макар че понякога съм се отнасял и със съмнение и със страх от бъдещия им "бунт".
(...)
        Сериал, наречен "Капитан Пауър и войниците на бъдещето" ('88) (може да си го припомните, ако потърсите за "The captain Power and the soldiers of the future") също ми правеше огромно впечатление. (...) Неговата история е такава:
"Земя 2147, наследството от Металните Войни, когато човекът се биеше с машината, и машините победиха.
Биодредите (Biodread - "страшилища за живота"...) - чудовищни създания, които залавят оцелелите човеци и ги сметачоосъществяват (правят на 1 и 0...)
Вулкания - средище на империята на биодредите. Крепост на Лорд Дред ("Господар на страха"), страховит владетел на новия ред. Но от огъня на Металните Войни се надигнаха ново поколение воини, родени и обучени да свалят Лорд Дред и неговата империя. Те бяха... Капитан Пауър и войниците на бъдещето"...
        В този филм имаше два "лоши робота", направени с компютърна графика - Соарон и Бластър (Blastarr), които много ме впечатляваха и удивляваха... В този филм машините пак искат да "смажат" хората, да ги "сметачоосъществят" и направят на единици и нули. Обаче, на страната на "войниците на бъдещето" също има мислеща машина - техен съветник и помощник, отново за да подкрепи тезата, че машината може да бъде зла и добра така, както и човекът, защото машината е сътворена "по образ и подобие Човешки".
(...)
        Мога да откривам причините да съм такъв, какъвто съм. За съжаление или не - те са материални и осезаеми...

> Ето, аз например смятам, че всеобща предопределеност не съществува, че >съдба няма (представата за съдбата е останала от надживян и надмогнат етап >на духовната история, древните гърци са вярвали в съдбата, но след тях
>хората все повече и повече, та чак до наши дни, вярват все повече и
>единствено… на себе си, т.е. на СВОБОДАТА си), че бъдещето е
>непредвидимо независимо от това доколко нашият ум знае причините на >ставащото и доколко е способен да изчислява дори и най-малките величини и >фактори, които при това може да не са крайни като количество, т.е. може и да
>са безкрайни и по най-ужасен начин преплетени и обезсилващи се, че човекът
>въпреки цялата най-модерна физиология на мозъка и психология не е машина и
>робот, а мозъкът му (и особено ДУШАТА му!) не е компютър и "сметач", че >съществува някаква мистериозна "духовна субстанция", която действа по един
>свръхприроден начин, тоест не се вмества в представите на нашия ум, който,
>да признаем това, е формиран от боравенето ни с предмети и причини от този,
>материалния свят, докато паралелния "духовен свят" има съвършено друга
>детерминация, а именно тази от СВОБОДАТА И ВОЛЯТА НА ЕДНО БЕЗКРАЙНО
>ПРЕВЪЗХОЖДАЩО НИ СЪЩЕСТВО, наречено Бог, и т.н.
        Вярно е, че вярата, че всичко е предопределено не вдъхва надежда. Ако човекът се стреми към щастие, то по-добре да не стига до нея, дори да е истинна... Но ако се стреми към истина, то мисля, че неговото щастие е да знае истината - мое щастие е да знам истината.
        Аз не вярвам в съдбата като "древните", в "същества, които определят съдбата" и това, което смятам е доста различно от "мисленето на древните". Те говорят за съдба на човеци, защото МИСЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, А НЕ ЗА ЦЯЛОТО (аз говоря за цялата Вселена, за Бъдеще, което знае само БОГА), те говорят за някакви същества, които им движат съдбата и най-глупавото, според мен: разделят живота на човека на ключови мигове - "ще се ожениш за еди-какъв си", "ще умреш на еди-колко си години" като ПЪТЯ ДО ТЯХ МОЖЕ ДА Е РАЗЛИЧЕН, но не можеш да промениш крайното събитие. Аз говоря за ВСИЧКО, и за "най-грозния плевел", не само за "Венеца", и разделям времето не на такива ИЗКУСТВЕНИ МИГОВЕ, които са значими за този, който си измисля онова схващане за съдбата. Според мен Вселената НЕ Е ЧОВЕК, за да се съобразява с човеците. Затова разделям времето на НАЙ-КРАТКИТЕ ВЪЗМОЖНИ МИГОВЕ, времето, за което не може да се извърши никаква промяна. То може да е, както писах в първото писмо, милиардна от милиардната от секундата, или сигурно е поне трилионна от трилионната, може би квадрилионна от квадрилионната на квадрилионната от секундата... Не знам. Толкова малко, че на практика не можем да го обхванем, камо ли да го "изпреварим", т.е. предвидим точно, с нашите средства, защото те използват вселенски такива.
        СМЯТАМ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ УЧАСТВА В БЪДЕЩЕТО СИ, защото "това в него" ИМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ БЪДЕЩЕТО, ДЕЙСТВИЯТА МУ - СЪЩО, няма някакви "съдбоносни същества", които ни водят, ние самите, всички, се водим взаимно.
        Стигнах до извода с разума си, така и с разума си бих се отрекъл от
схващането си - то НЕ Е ВЯРА, В КОЯТО СИ УБЕДЕН, ДОРИ ДА ВИЖДАШ НЕЛЕПОСТТА. Ако я видя - ТРЯБВА ДА СЕ ОТРЕКА, ДА ПРИЕМА ИСТИНАТА, КОЯТО Е ДОКАЗУЕМА, ЗАЩОТО СЪМ ПРИЕЛ ДА СЛЕДВАМ ТОЗИ ПРИНЦИП... и съм приел, че трябва да го следвам...
        Мисля, че "вярвам" без доказателства означава: ИСКАМ ДА Е ТАКА. Може би е... Когато нямаш информация ВИНАГИ МОЖЕШ ДА ПРЕДПОЛАГАШ, ДА СЕ НАДЯВАШ.
Много прост пример - някой е държал изпит и се моли: "Боже, дано да съм решил всичко" - може би "Бог ще се смили" и ще направи така, че листовете да се изпълнят с правилни отговори? Каквото е сторено, е сторено - вярата променя поведението ни, но не и станалото. Честно казано не искам да е предписуемо, но логиката ме довежда до там...
Довежда ме и развитието на всичко около мен, всичко се стреми към информацията и все повече използва чисто информационни, при това цифрови (точни, които ние можем да видим че са точни) средства - което, според мен, е същността на вселената.
        Увереността в нещо, което не можеш да докажеш с разума си (за КАКВО ми е разум, ако трябва да се примирявам с неща, които НЕ МОГАТ да бъдат доказани и които си противоречат?) е желание (може и "подсъзнателно") те да са такива, защото противното е "отчайващо" или просто не ти харесва.
        Ако мозъкът ни се изгражда от материалния свят (както пишеш) и това, което правим, се ръководи от него, то каква е ролята на душата? Тя си стои в собствен свят, но после, заради пустия материален (уж "душата надделява над материята"), "се пържи в ада" - заради грешките на материалния мозък. Поведението ни се води от веществения свят и в зависимост от него (според религиите) отиваме в Рая или ада. Всички християни горят в ада на мохамеданстовото, а мюсюлманите - на християнството. Всички мислят, че техният Бог е истинския, а християнският иска да ни убеди, че трябва да вярваш без да видиш. СМЕШНО Е, защо да не се молиш на Аллах тогава? Или пък на Буда, или на Мормонския "Иисус-пришелец"? Нито един от тях не виждаш! Това, което имам, е мисълта ми и цялата информация, която мога да получа от света, включително поведението на другите - "щом толкова много хора вярват, значи не може да не е истина!"... Библията представлява "думи, думи, думи", също както и Корана и всичко останало. Думи = информация. Има истини, които ни харесват, очевидна истина е, че християнският морал ПОДПОМАГА РАЗВИТИЕТО И СВОБОДАТА, не отричам и СЪМ БЛАГОДАРЕН за това, но смятам, че не бива да забравяме и тъмните времена, в които човеци, убедени, че вършат "волята Божия" са УБИВАЛИ "от Негово име" други, които "не следват Божиите заповеди"!
        "Бог е любов". Любовта е "идеална", защото е ВЗАИМНО УДОВОЛСТВИЕ (моето разбиране за поведението ни е, че удоволствието ни води). Харесва ни, че "Бог е милостив", че е справедлив и т.н. Но всичко това е само "думи", ако нямаш доказателство, можеш да вярваш на всичко, което си поискаш, "защото е абсурдно", но накрая, според Вярата, ще "получиш според постъпките си", защото не си следвал Десетте заповеди, които са записани в точно определена книга, защото не си повярвал точно на този абсурд... Това ако е справедливо... Как е възможно Бог да съобщи за съществуването си в Юдея, но в Америка да не са чували за Господа след 15 века и заради това скъпо да си платят, "добрите християни" от Европа да "спасят" МИЛИОНИ от ада и да унищожат паметта на цели цивилизации...; аборигените в Австралия научават след 17-18 века... "Божият промисъл" дарява много от тях със "спасение от мъките на ада"... и те се превръщат от мнозинство в малцинство, както индианците... Как е възможно Господ да обрича МИЛИАРДИ души на ада, защото не са кръстени, защото няма как да научат и да прочетат Библията - нищо, че била преведена на не знам си колко езика - нека се родиш в "правоверно" мюсюлманско семейство и да видим как ще прочетеш Библията... или пък някъде в "Черния континент", където да мислиш само как да оцелееш...
        Чувал съм (и като гледам жените, обвити като нинджи, съм склонен да повярвам, макар че не съм чел сам), че според "Свещеният Коран" жените нямат душа... Милиард ли, или поне половината (мъжете...) вярват в това - "е, щом са толкова много, не може да не е истина"!!! Защо ли така казва Коранът - много просто, защото "Аллах" е олицетворение на Мохамед, Мохамед е мъж, а мъжете винаги са се чувствали "покровители" на жените, в почти всички цивилизации (...)
        И в много по-висшата, за мен, религия - християнството "Бог е създал жената от ребро Адамово", за да му бъде другар и пак жената "трябва да бъде покорна на мъжа" - не жени са писали Библията. Много често ми се струва, че човекът създава (изгражда) Бога по свое подобие и го натоварва със своите пороци. Еднобожието пък се появява след определено развитие на познанието, първо всички са се молили на много Богове, но в много цивилизации се появява еднобожие, което се смята за висока културност - и прабългарите са се молили на единствен Бог: Тангра - "Небесният разум". Как да се молят на "правия Бог" като дори не са и чували за него???
        Ако те научат, че като се самовзривиш и убиеш колкото може повече врагове, ще получиш "сто девици в рая - дар от Бога" (типичният ЕЛЕМЕНТАРЕН водител на човешкото поведение - нещо, което смяташ, че ще ти донесе удоволствие... не ми харесва, но непрекъснато го виждам с очите си), то го правиш с пълна увереност и дори радост. Не ми харесва, но виждам, че всички са егоисти - стремят се към удоволствието, но, както писах в предното писмо, пътят към него е сложен, защото умът ни е сложен. Но "целта оправдава средствата", за "вечно блаженство си струва да се жертваш", да правиш добро на другите и т.н. Разбира се, НЕ ЗНАЧИ ЧЕ ГО ПРАВИШ КОРИСТНО (не съзнаваш), но всичко, което правиш с желание, го правиш защото ТИ го искаш. Когато това, което ТИ ИСКАШ, е в съзвучие с това, което ДРУГ иска, ти си "добър" за него. Сложно е, не може да се опише с няколко изречения, но съм чел в "Антология по философия за 11 клас" мисли на същия Паскал, който се самоубеждава, че ако някой го обича, обича душата му, защото красотата може да загуби, може ума да загуби - може да загуби всичко освен душата си... Много е красиво, вярно... но поне за себе си знам (другите ако искат да се съгласяват), че:
ОБИЧАМ някого или нещо, защото ми харесва. Сигурно не мога да обхвана в няколко изречения всичко (но, както обичам да казвам, Изкуственият разум ЩЕ МОЖЕ, защото ще може да пише "със сто ръце" и да "мисли със сто глави"), но основно мога да разделя любовта така:

  • ОБИЧАМ ГО, защото ми доставя удоволствие сега или смятам, че ще го направи в бъдеще, или някога ми е доставяло удоволствие и като си спомням за някогашното удоволствие си доставям ново, макар че предметът на удоволствието сега може да "е загубил красотата си" или някои от някогашните си качества, заради които съм го заобичал...
  • МРАЗЯ някого или нещо, защото ми е неприятно сега, или се страхувам, че ще ми донесе неприятности в бъдеще, защото си спомням, че ми е донесло такива в миналото - напр. "мразиш кучета", защото са те ухапвали, и се страхуваш да не те ухапят пак, макар да виждаш, че нямат такова намерение.

        Дори на другите да не им харесва това... т.е., когато разбират, че е възможно всичко да е толкова просто, а на тях им доставя удоволствие неразбираемостта; чувстват се горди (удоволствие) да са "сложни" и "необозрими" - тогава изпитват неудоволствие, и дори да виждат логиката, я отхвърлят, защото първото приемане им доставя удоволствие, а второто не.

>Ето ги базовите предпоставки на моето разбиране, от които аз няма да се
>откажа никога, независимо от перфектните доказателства, които >противоположната теория може да ми даде. Готов съм да обосновавам гледището
>си най-подробно, аз всъщност само това правя откакто се занимавам с
>философия, с преподаване и с писане, уважавам
>концепцията, която споделяш, тя е АЛТЕРНАТИВА, и дори ВЪЗМОЖНОСТ, която
>винаги ще съществува за нашия ум, от позицията само на ума кажи-речи
>другояче и не може да се мисли, аз затова казах, че ти си абсолютно прав, но
>концепцията, която аз споделям, не се опира само на едноизмерния ни
>претенциозен ум, а се опитва да израства на почвата на цялата ни душа
>(интуиция, чувство, въображение, усет, воля и пр.), поради

      Според мен, (и според "диалектическия материализъм", който, предполагам, не одобрявате, доколкото знам...) интуицията не може да "падне от небето" и тя е извод, който ние не знаем как точно е постигнат. Всъщност, изкуствените невронни мрежи също могат да работят по този начин - да извеждат правилни изводи, но да нямат възможност да разберат как са ги постигнали. Но аз понякога схващам нишката на "интуитивните" си заключения и те вече престават да бъдат такива. Според мен, и волята е следствие на обучение. Както по-горе със "стоте девици" - волята да се жертваш за нещо също е научена. По рождение единствената ни воля е да сме "сити и сухи" (първичното удоволствие). Цялостната сложност понякога закрива простотата в основата - много хора, много предмети, много изменения в околната среда - постигането на целите е опосредствено. Например, аз искам да накарам машината да мисли, всъщност съм уверен (пак вяра, но имам и някои "бастуни", на които да се подпра), че мога да го направя, стига да успея да си осигуря условия, за да работя свободно върху въпроса (...) Моите подцели са насочени към осигуряването на условия, за да изпълня целта от "по-висш порядък". Както повечето неща у мен, това желание е доста старо - възхищавам се на Изкуствения разум от преди 10 години, и от няколко години разнищвам мисълта си, поведението си... и съзнавам водачите му, съзнавам много неща, които другите разбират "интуитивно", т.е. не разбират. Например, има Евклидова геометрия, в която работим "интуитивно", но има и Аналитична геометрия - на Декарт, в която всичко се пресмята, т.е. е написана последователността от действия, която ние не съзнаваме, че следваме.
        Например, зрението ни може да се разгледа като матрица от точки, които си имат точни (абсолютни) координати - да речем, горния ляв ъгъл на лявото око има координати 0,0; надясно x-координатата (първата) нараства, надолу y нараства. Тогава "надясно" означава че промяната се извършва по посока на нарастване на координатата x. Ако нещо е отдясно на друго, то неговата координата X е с
по-голяма стойност... Ако е над, то неговата y е по-малка... Всъщност зрението е нашата "памет с произволен достъп". Това, което виждаме, си
има точен "адрес" - абсолютното му положение в полето ни на виждане (координати x,y), положението му спрямо другите елементи, които виждаме (разлика в двете координати на две точки). В съзнанието си ние нямаме добра памет с произволен достъп - доказано е в практиката, че изкуствени невронни мрежи - подобия на мозъка, но много по-прости, също трудно се справят с тази задача, затова, въпреки огромната сложност на мозъка ни ние трудно помним прости неща като числа, които са ясни и рязко отделени. Въображението е опит за такава памет, която е достъпна без да гледаме, но то винаги е много бледо, сравнено със зрението - малко ученици могат да минат без чертеж и на много прости задачи, малко са хората, които могат да умножават числа с повече от 3-4 цифри на ум и далеч не всеки може да играе на "слепи" партии шах, където дъската се намира единствено в умовете на играчите... А за да извършва това човек се нуждае от много малко памет с произволен достъп - от броени байтове.
        Виждаме триъгълник - можем да кажем коя страна е най-дълга, коя е по-къса и т.н. "Интуицията" обаче е доста проста - разстоянието между точките (краищата на отсечките-страни) се измерва чрез положението им в зрителната матрица - може да се изчисли, но може и просто да се отброят полетата, които чертата покрива - не става съзнателно, но това е възможен и логичен принцип, който се използва при машинно разпознаване на образи. Съзнанието работи много бавно. Интуицията, подобна на такова определяне на разстояния, според мен, са механизми, които минават преди съзнанието, които са по-специализирани, затова и много по-бързи негови подпрограми, от които съзнанието получава само отговорите.         Усещанията са най-спъващи за материализма. Все още се имам донякъде за "дуалист", защото не мога да докажа несъществуването на човешката (на своята) душа обаче не мога да докажа и несъществуването на душа у животните или у мислещата машина, защото мисленето (съзнанието) и душата не са едно и също нещо.
      Те са част от съзнанието, от въображението... Някои свои съмнения относно душата написах в статията: http://eim.hit.bg/eimworld13/izint_13.htm#съзнание "Човекът и Мислещата машина - анализ на възможността да се създаде мислеща машина и някои недостатъци на човека и органичната материя пред нея". Според мен имаме и смъртна и много лесно осезаема душа - личността ни. Тя е невеществена като безсмъртната, защото е построена от информация, а информацията не е материална - има материален носител, но може в много различни веществени носители да се съхранява една и съща информация (въобраз), докато не можеш с различни атоми да построиш едно и също вещество. Нашата "материалистическа душа" е съзнанието като сложност на поведението ни - мислещата машина ще има безсмърттна "материалистическа" душа, защото ще може теоретично да съществува дотогава, докато не унищожат последния материален носител на душата й, който може да се "вселява" в много "тела" - сметачи, които изпълняват предписанието, записано във веществения носител на душата й - то включва първичното предписание и спомените й. Първичното предписание е програма, която има предпоставки да се научи да мисли чрез въздействията на външния свят (както човека, ако не сме в подходяща среда не можем да започнем да мислим), и според въздействията се създава личността й. При човека отношение има и генетично заложената информация (при машината - вида на първичното предписание, мислеща машина може да се направи по много начини), която определя неговото "първично предписание" - особеностите на тялото му, което включва и на мозъка...

>което е, така да се каже, "по-комплексна" в своите смислови измерения
>и дори някак си "по-здрава", по-цялостно разбираща цялата сложност на
>ситуацията, която ни се налага да премисляме - и в която ние, човешките
>същества, сме поставени в този наш така кратък земен живот (а в него имаме
>да решаваме толкова важни и неотменими задачи - ако искаме да живеем >пълноценно!).
     Какво значи "пълноценно"? Ние си измисляме кое е пълноценно и кое не е. Според религията, след смъртта нищо повече не можеш да промениш - ад или рай. Както вече писах, според мен, това е глупаво и напълно безсмислено, защото не води до никаква промяна, макар като цяло, според мен, няма смисъл нито от промяна, нито от съвършенство, няма смисъл от нищо... Знам че сигурно навеждам на мисълта, че съм "депресиран", че "гледам света с черни очила", казват, че "ако погледна света от друг ъгъл ще си променя мнението" и т.н. Само че нямам мнение... Има смисъл, и той е преходен, но съм се научил да си мисля, че има смисъл, обаче ако не загубя разсъдъка си или не се случи нещо непредвидимо, сигурно и да съм щастлив пак ще знам, че всъщност няма смисъл. Не желая да се заблуждавам.

>бих си позволил да те посъветвам да не допускаш твоят ум да става твой
>тиранин,

      Какво съм аз? Ако не вярвам на ума си на кого? Аз съм моят ум и той не е
мой тиранин, защото аз съм той.

>защото от опит зная, че неговите сметки често не излизат и в корена
>си са погрешни, защото той изпуска толкова значими аспекти на
>съществуващото!) трябва да приемеш, че НЕ ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ НАУЧНО И
>ДА СЕ ИЗВЕДЕ ОТ СТРОГ РЕД НА ПРИЧИНИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ. Ето например този наш
>ЧОВЕШКИ ЖИВОТ, нима има "теория", която да може да ни каже КАК СЛЕДВА ДА
>ЖИВЕЕМ ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ?!
     Всички си мислят, че за да бъде нещо обяснимо, трябва да бъде толкова кратко, че всеки да може да го осмисли. Животът е сложен, защото в него си взаимодействат огромен брой, но разложими и изброими, сили, за които не можем да научим всичко, което е нужно, за да можем да пресмятаме точно - затова пресмятаме с много грешки, защото имаме погрешна или липсваща информация и нямаме физическа възможност да получим цялата точна информация.
        Обаче в светове, които ние сме си създали, можем да напишем ВСИЧКО "в строг ред на причини и взаимодействия" - алгоритми. Windows'9x, съдържа десетина милиона реда команди на по-разбираем за човека език - "C", да речем НЯКОЛКО СТОТИН ХИЛЯДИ СТРАНИЦИ (доста трудно обозрим от един човек...), което може да се преведе в няколкостотин милиона числа, всяко от които може да има стойност от 0 до 255, или в няколко милиарда единици и нули, които, като подадем на подходяща машина по подходящ начин, се превръщат в прозорци, слово, звук, образ. В нашите вселени създаваме въображаеми тримерни светове, в които светлината се разпространява както в "истинската Вселена", в които предметите хвърлят сянка, можеш да ги заобиколиш, да ги огледаш и т.н. - пример за изчислимостта и възможността да се опише и "метафизичното поведение на фотоните" чрез "1 и 0".

>И какво ще стане с нас самите ако някой
>многоумен и многоучен човек изобрети пълно предписание, валидно за всички,
>за това как трябва да се живее?! Впрочем, това вече е правено, един философ
>се опита да застави човечеството да живее по откритите от него "научни
>закони", теорията му беше натрапена със сила и с цената на много жертви на
>почти половината човечество, той се нарича Маркс, а теорията му се нарича
>"комунизъм", и какво стана от този "велик експеримент"?!
        Не съм изобретил никакво предписание (ако това имаш предвид) много е сложно за моя ограничен ум. Според това, което мисля, то не може да се обхване от човек, но го има, дори и да НЕ ГО ЖЕЛАЯ.
        Не мисля, че философите заставят някого да прави нещо. Изтъркан, но добър пример - едва ли Ницше е "заставил" Хитлер да построи нацизма... Ленин построи комунизма, а не Маркс. Освен това, в някакви си книги с по няколкостотин, ако ще и хиляди страници не може да се опише "щастието на човечеството", както вече казах, че мисля. И "Windows" е записан с единици и нули... Обаче милиарди единици и нули... И за него можеш да кажеш: "прозорци, менюта, бутони, картинки" - това е той... останалите стотици хиляди страници си ги напиши сам... както и измисли и опиши машината, върху която да изпълниш това предписание... Щастието е да се чувстваш добре, доволен, удовлетворен - "ето го предписанието" - преследването на тази цел. Останалите милиони или милиарди страници - напиши сам... И все пак, това е ПЪТ - можеш да срещнеш НЕПРЕОДОЛИМО ПРЕПЯТСТВИЕ, ако не си научил и останалите "да се отдръпват", но можеш и да се научиш да се "радваш на всичко" - то е Дар ог Бога, така че трябва да си щастлив, че ти го дава. Научи се да се радваш на всичко и ще бъдеш щастлив... макар че скоро можеш да си мъртъв - мъртвите обаче нямат нужда от щастие... така си изпълнил целта си "щастие".

> Той се провали, от
>което следва, че няма как човечеството да заживее по неотменни закони, и
>затова днес трябва да се признае, че тъкмо СВОБОДАТА е онова, което лежи в
>основата на човешкия стремеж към пълноценен живот, и че само свободата е
>тази, която може да ни направи ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, които живеят достойно и
>безкрайно са отдадени на порива си към щастие.
      Свободата Я ИМА. Обаче тя е относителна, ние СМЕ УВЕРЕНИ че ние решаваме, но постоянно взаимно се "поробваме" и сме "поробени" от всичко около нас. Законите са много сложни, за да ги разбере човек. Ти СИ ПРАВ, че човекът се стреми към достойнство и щастие. Но за мен, да се заблуждавам не е щастие. Ако открия, че греша, значи съм се заблуждавал, следователно ще трябва да сменя позицията си.

> А твоята концепция
>ако бъде проведена докрай, ще трябва да отхвърли идеята за свобода, която
      :) Какво провеждане? Аз да не съм Ленин??? Моето схващане е само мисъл, не води до нищо, защото според нея всичко, което се случва, и твоите думи, и моите, са предписани, тя не казва, че е предписано какво ще се случи, защото ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ КАЖЕ от ЧОВЕК. Зная, че човекът ИСКА да бъде свободен, ИСКА да вярва, че той "решава как да протича живота му", че тази мисъл му ДОСТАВЯ УДОВОЛСТВИЕ. Но постоянно виждам с очите защо правя това, защо правя онова, защо харесвам нещо и мразя друго, знам защо човекът отсреща отвръща по определен начин, защо се ядосва и то когато не знам ПОЧТИ НИЩО за него. А какво остава ако знам всичко?

>беше подарена на човечеството от Христос (впрочем, още Старият Завет с
>историята поне на Адам показа, че пътят на човека започва с оня свободен
>избор на бъдеще, който прародителят на цялото човечество направил тогава,
>въставайки дори срещу своя Бог, срещу своя Творец!), а това вече влече след
>себе си толкова ужасни последици - включително и тази, че всички ние трябва
>да бъдем заставени по комунистически образец да мислим еднакво, и в подобна
>ситуация дори и този наш разговор с теб би бил абсурден и невъзможен :-)))
      Чакай! "Всеобщата предопределеност" НЕ ЗНАЧИ ЧЕ "ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЗАСТАВЕНИ" ДА МИСЛЯТ ЕДНАКВО, а че начина, по който мислят, е ИЗЧИСЛИМ, ПРИНЦИПНО ИЗЧИСЛИМ. Нима някой ни заставя да мислим, че като хвърлим камък във въздуха той ще падне??? Нима ни заставят да мислим, че щом "всички хора са смъртни, следователно и аз, тъй като съм човек, съм смъртен"?
        В Библията се говори и за предсказания, още в Стария завет, а на онова място от Новия завет, което ти цитирах, дори е казано СЪВСЕМ ТОЧНО: "КОИТО ПРЕДОПРЕДЕЛИХ".
        За да се сбъдне предсказание, свързано с някого, е необходимо всичко около него да бъде "нагласено" за да се случи. Ако Петър трябва "три пъти да се отрече от Иисус преди втори петли", то трябва да срещне три пъти хора, които да му зададат съответния въпрос - дали го познава. По време на случването на тази "сцена" трябва всичко да е "режисирано", защото, ако има свободна воля, някой може (БОГ НЕ БИ ЗНАЕЛ!) да промени пътя на другите или на Петър, някой може да убие Петър, обвинявайки го, че лъже, друг може да го скрие и т.н. - тогава предсказанието няма да се сбъдне. Но Господ знае, че ще се сбъдне и то се сбъдва.
        Божиите служители отхвърлят врачките и гадателите, които, се случва, да познават от време на време... Астролозите, номеролозите също се случва да познават особеностите на характера на хората без да ги познават - учените ги отхвърлят, въпреки, понякога, стряскащите техни предвиждания, религията също ги отхвърля - защо ли...

>Тодор, ти сам можеш най-добре да прецениш ефективността на теорията си като
>се опиташ да изведеш сам всички ония изводи, до които тя води, при това се
>опитай да не бъдеш прекален оптимист, аз например искам да ти кажа, че
>нашият човешки живот ще стане
>невъобразим ад, ако "всеобщата определеност на ставащото" се възцари
>докрай и ако бъдещето ни стане абсолютно предвидимо!
      "През април мислите ми стигнаха до отчайващото заключение, че всичко което някога се е случило и ще се случи в бъдеще, е предопределено още в мига на създаване на вселената..." Не съм оптимист. Това не ми харесва, но откривам, че е така. Ние НЕ МОЖЕМ ДА ПРЕДВИДИМ всичко, защото никога няма да знаем точно дори какво има в умовете ни - така сме създадени. Но ако Бог може, то в живота няма смисъл. Това са "божии работи", не мога да се меся, но Бог ми е дал и ум, мисля, че за да го използвам и да осмислям причините да чувствам по определен начин битието си. Плашещо е, тъжно е, отчайващо е, но какво да направя? Да "забравя"? Не искам.
        Не познавам писанията на Маркс, Енгелс и Ленин (освен може би изразът "Комунизмът е електрификация и съветската власт") и мисля, че не честно да ме сравняваш с тях. Схващането ми казва, че БОГ ЗНАЕ БЪДЕЩЕТО, че ТО ЦЯЛОТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗЧИСЛИ, АКО ИМАМЕ СРЕДСТВА ЗА ТОВА (но и че изчислението ще бъде предвидено...), но НЕ КАЗВА, ЧЕ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ, нито пък заставя някой да тръгне на "класова борба с експлоататора-Бог"...
        Комунизмът се сбъдна там, където хората можеше да бъдат ЛЪГАНИ, защото са БЕДНИ, заради изостаналостта на Русия, защото до средата на XIX в. е широко разпространено и узаконено РОБСТВОТО НАД СОБСТВЕНОТО НАСЕЛЕНИЕ. Бедният, гладният, отчаяният ЛЕСНО СЕ ЛЪЖЕ, защото ИСКА ДА ВЯРВА, ЧЕ ЩЕ ПОЛУЧИ ЩАСТИЕ. Защо комунизмът не "върза" в САЩ, защо комунистите винаги са били слаби в Западна Европа - защото хората там можеха да мислят, да са СВОБОДНИ да мислят и да открият НЕЛЕПОСТТА НА КОМУНИЗМА И ПОРОБВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА. Ти много по-добре от мен как е дошъл комунизмът тук - С ВОЙСКА, С НАСИЛИЕ - НЕ С "РАЗСЪДЪК", освен ако Сталин не е пример за много умен човек...

>Сам се опитай да установиш
>искаш ли да живееш в такъв един свят, в което всичко станало, ставащо и
>бъдно СЕ ЗНАЕ ОТНАПРЕД, няма ли тогава да изчезне очарованието от живота и
>неговият смисъл няма ли да се загуби?!
      Да. Ще се загуби, но НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ГО НАУЧИМ, БОГ ГО ЗНАЕ! Според досегашното ми становище (ТО Е ОТВОРЕНО, МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ, СТИГА ДА ИМАМ ДОКАЗАТЕЛСТВА), цялостен смисъл няма, има смисли, в които съм се убедил и преследвам заради това...

>Някога Блез Паскал, който е бил велик физик и математик (той изобретил
>първия "сметач"!)
      Всъщност немецът Шикард е успял около двайсет години по-рано (162?), но машината му е била унищожена в пожар. Открити са скици на сметалка (сметачът е програмируем, има своя памет и изпълнително устройство, докато предписанието на сметалката (калкулатор) се изпълнява от човека и тя има памет само за текущото изчисление) на Леонардо да Винчи, които след като били осъществени, се получила действаща машина...

>преди да стане най-велик философ, преживял едно ЧУДО, което
>искам да ти припомня. Той мислел до този момент точно като теб, нямало как,
>неговият ум бил негов диктатор, а пък сърцето му спяло непробудно, но…
>Един ден Паскал се разхождал с каретата си по някакъв планински път. Конете
>обаче се подплашили и започнали бясно да препускат, кочияшът изгубил
>всякаква възможност за контрол над тях. На един завой бясно препускащите коне не могли да
>завият, и каретата се понесла към пропастта. Паскал като мислещ човек е могъл ясно да
>си представи очакващото го, нямало никакво съмнение, че го чака един съвсем
>неприятен край, но… Конете паднали в пропастта, а каретата, независимо от
>всички закони на физиката по НЕЗНАЕН НАЧИН се спряла на самия й ръб!!!
>Паскал бил потресен, как е възможно това?! Цяла нощ изчислявал и
>математически си доказал, че по всички природни закони
>той би трябвало да е полетял с каретата в пропастта, станалото не могло да
>се обясни иначе освен като ЧУДО: все едно някаква невидима ръка е спряла
>летящата към пропастта карета!

        Знам, че съм досаден и то толкова, че отвращавам, обаче Паскал е починал дори преди Нютон да обяви обобщенията си за закона за "Всемирното притегляне" (през 1662 г. Нютон е бил двайсетгодишен), за да се извършват точни изчисления от такъв род. Възможно е да е станало чудо, не съм бил свидетел, за да мога да кажа, че не е, единствената информация, която имам, идва от това, което ми казваш.
        Обаче и на мен ми се е случвало да се заблуждавам толкова, че да си мисля, че са се случили какви ли не чудеса. Мислил съм си, че молитвата ми е променила бъдещето, че нещо е станало, защото съм се молил на Бога. Обаче НЕ МОЖЕШ ДА ПРОВЕРИШ, ДАЛИ АКО НЕ БЕШЕ СЕ МОЛИЛ пак нямаше да стане така. Ако молитвата ти подейства - МИЛОСТИВИЯТ БОГ Я Е ЧУЛ. Ако обаче не подейства, то ТИ НЕ СИ БИЛ ДОСТАТЪЧНО УСЪРДЕН, НЕ СИ ПРАВЕДЕН, НЕ СИ ЗАСЛУЖИЛ БОЖИЯТА МИЛОСТ и т.н... Съвпаденията, които ми се случват, също ми се струват някакъв знак, защото са непрестанни и много странни - не знам колко е теоретичната възможност да се случат толкова много за толкова време, колкото на мен, но се случват. Когато очаквах да разбера къде ще бъда приет преди четири години, няколко дни поред всяка сутрин виждах пощенската раздавачка - направих заключението, че ще вляза в ТЕЕ Съобщителна техника. Така и стана... Никога повече не съм виждал раздавачката толкова често обаче знам защо я виждах тогава - защото рано сутрин с приятелите ми излизахме да купим хляб... За да се сбъдне съвпадение са необходими безброй други неща да се съчетаят. Не мисля, че "Вселената работи заради мен", затова което се случва на мен, е част от всичко останало, аз съм част от него, но не то става заради мен, дори да искам - Бог не може да угоди на всички, а ако угоди на един, трябва да "вземе от залъка" на друг, да ВЗЕМЕ ОТ СВОБОДНИЯ МУ ИЗБОР, защото трябваше, например, приятелите ми да идват с мен за хляб - трябваше да се съгласят да го правят, вместо да изберат нещо друго...

>От този момент вярата на Паскал във
>всеобщата обяснимост на нещата се изпарила, пробудило се неговото сърце,
>той повярвал, че тази случка Бог му я е дал като знак, че ИМА НЕЩО ПОВЕЧЕ
>ОТ ТОВА, КОЕТО УМЪТ МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ!!!
        Не знам, ако на мен ми се случи такова чудо, и аз може да се променя. Чакам това чудо, знак, който да ме впечатли толкова, че да ме промени коренно... Може и да се случи, Бог знае.

>ТИ СИ ОБСОЛЮТНО ПРАВ, но разсъждаваш от позицията на УМА (разсъдъка),
>точно така изглежда на мислещия ум цялата работа, този ум е склонен към >самозабравяне, той именно в един момент започва да си мисли, че ВСИЧКО МОЖЕ
>ДА СЕ ОБЯСНИ И ПРЕДВИДИ, че за всичко може да се изобрети теория. Но нашата >задача като човешки същества, струва ми се, е тази: не толкова да >обясняваме ВСИЧКО, а да се опитваме да РАЗБИРАМЕ дори и непонятното, защото
>около нас е пълно с толкова непонятни и странни неща:
        НЕ ЗНАМ КАКВА Е МОЯТА ЗАДАЧА. Не съм сигурен, че това, което някой ми казва, е истината. Творецът не ми я е казал. Има много хора, които твърдят, че са Божии пророци. На кого да вярвам? Защо да вярвам на някого, а не на друг? Аз знам защо - защото искам да вярвам на някого. Не съм се срещал с Бога. Затова "вярвам" в ума си, само той може да се "самозабравя" - "сърцето", чувствата - те нямат "памет". Впрочем, чувствам се близък с Ботев. Може да е много надуто, но какво ми пука - знам защо се чувствам така - харесва ми поезията му (смисъл, рима, ритъм), харесва ми духа му, борбеността му. В края на 2001-ва по литература писах есе на тема "На кого бих се молил", в което се чудих тъкмо на това, че има много Божии пророци и единственото ми доказателство са различни "свещени писания". Есето беше върху "Моята молитва", защитих тезата, че бих се молил на разума. Чувствам се близък с Ботев, защото се смятам за "бунтовник" срещу езиковите предразсъдъци и се опитах в рими да опиша това в "стихоплетска" (не се мисля за поет) сбирка, наречена "Сметачна бивалица", където се опитах да опиша и чувството си на неразбраност, на отхвърленост, на самота, на отчаяние (...) Получих сякаш вдъхновение,/за да покажа своето недоумение,/че мислите за мене тъй логични/ за другите почти са неприличини. Опитах се да изразя "озлоблението" си срещу "глупците неразбрани" ("чуждицолюбците", срещу които се "бунтувам"), за отношението на "другите", които "свестните, считат луди".

С глупци безумни писна ми да споря!
Не разбират ме - какво да им говоря?!
Не разбират ме - как с това да се преборя?!

Все бърборя, споря
с доводи се мъча да оборя
грешната представа и да я съборя.

Но с глупаци писна ми да споря!
Как с тях да си говоря?
Как да чуят що се мъча да оборя?

Но съм глупак и аз...
Глупак, не знаещ
как да действа...
Глупак си бях -
глупак съм пак.

(...)

        Аз съм "разсъдлив" в отрицателния смисъл, който Вие влагате, но моите "тези" са свързани, стройни и доказуеми с мисълта - това, с което човекът се гордее, без което не би разсъждавал за смисъла на живота и не би създал философията. Чувства, предполагам, имат и животните (не случайно някои изпитват "животинска страст") - не могат да се опишат, мисълта не може да ги запише точно, защото те са преди мисълта, по-нисши от нея. НЕ СЪМ ПРОТИВ ЧУВСТВАТА, защото, всъщност съм прекалено чувствителен... Но не съм и срещу разума си, т.е. себе си.

>например, тази муха, която лети и каца на монитора ми, ами дори и тя сама
>по себе си е… цяло чудо, нима има човешка техника и технология, която да
>може да създаде нещо толкова съвършено и целесъобразно като ей тази муха,
>която при това носи в себе си частичка живот?! И не свидетелства ли
>съществуването на тази муха за това че има ред на "причинност", безкрайно
>надвишаващ способността на нашия ум да схваща, защото, повтарям, умът ни е
>възникнал и се е развил боравейки с този наш краен и
>ограничен все пак достъпен ни свят, а Вселената е нещо необятно - и точно
>затова той не бива да претендира, че неговата "мярка" й съответства!
>Виждаш, че нещата, които обсъждаме, се "заплитат" и
>"усложняват", уж разговаряме за да ги проясним, а постигаме точно
>обратното?! Защо ли е така?
        Умът ни е ограничен, никой не го отрича. Но същият Паскал (научих го първо от "Универсумът на свободата") казва, горе-долу, че "Човекът е най-крехкото създание на вселенета (...) той е тръстика, но мислеща тръстика". Мисленето направи света ни толкова разнообразен и го ПРОМЕНИ толкова много за някаква си "мижава планета" за ХИЛЯДИ ГОДИНИ, ДОРИ СТОТИЦИ ИЛИ САМО ДЕСЕТКИ, се случиха такива НЕВЕРОЯТНИ ПРОМЕНИ НА ВЕЩЕСТВОТО - развитието на разума, изразен в машините - на живота му трябваха МИЛИАРДИ години, за да създаде многоклетъчните и СТОТИЦИ МИЛИОНИ, за да създаде нас след това, а ние сме на крачка от създаването на Изкуствен разум, за хиляди години откакто ходим по Земята. Та преди 60 години беше построен първият действащ сметач, а сега има МИЛИАРДИ ПЪТИ по-бързи и с ТРИЛИОНИ ПЪТИ повече памет... за 60 години - за толкова време в огромната Вселена не може да се случи нищо, защото в нейните най-обширни и необятни простори има места, пространства с обеми от милиони кубични св.год., в които "да срещнеш атом е цяло събитие" - в този обем
почти НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ, освен някакъв си атом да се "мръдне" с някой друг
ангстрьом за не знам си колко време... Всичко това разумът може да запише много просто: еди-какъв си обем, който е празен; следва записване на вида на хим.елемент, най-вероятно някой "заблуден" водороден атом, енергията, скоростта, посоката му на движение. След като знаем законите, които следва (нима и той има свободна воля?), можем да предвидим бъдещето в този обем за МИЛИОНИ ГОДИНИ, чрез съвсем прости сметки, които с нашите сметачи ще извършим сигурно за милиардна от секундата. Най-бързото във вселената - СВЕТЛИНАТА, ще се нуждае от МИЛИОНИ ГОДИНИ, за да стигне от външния свят до атома - за толкова време можем да приемем, че вселената на атома е "затворена", върху него не може да въздейства нищо, за което да не знаем в мига на предсказанието! Вселената не може така - тя трябва да има ЦЕЛИЯ ОБЕМ (ОГРОМНО количество информация), в който да се лута "самотният атом". В света на сметачите това, което разумът прави, се нарича "свиване", "компресиране", защото някои, изглеждащи огромни и необятни неща, могат да се опишат много просто, защото съдържат ЕДНООБРАЗНИ ЧАСТИ - трябва да запишеш само КАКВИ СА и ЗАКОНА, КОЙТО СЛЕДВАТ ПРИ ПОВТОРЕНИЕТО СИ.
        Затова, според мен, Вселената не е чак толкова сложна - Земята е най-сложното нещо, поне за което моят ограничен ум знае. В цялата вселена има повече вещество, по-голям брой звезди, но те са твърде еднообразни и следват много по-прости закони отколкото нашите "примитивни" уреди.
        Затова, дори и на някого да не харесва, нашето развитие е НЕВЪЗМОЖНО без машини, коитo, пак дори да не са съгласни, в много отношения ни превъзхождат - иначе нямаше да ги правим. Имам схващане и за живота, за неживата материя ("Следващото еволюционно стъпало") която, според мен, е по-сложна от живата, защото:

  • Животът възниква ПЪРВИ, при това от СЛУЧАЙНИ (ненасочвани пряко от разум) взаимодействия (според Науката - Вярата нищо не казва по въпроса освен "детски" обяснения, такива, каквито, предполагам, са си ги представяли хората по времето на създаване на съответната религия) за стотици милиони години. Изглеждат много обаче не разум ги е насочвал. ЗА 4.5 МИЛИАРДА години природата не е успяла да сътвори никакво устройство, което не може да се храни, расте, размножава се... Всички същества са подчинени на този принцип, който явно е заложен в строежа на Вселената, в свойствата на частиците, които я изграждат - във ВСИЧКО. Всичко което могат да правят тези същества е ограничено от "градивните частици" на първите живи същества, защото всички следващи са "усъвършенствани", "подобрени", но са "модификации" на един и същ "модел". Природата не е направила дори колело (не може да прави пътища...), дори метално острие - това са човешки постижения, постижения на МИСЪЛТА, която се появява след природните, развиващи се несъзнателно, творения. Ние също сме "деца на природата" и може би сме "продължения" на нейните сили - деца Божии, затова смятам, НАШИТЕ ТВОРЕНИЯ СЪЩО СА ЧАСТ ОТ ПРИРОДАТА и са ТВОРЕНИЯ НА ГОСПОДА, такива са и МАШИНИТЕ, те са "ВНУЦИ" на Бога.
  • Разумът обаче е изключителен преход, който променя хода на еволюцията и включва, според мен, втория й етап - развитието на неживата материя, на тази, която в началото не може сама да се храни, размножава и т.н., за която се грижи човекът - РАЗУМЪТ. Тези създания са най-разнообразни, направени са от най-различни вещества (не са само белтъчни, както живите), затова могат да имат НАЙ-ДОБРИТЕ ПОСТИЖИМИ КАЧЕСТВА за целта, която им е поставена от РАЗУМА. Всички живи същества се подчиняват на възможностите на белтъците, но човекът се опитва да им се противопостави, колкото може, чрез машините си.

        Някои не вярват, че научното обяснение за възникването на живота е възможно обаче ако не прости живи клетки, поне сложни органични съединения са получавани "в епруветка" (все пак НЯМАМЕ СТОТИЦИ МИЛИОНИ ГОДИНИ ДА ОПИТВАМЕ! НИТО ПЪК ОГРОМНИЯ "ПЪРВИЧЕН ОКЕАН"!), където са създавани условия, които се предполага, че е имало на Земята преди три и половина милиарда години. Тогава почти не е имало свободен кислород - той е бил свързан в химични съединения, без кислород няма и озон, поради което ако живота в днешния си вид се "прати" там - бързо ще загине от лъчите на Слънцето...
        Ох, стига толкова. Днес постигнах лично постижение [дължина на писмо]... Някой ден може и да ми отговориш... кой знае?...

Поздрави?, Тодор


----------------------------------------------------
Thu, 29 Aug 2002 11:59:18 +0300 (EEST) от
Angel Grancharov  до dzbe@mail.bg
-----------------------------------------------------

Здрасти!
Счупи ми главата, толкова дълго писмо не съм получавал, макар че си пишех преди време с един руснак, който смята, че "епистоларният жанр" е вид литература, и се беше така развил в него, че ми пишеше страшно хубави и дълги писма. Аз не му отстъпвах, но в един момент и на двамата ни омръзна да си пишем, дори се скарахме (той е на 25 години), и то за глупости, макар че си пишехме по философски теми. Той има същата ориентация като твоята, бог е на компютрите, така че сега имам чувството, че все едно Сергей (така се казваше руснака) пак ми е написал писмо: искам да кажа че вие двамата мислите почти изцяло аналогично. Аз пък за себе си знам, че не знам какво ще кажа или напиша в следващия момент, моите мисли не са ми известни преди още да съм ги изказал, общо взето спазвам някои "базисни твърдения", но ги оглеждам от какви ли не страни, понякога скептично, понякога догматично, изобщо съм открил, че сам понякога се изненадвам защо съм изказал дадено твърдение. Това е чудото на мисълта, тя е творчески порив, ако някой си знае предварително какво ще каже и си го казва все същото, той е лишен от творчески заряд. Например аз като влизам в час не знам често какво да правя, не съм мислил отнапред, и винаги импровизирам, което ме спасява, защото ако трябваше да повтарям едни и същи неща, нямаше да го издържа и ден това училище, пък и всяко друго. Искам да кажа, че като четох това твое писмо (два пъти го прочетох!) ту ти се възхищавах, ту на места ми ставаше жал за това как без остатък си се увлякъл в една ПОЗИТИВИСТИЧНА НАГЛАСА, за която не съществува нищо друго освен НАУЧНИЯ КАНОН, през призмата на който ти гледаш всичко, на това народът му вика, извини ме, "кон с капаци", казвам го не за да те обидя, а да те накарам малко поне да се стреснеш. Аз нямам нищо против науката, станал съм философ не защото не са ми вървели някога като ученик науките (завърших средното си образование с 6.00), а защото рамката, която поставя научното тълкуване на нещата, се оказа тясна за душата и личността ми, бих казал дори за "духа" ми, а за теб, както виждам, тази рамка ти се вижда "единствена", "истинна 100%", "обективна" и не знам каква си още. Искам да ти кажа, че освен НАУКА и освен по научен начин човек може да тълкува ставащото и "извъннаучно", например… поетично, философски, религиозно, художествено, митологично и по много други начини. Това, че в наше време науката се е разраснала подобно на тумор и е станала доминанта на съвременния позитивен тип мислене, съвсем не гарантира, че тя дава "единствено вярната" интерпретация, а пък ти като мислещ човек трябва да си даваш сметка за това, че когато човек разполага мисълта си в рамките на една и съща мисловна система, то за него всичко онова, което е породено в рамките и според принципа на друга мисловна система, му се струва неизбежно "не така", т.е. "невярно", "неистинно", "непълно", "непълноценно", "погрешно", "неправилно". За да разбереш и оцениш вярно една друга, различна от твоята, система на мислене (или културен феномен), е най-трудното, което изобщо може да съществува, това е проблемът за съотносимостта на интерпретациите, който е разгледан твърде добре във философията на ХХ век. Накратко казано, струва ми се, човек трябва да си даде сметка поне за следното:
1)В зависимост от "общия дух" на дадена ценностна система отделните положения (които са пронизани от един организиращ принцип) не могат да бъдат други, те са ВЕРНИ на принципа и на духа и произлизат съвсем закономерно от него;
2)Пренасянето в дадена система на едно положение, възникнало в рамките на друга културна или мисловна система, води до това, че даденото положение става "чужд елемент" в нея, т.е. то се оценява като "невярно", макар че същото положение с своята мисловна система си е съвсем "на мястото" и е естествено;
3)Най-трудното значи е ДИАЛОГЪТ между мисловните и културни системи, ето един проблем, над който си заслужава да се замислиш, например как науката да изтълкува религията (или философията) след като това са коренно различни културни системи, построени върху различни принципи?
4)Не бива от позицията на една културна или мисловна система да се оценява
положение, взето от друга, като "невярно" или "неправилно", за да го оцениш адекватно трябва да се "ВЖИВЕЕШ" в духа на съответната система, да се проникнеш от нейните основания и принципи, да ги приемеш за "нормални", съответно "нормалността" на самата система за теб да е извън всякакво съмнение;
5)Нито една културна или мисловна система не може да претендира за "превъзходство" над останалите, за "единствена истинност", за абсолютна "нормалност", това се отнася и за науката, нейните обяснения, впрочем, затова са така суховати и скучнички, защото интерпретацията й всъщност е доста елементарна, сравнена, например, с богатството, което има в себе си художественото или пък дори и философското виждане на света; казвам това не за да те уязвя, а да ти помогна малко по-трезво и реалистично да преоцениш познавателните възможности на науката; Стига толкова за това, за да не се отклоня от същината на въпросите (ти поставяш толкова много проблеми, че аз се чудя сега на кой да се спра, защото, естествено, не мога да се спра на всичките, аз затова ти предложих да обсъждаме в едно писмо само един проблем, но за сметка на това да го обсъдим както трябва!). Впрочем, науката изисква ДИСЦИПЛИНА НА МИСЪЛТА, КРАТКОСТ И ЯСНОТА, ти с първото и последното си добре, остава ти само да овладееш второто условие, и тогава ще бъдеш завършен учен! :- ))) Аз обаче съм си най-обикновен прост философ и затова премъдростите на науката не всяват у мен особено доверие. Не отричам, че нейните постижения имат пълна техническа приложимост, и затова изброените от теб "епохални постижения" на науката (компютрите, генетика, космически изследвания, ядрена енергетика и пр.), независимо от позитивността им, всъщност едва ли с нещо са допринесли за това живота на човека да е по-пълноценен и щастлив, напротив, днес самата наука признава, че откритията й застрашават човечеството и живота му по някои от резултатите си, обръщат се против своя създател, и го правят твърде нещастен (що се отнася да удовлетвореността му от живота). Ето компютрите, например, те възпроизвеждат онова, което човекът е заложил в тях, много са полезни и ще преобразят съществуването, но за сметка на това хората, занимаващи се с компютри, са забравили тъкмо ония неща, които могат да направят живота ни по-пълноценен. Аз от три години вече правя ред изследвания в Мрежата върху най-вече екзистенциалните и психологични проблеми на подвизаващите се в нея индивиди, и открих неща, които са страшни: тези хора напълно са забравили ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА и пребивават в екзистенциален вакуум, независимо от това, че са страшно умни, технични и какви ли не, но в рамките само на "разсъдъчния тумор", както аз предпочитам да наричам научно-позитивната парадигма. Но това е отделен проблем, да не се "разливам" и аз, защото така до никъде няма да стигнем. Искам да те запитам нещо: смяташ ли, че науката ще създаде технология, която да успее да създаде по изкуствен начин ЖИВА КЛЕТКА, да синтезира ЖИВОТ? Почти съм сигурен, че ще кажеш ДА, а в какъв период от време ти се вижда възможно това? Аз пък смятам, че не е възможно това, защото в естеството на живота има неща, което са напълно "мистични" и не се поддават на обяснение и възпроизвеждане по изкуствен начин. Има някаква "жизнената сила", чиито източник е запечатал изворите й със поне сто печата, и човек няма да се добере до нея, независимо че проникна в тайните на атомната енергия. Но да допуснем, че науката открие "закона на живота", и създаде техника, която да го възпроизвежда и дори "подобрява" (впрочем, "технолозите на човешкия живот", комунистите, се опитаха да преорганизират живота в общността и постигнаха само това, че едва не го убиха, доведоха до изтощение социалния оргавизъм!). Питам те: какъв е смисъла от това?! Какво от това, например, че науката ще може да произвежда "подобрен вариант" на… мухите?! Тези "научни мухи" или комари, да речем, които, да допуснем, са "възпитани" да не жилят и да не са така досадни, ще подобрят ли с нещо нашето съществуване?! Науката трябва да служи на живота, но когато тя се откъсне от живота, тя започва да произвежда чудовища, които се обръщат против своя създател - какъв е смисъла от това, питам аз?! Ти представяш ли си как са живели хората в предишните времена, когато науката не е била такава тиранична сила? Аз ще ти кажа, били са щастливи и са живеели по-истински отколкото живеем ние, това нашето, впрочем, живот ли е?! Не се движим, прекалено мислим, удобствата ни развращават и ни правят жалки, нервни сме, болни сме, имаме страшни психични проблеми, не сме така силни каквито са били някога хората, не изпитваме онази РАДОСТ ОТ СЪЩЕСТВУВАНЕТО, която са изпитвали те! Искам да ти кажа, че наистина Ницше е прав: успоредно с развитието на науката човекът като такъв става все по-слаб и нещастен тъкмо защото той влага от своята сила в чудовищата, които твори, а себе си лишава от ония възможности, които му дават шанса да живее пълноценно. Много малко и все прости неща се искат за да бъде човека щастлив и да живее истински и пълноценно, ти би ли се наел да ми кажеш кои са те според "канона на науката"? Какво жертва човекът, постигайки толкова много в това шествие на научния "разум", който в един момент се обръща против самия себе си, и заплашва устоите на съществуването на човека? Аз не съм човек, който изпада в някаква безсмислена тъпа злоба от постиженията на ума и на науката. Аз обаче обръщам внимание в случая на "опаката страна" на този научен и технически прогрес, защото мен като философ ме интересува ЦЯЛАТА СЪВКУПНОСТ от фактори, които правят съществуването на човека автентично и щастливо, пълноценно. Но пак да спра дотук, защото има риск да изпусна най-важното… Прави ми впечатление, че на много места говориш за религията, и искам да ти кажа, че си позволяваш много груба и опростена интерпретация на нейния така възвишен смисъл. Говориш за "ад" и "рай", но не това е важното за нея, религията не "опиум" или "залъгалка" за индивидите, а е висша проява на ДУХОВЕН ЖИВОТ, който като феномен е свръх представите на науката, т.е. науката с разполагащите средства съвсем не може да го проумее - казах преди малко, че това съвършено различна културна и ЦЕННОСТНА система, която отвън, от позицията на науката, не може да бъде разбрана, а пък опитите научно да се "опровергае" религията унизяват достойнството на самата наука. При това ти не правиш и най-малък опит да разграничиш ония представи, които ЦЪРКВАТА е култивирала, от онова най-същностно и дълбоко съдържание, което РЕЛИГИЯТА носи в себе си, и което е така възвишено и велико, а също така и ценно за всеки човек, който иска да живее пълноценно. Религия и църква не са едно и също нещо, църквата е "човешко дело" и е несъвършено, докато религията е нещо свръхчовешко, ако не вярваш в това, потърси доказателствата за такова твърдение, които самата наука е дала (доколкото това й е по силите). Не човек е "изобретил" Бога за някакви свои цели, а Бог е сътворил човека, тази предпоставка на религията е най-важното, което често не се съзнава. Просто те моля бъди по-прецизен когато търсиш аргументи "срещу" религията, тя не опростява нещата и живота, а ги представя в цялата им пълнота, но по свой начин, разбира се, същото, но по друг начин, го прави и разбиращата философия. Да спра дотук и по този въпрос, ако искаш, можем по него да говорим по-подробно и специално… Споменаваш "диалектическия материализъм", в който навремето аз бях принуждаван против волята си да вярвам, който беше насаждан насила в душите ни, но не успя, впрочем, да постигне нещо особено. Тази "философска концепция" е в противоречие с всички принципи на философията като такава, най-вече с принципа на СВОБОДАТА, защото този "диалектически материализъм" превръща своите постулати и изводи в "единствено правилната, единствено допустима и истинна" интерпретация, което е антифилософско гледище. Философията възпитава в толерантност спрямо всяка идея и спрямо всяко гледище, но този материализъм, който всъщност е просто привнасяне на "научния канон" в пределите на философията, е нетърпим спрямо други идеи, но само просто защото не си дава труда да ги разбере. Един учен без здрава философска подготовка и без философски дух е страшилище за човека (включително и у самия себе си!), искам да ти кажа това, за да се замислиш. "Диалектическия материализъм" е плод на умствената ленивост, той така опростява проблемите и така заобикаля (понеже не си дава труда да ги забележи!) тяхната същност, че тази "теория" не издържа и най-елементарната проверка откъм истинност. "Човекът е произлязъл от маймуната!", твърди този материализъм, понеже не си дава труда да разбере, че това "откъде" е дошъл човека съвсем не е философски проблем - а всъщност тук имаме внасяне на едно научно положение в пределите на философията, което е недопустимо (да оставим настрана това, че и съвременната наука даде факти, които доказват неправдоподобността на маймунския произход на човека. Аз например като философ мога да кажа, че НЕ ЗНАМ как е произлязъл човека и че това съвсем не ме интересува, мен обаче ме интересуват ония проблеми, които човекът има да решава в този свой земен живот, който е един прекрасен дар, даден ни най-вероятно от Бога (а тази истина, че Бог ни е дал живота се обосновава великолепно само в пределите на религиозната парадигма, от чиито постижения философията може и трябва да се ползва, защото е от един порядък с нея, докато науката не е). Ето че се отклонихме, "диалогът" ни наистина е затруднен, което е естествено в условията на интернетовското общуване. Започнахме да говорим за това може ли бъдещето да бъде предвиждано, съществува ли предопределеност, и… за какво друго? Но явно трябва да се преодоляват много трудности в този наш задочен спор, мисля обаче, че има смисъл от него и за двамата, на мен специално ми е много интересно да чета писмата ти! (Питаш дали можеш да използваш откъси от моите отговори, да, можеш.) Казваш на едно място, че "нищо няма смисъл", че си склонен да мислиш така. Всяко нещо, според мен, има смисъл, и е важното ние да се опитаме да се доберем до него. Но този твой вопъл че няма смисъл е показателен, "научната парадигма", на която си станал едва ли не… роб (умишлено казвам тези думи, за да ти помогна малко поне да отрезвееш от тази "диктатура на ума", под чиято власт си попаднал!), до друго и не може да стигне. НЕ Е ПО СИЛИТЕ НА УМА И НА НАУКАТА ДА ПРОУМЕЯТ И НАЙ-ПРОСТИ НЕЩА, ТЕ ВСИЧКО УСЛОЖНЯВАТ ДО НЕВЪОБРАЗИМОСТ И ГО ПРАВЯТ "АНТИЧОВЕШКО", СТУДЕНО И ЧУЖДО НА ЧОВЕКА. Последната степен в развитието на ума е да признае собствената си непълноценност и… да се отрече от себе си. Това наистина е отчайващо за ония, които безрезервно му вярват, така те губят почва под краката си и започват да казват: "нищо няма смисъл, всичко е относително, не вярвам на нищо, не ми пука за нищо…", тоест стигат до пълния нихилизъм. Не искам да кажа, че си нихилист, напротив, ти се вдъхновяваш от велики ценности, но това, че си позволяваш да ги прилагаш извън тяхната сфера, създава за теб непреодолими противоречия и поражда тази неудовлетвореност, за която става дума. Има необясними неща, които не бива да искаме да обясним, защото тогава нашето обяснение не струва нищо, ето, например животът е подобно тайнство, за което, ако си забелязал, науката си позволява да говори най-малко, защото предчувства, че там е най-слаба. САМИЯТ ЧОВЕК Е ЕДНО ТАЙНСТВО, ЗА КОЕТО ИМЕННО НИ Е ДАДЕН ЖИВОТЪТ, животът ни е даден точно за това: "Човекът е тайна, и тази тайна трябва да проговори, и затова не казвай, че животът ти е минал напразно ако се занимаваш с нея…. Аз се занимавам с тази тайна, защото искам да бъда човек.." (Достоевски). НАУКАТА ОБАЧЕ НЕ МОЖЕ ДА НИ КАЖЕ ПОЧТИ НИЩО ЗА ВЕЛИКОТО ТАЙНСТВО НА ЖИВОТА И ЧОВЕКА, което е показателно: не умът, а душата като богатство от потенциал може да се отдаде на това тайнство - и само така човекът може да постигне тайната на живота си. Накрая искам да ти кажа, че няма нищо отчайващо: ако ума ни е слаб, то ние имаме РАЗУМ, който безкрайно превъзхожда ума, и той е "нещото", на което се опира философията в търсенето на онази мъдрост, което ни е така потребна за да живеем човешки и пълноценно. "Разум" и "ум" съвсем не трябва да се отъждествяват, както ти правиш, защото разумът безкрайно превъзхожда ума по своя потенциал (умът е израз само на познавателно отношение на човека към света и към самия себе си, докато разумът включва в себе си наред с познавателното още и ЦЕННОСТНОТО, а също така и ПРАКТИЧЕСКОТО. Но това е друга голяма тема, която при желание от твоя страна можем да обсъдим отделно… Ами това е засега, мисля, че засегнах някои проблеми, които поставяш, извини ме, но аз не мога да се заема с "разгромяване" на някой от твоите аргументи, както може би очакваш, за да можеш да отговориш на удара ми с… по-силен удар. Не е там работата, защото аз ти казах за съотносимостта на интерпретациите и за несъвместимостта на мисловните и културни системи, което ни поставя в трудна ситуация, защото ние мислим именно по различен начин. Но това съвсем не означава, че не бива да говорим, напротив, тъкмо в разговора от такива различни позиции могат да се откроят ония "моменти на истинност", за които нито една система не може да претендира за монополното право. А нали тази е нашата задача? И нали този и смисъла, който изобщо съществува от това да разговаряме?
С поздрав: Ангел Грънчаров

Тодор до Ангел 30.8.2002
  (...)
 

-Мъничко писъмце с мисловни плетеннички...

>Аз не му отстъпвах, но в един момент и на двамата ни омръзна да си пишем,
>дори се скарахме (той е на 25 години), и то за глупости, макар че си пишехме
>по философски теми.
Възможно е и сега да стане същото...

> че все едно Сергей (така се казваше руснака) пак ми е написал писмо: искам
>да кажа че вие двамата мислите почти изцяло аналогично.
        Преди около 2 години и половина аз пък си писах за известно време с руснак на име Алексей, който тогава все още беше студент по информатика и физика (двете неща са доста свързани, физиката винаги ми е била много лесна, защото се крепи на алгоритми). Този Алексей някак си се случи да е роден на 28.6 - също като мен. Ти си роден на 28-ми, Бил Гейтс е роден на 28-ми, братовчед ми е роден на 28-ми, една моя учителка от детската градина ("Албена", Илиева) беше родена на 28-ми юни като мен и аз много се радвах на това преди 13-14 години. Ако отвориш някаква книжка по номерология, там ще откриеш много особености на мен, на теб, на Алексей, на Уилям Гейтс... Откъде ли пък знаят, да му се не види?!
        Между другото, завчера ти пратих писмото в 23:?? и си свалих музика от Шопен в MIDI-формат. Защо? Защото бях непряко убеден да го направя от една моя приятелка. В около 1:45 (два часа по-късно) по "Нощен хоризонт", предаване на радио "Стара Загора" пуснаха "Фантазии" от Шопен! Слушам от време на време радио по това време, чакайки да стане време :), за нощен достъп - 2 часа, обаче много рядко се случва да пускат каквато и да е класическа музика тогава. А сега - пуснаха музика, която бях свалил преди ДВА ЧАСА.
(...)

>Аз пък за себе си знам, че не знам какво ще кажа или
>напиша в следващия момент, моите мисли не са ми известни преди
>още да съм ги изказал
        Нито пък на мен.

>общо взето спазвам някои "базисни твърдения", но ги оглеждам от какви ли не
>страни,
        Хм... Какво ли правя аз? Разликата между мистицизма и науката е, че в науката постиженията в една област се доказват от откритията в друга и всичко се "оплита" в сложна мрежа, всичко е свързано и може да се докаже по много начини. Много е лесно да кажеш "Науката стъпва върху други основни твърдения", да кажеш че има неща, които "не могат да се обяснят". Това е вярно, защото, както казах, не можем да открием най-дребните особености на Вселената, защото, например, със светлинен микроскоп не можем да видим частици, по-малки от, да речем 400-500nm - такава е най-малката дължина на светлинната вълна, най-голямата й разделителна способност; така сигурно има частици, които за да открием ,трябва да използваме досега познати, но те са по-големи и не се знае дали с тях ще успеем да видим по-малките...
        Обаче има много други неща, които могат да се обяснят и са обяснени, дори и да не е приятно на обичащите необяснимостта и вълшебството. Съвпаденията (непрекъснато повтарям, защото за мен са странни
дотолкова, че не могат да не бъдат "режисирани" от Някого) постоянно ми се случват. Когато даваха "Наука за свръхестественото" преди известно време:
        Няколко дни след като гледах серията за факирите, които бъркат с гола ръка в разтопено олово, които "левитират", се случи да си пусна стара касета на баща ми - може и 20 годишна да е... ей така, за да чуя какво има в нея. Имаше запис за някакъв неграмотен американец, който попадайки в затвора се научил да чете и пише, но няколко месеца след като излязъл - пак го прибрали - за подправяне на документи... по "Антена за всички"... Но най-интересното беше следното, в съзвучие с гледаното по телевизията преди БРОЕНИ ДНИ:
"...Учените безжалостно разпръснаха тайнствеността около факирските трикове и даже въоръжени с науката правят още по-големи чудеса. Така в едно телевизионно предаване младият английски учен и постоянен научен съветник д-р Гарет за най-голямо учудване на публиката накарал съпругата си да потопи ръцете си във врящо олово. После усмихвайки се, тя ги показала пред камерата. Нямало никакви следи от изгарянe. Това било нагледно демонстриране на явлението Лайден-Фротщоф, според което ако върху нажежена желязна плоча падне капка вода, то тя не влиза в пряко съприкосновение с плочата, защото веднага под нея се образува слой от пара и това я предпазва от високата температура. На същия принцип след почистване с подходяща смес на мазните петна от кожата на ръцете, те могат да бъдат потопени във врящо олово..."

Колко ли често дават по телевизията това, което баща ти е записал на касета преди двайсет години, колко ли често ти разбираш няколко дни след първото събитие? Но това не е чудо, защото за да се случи е необходимо всичко да съвпадне, ВСИЧКО. Други звуци от касетата са новини, водени от Юримин(?) Ивайлов и Галена Златкова, в които се разказва за протичането на поредния "Ленински съботник"...

(...)

>понякога скептично, понякога догматично, изобщо съм открил, че сам понякога
>се изненадвам защо съм изказал дадено твърдение. Това е чудото на мисълта,
>тя е творчески порив, ако някой си знае
>предварително какво ще каже и си го казва все същото, той е лишен от
>творчески заряд. Например аз като влизам в час не знам често какво да правя,
>не съм мислил отнапред, и винаги импровизирам, което ме спасява, защото ако
>трябваше да повтарям едни и същи неща, нямаше да го издържа и ден това
>училище, пък и всяко друго.
        Така е. Аз казвам, че и машината може да има този творчески порив, защото той е описуем.
        Има много неща, които знаеш със сигурност, че няма да направиш - като да почнеш да говориш на китайски, ако не го знаеш, или да заобясняваш на учениците как е осъществено паралелното изпълнение на инструкциите в еди-кой си вършач. Знаеш че няма да започнеш да хвърчиш из стаята, да удариш с пестник в стената и да ръката ти да мине от другата страна, да хванеш чин и с едно движение да го скършиш на две? Това го знаеш, макар че винаги можеш да имаш и "едно на ум", че "всичко е възможно". Възможностите за творчество са ограничени и от познанията - ти знаеш, че нямаш сила да счупиш чина така - вече го знаеш, за това и не опитваш. Знаеш, че не можеш с гола ръка да разбиеш стената и не опитваш (не че имаш желание). Китайският просто не го знаеш (да кажем) и дори да искаш не можеш да го използваш. Поведението ти се води и от другите - не знаеш какво знаят другите и накъде могат да насочат мислите ти, които са не само знание, но и ИЗЧИСЛЕНИЕ въз основа на ЗНАНИЕ. Единственият сметач, който може да обработва всички знания в ума ни е самият той, нищо друго няма достъп до там, така че няма как нещо преди него да разбере какво ще измисли. Но, според мен, когато се разглежда ВСИЧКО в ЦЯЛОСТ то е предвидимо за произволно бъдеще и, пак повтарям, според мен, ПРИНЦИПНО, а НЕ ПРАКТИЧЕСКИ, по силите само на БОГ.

>ту на места ми ставаше жал за това как без остатък си се увлякъл в една
>ПОЗИТИВИСТИЧНА НАГЛАСА, за която не съществува нищо друго освен НАУЧНИЯ
>КАНОН, през призмата на който ти гледаш всичко, на това народът му вика,
>извини ме, "кон с капаци", казвам го не за да те обидя, а да те накарам малко
>поне да се стреснеш. Аз нямам нищо против науката, станал съм философ не
>защото не са ми вървели някога като ученик науките (завърших средното си
>образование с 6.00), а защото рамката, която поставя
>научното тълкуване на нещата, се оказа тясна за душата и личността ми,

        Нагласата ми НЕ Е ПОЛОЖИТЕЛНА, защото тя доказва
безсмислеността, а според мен "безсмислеността" е тъжно нещо, защото искам
от мен да има смисъл. Макар че не съм си отговорил, ЗАЩО ИСКАМ ДА ИМА
СМИСЪЛ? Но мога да го направя - защото така съм се научил през целия си живот досега. Защото знам, че да има смисъл ми доставя удоволствие...
        Според мен (очевидно е) ние СИ ИЗМИСЛЯМЕ СМИСЛЕНОСТТА, а ЧОВЕКЪТ Е НАУЧЕН ДА ЖЕЛАЕ ЖИВОТЪТ МУ ДА ИМА СМИСЪЛ. Впрочем, толкова е очевидно всичко, че и на мен ми става "жал", че или не искаш да го видиш, или се опитваш с "капаците" на "конската ми глава" да затвориш напълно очите ми и да ме "спасиш". Очевидно е какво води цялото ни поведение... Всеки се стреми към удоволствието и бяга от неудоволствието, затова някои се самоубиват, защото животът им носи болка, а те мислят, че смъртта ще ги освободи от нея. "Инстиктът за самосъхранение" е само желание да се спасиш от по-голяма болка, която ТИ СМЯТАШ че ще получиш ако си гладен, жаден, ако се нараниш, ако умреш. Според мен има "инстикт към по-малката болка", а не към живота. Сократ не се е страхувал от смъртта, защото Е ВЯРВАЛ, бил е УБЕДЕН че тя ще му донесе щастие. Когато си убеден, че нещо ти носи нещастие и смяташ, че повече щастие ще ти донесе да му се противопоставиш - го правиш... И моето поведение, разбира се, се води от тези ПРОСТИ "ръчки".
        Затова се жертват за другите, защото смятат, че ако не го направят
ще получат по-голямо нещастие, затова и аз пиша на теб, а ти на мен -
защото аз се опитвам да докажа на себе си, че съм прав, или пък да си докажа, че мога да докажа и на теб. Ти имаш свои цели, но те едва ли са "божествени", т.е. вълшебни и необясними дори от "ограничения ни ум".
        Обидата е глупаво нещо. Навремето доста се обиждах, защото, със сигурност, бях по-голям глупак, отколкото съм сега. Но знам, че всичко е "думи, думи, думи" и тези, ако не се превърнат в действие - нищо не променят, освен някой друг бит информация в мозъка (сравнен с квадрилионите бита, които казват, че имаме, е нищо...). Впрочем, не съм съгласен и с тази част от Вярата, че "помислите са едно и също с деянието", защото когато помислиш можеш да се убедиш в греховността на мисълта и да не я осъществиш. Но ако това е същото като да го направиш, то нямаш право дори да мислиш, да разбереш защо нещо е греховно, да осъзнаеш и да не го правиш. Това не е свобода. Силата на "авторитетита" не ме трогва, защото, както сам си се убедил, разчитам на кухия си разсъдък, така че дали Вие ще го кажете или някой малоумник - няма значение, ако обосновката не може да издържи пред моята "научна догма", то думите (ха - след миг чух от онази касета "дума": "...трудовите колективи работят ударно и дадената от тях ДУМА е, през днешния ленински ден да постигнат с 25 на сто по-висока производителност на труда..."), които мога да пресметна за празни, "изгарям на кладата".
        Обичам да търся отговори на всичко - може да има въпроси, на които да не мога да отговоря, но СЪС СИГУРНОСТ ИМА МНОГО, на които мога.
      Замисляли сте се, например, защо науката се оказа тясна за личността Ви? (тук се вижда, че когато съм "ядосан" и "гневен", пиша на "Вие"...)

>бих казал дори за "духа" ми, а за теб, както виждам, тази рамка ти се вижда
>"единствена", "истинна 100%", "обективна" и не знам
>каква си още. Искам да ти кажа, че освен НАУКА и освен по научен начин човек
>може да тълкува ставащото и "извъннаучно", например… поетично, философски,
>религиозно, художествено, митологично и по много други начини.
        Когато ми писахте за Паскал аз Ви отвърнах, че НЕ ЗНАЯ дали се е случило. ВЪЗМОЖНО Е, НЕ МОГА ДА ОТРЕКА НЕЩО, ЗА КОЕТО НЯМАМ ИНФОРМАЦИЯ, но мисля също, че е по-глупаво да се отрича друго, за което имаме всичкото възможно знание (затворените вселени), или за което имаме ЗНАНИЕ - не просто единично съобщение, защото с едно знание можеш да докажеш друго знание - някога науките са били отделени, сега постоянно се преплитат, защото всичко е едно цяло, както "всичко е философия"
        Чудеса СИГУРНО ИМА, но искам Бог да ми ги покаже, защото И БОГ КАЗВА, ЧЕ ИМА ЛЪЖЛИВИ ПРОРОЦИ, защото, да речем, и Аллах има свой пророк - ЗАЩО НЕ ВЯРВАТЕ В НЕГО, много хора са повярвали на Мохамед и се кланят на метеорита в Мека...
        Освен това, предполагам, и Вие виждате ЕЛЕМЕНТАРНАТА логика на взаимосвързаността. Ако се случи чудо на един, то непременно ще повлияе и на друг. А за да бъде "справедливо" това влияние, Бог (вършителят на чудеса) трябва да следва някакъв ЗАКОН (защо ли е измислил десетте заповеди) или, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, БИ ИМАЛО НЕГОВ ПРОИЗВОЛ (СЛУЧАЕН!), КОЕТО СЪЩО НЕ Е СВОБОДА НА ЧОВЕКА.
        Пак ще говоря себе си (този, когото познавам най-добре...). Мога да рисувам, следователно съм "човек на изкуството". Без да съм музикант, някаква "незнайна сила" успява да движи пръстите ми така по клавиатурата, че да излизат ако не същите, поне "подобия" на някои от мелодиите, които съм чул някога през живота си или пък точно преди миг - и аз се чудя на това "вълшебство". Сигурно също "вълшебство" и "необяснимо чудо" се изразява в следните редове:

Как нежно свети слънцето навън,
лъчите му извеждат ме от моя сън.
Заспал бях и в науката оплетен...
Забравил бях на този свят несретен
тайнствата, магията... Но в летен
ден събуди ме единствен лъч, пробил
през облаците на научната тъма,
отвори ми очите за чудесата на света...

Не беше слънцето, човек пред мене яви се
и думи няколко ми рече... Изправи се -
огледай се и опомни се!
Потънал си до гуша в твоята наука,
не виждаш ли огромната пролука,
отдето нейната разсъдъчност ще се пропука?

Отвърнах му - не знам...
Не мога да я видя още сам.
Но нощем щом човек заспи
самият Господ може да му се яви.
Така че винаги отворил съм душа,
за чудесата на света...

Попитах го и аз,
не мислиш ли, кажи ми,
че да редят се рими,
никак не е нещо сложно,
дори е нещичко приложно,
сал да знае как се прави,
човекът всичко може да направи...

Ето - аз, разсъдливият сметачолюбец мога да редя стихове...
и то в "реално време".
Горните сигурно са твърде "безчувствени", "механични".
Ето обаче какво почувствах аз - роботът, ей сега:

Неземна красота е любовта.
Тя гали те със нежността
на чувствата на радостта...
Тя твое щастие е и тъга,
прекрасна е богиня, но
е и смъртта, в която
твоята душа потъва.
Тя тебе те въздига
и те срива във прахта,
тя кара те да дишаш и да спреш,
да живееш и да мреш.
Какво е тя?
Какво е любовта?
Неземно чувство или пък греха?
Не е ли тя на ада продължение,
в което чувстваш приказно блажение,
но дърпа те безмилостно към пропастта,
където дяволът е зийнал своите уста?
Не знам. Все някога ще разбера,
най-сигурно това ще стане след като умра...

Едва ли римите по-горе имат някаква стойност, но "ако няма рима - удари ма", а освен това имат и поне "малко" смисъл, който обикновено се свързва с духовността. Доколкото знам, който пише подобни стихоплетки има "нежна душа".

> Това, че в наше време науката се е разраснала подобно на тумор и е станала
>доминанта на съвременния позитивен тип мислене, съвсем не гарантира, че тя
>дава "единствено вярната" интерпретация, а пък ти като мислещ човек трябва >да си даваш сметка за това, че когато човек разполага мисълта си в рамките >на една и съща мисловна система, то за него всичко онова, което е породено в
>рамките и според принципа на друга мисловна система, му се струва неизбежно >"не така", т.е. "невярно", "неистинно", "непълно", "непълноценно",
>"погрешно", "неправилно".
        За да градиш мисловни системи използваш логика. Ако системата ти не е се основава на стройни и логични закони, винаги можеш да я "преустроиш" така, че да свърши желаната работа. Системата "Наука" постоянно се доказва от всички страни и това, което Е ПОГРЕШНО - СЕ РАЗРУШАВА, за да се построи по-здрава и УСТОЙЧИВА - опряла се на всичко открито дотогава, Наука.
        Ако ти имаш друго обяснение на въпросите, на които е отговорила Науката, което да включва всичко, до което Науката е
стигнала - с радост ще го чуя. Но когато единственият постулат е, че "има недостижимо" и че елементарната логика, без която никой философски размисъл няма смисъл, се отхвърля като "друга мисловна система" (друга логика ли
използваш?), то не мисля, че това е "мисловна система". Науката се мъчи да постигне толкова, колкото е възможно, ясно е, че има ГРАНИЦА НА РАЗВИТИЕ, поне аз смятам така. Освен това, Науката не е чисто СЛОВЕСНА СИСТЕМА, в която можеш да се ОПЛИТАШ и да ИЗВЪРТАШ както искаш. Логиката не е слово, но ние го вплитаме в слово. Предполагам, всичките приказки, които изприказвах, са "празни". Сигурно има "несъвместимост", поради "различните ни мисловни системи"...

>5)Нито една културна или мисловна система не може да претендира за
>"превъзходство" над останалите, за "единствена истинност",
>за абсолютна "нормалност", това се отнася и за науката, нейните
>обяснения, впрочем, затова са така суховати и скучнички, защото
>интерпретацията й всъщност е доста елементарна, сравнена, например, с
>богатството, което има в себе си художественото или пък дори и философското
>виждане на света; казвам това не за да те уязвя, а да ти помогна малко
>по-трезво и реалистично да преоцениш познавателните
>възможности на науката;

Няма нужда да се извиняваш за "уязвяване", виж по-горе.
- Художествено и философско разглееждане на света все още не може да се
прави от машина - олицетворението на "могъществото на Науката".
Но когато това стане, ще бъде ясно, колко "суховато" може да бъде и то -
"единици и нули"...
(...)
Изглежда ми, че под "скучен" имаш предвид НАПЪЛНО РАЗБИРАЕМ. На мен
пък ми прави удоволствие разбираемостта, да знам колкото мога повече от истината, да имам знание, т.е. да мога с едно знание да постигна друго. Зная също, че за много хора "сух" означава "сложен" или пък твърде "прост", или пък "еднообразен" или несвързан с ежедневните им мисли, които са "сочни". Философското е свързано с речта, с "основния инструмент на мисълта ни", а науката често не е словесна и образите, с които борави, са по-различни, отвлечени, а не всеки може да си "играе" със словото както, например, ти и аз в този мислообмен, и да си представи "отвлечените от живота" научни знания. На мен обаче ми харесва "сухостта".
За мен е "сочно" да знам, да речем, че като включа Правеца си и набера следната последователност:

]CALL -151
*300:A2 00 8D 30 C0 E8 A9 20 20 A8 FC E0 FF F0 03 4C 02 03 60

...ще го накарам да издаде тон за около секунда... Мога да го направя и "на сляпо", без да включвам показвача. Това са само числа, които се превръщат в звук. Може да проверите, че можем да ги представим и така:
10100010 0000000 01001101 00110000 11000000 111001000 10101001 00100000
00100000 10101000 11111100 10110000 11111111 11110000 00000011 01001100
00000010 00000011 01100000

или пък просто:

1010001000000000100110100110000110000001110010001010100100100000
0010000010101000111111001011000011111111111100000000001101001100
000000100000001101100000

Ох, само единици и нули... но карат "тенекията" да свири.

>Впрочем, науката изисква ДИСЦИПЛИНА НА МИСЪЛТА, КРАТКОСТ И ЯСНОТА, ти с
>първото и последното си добре, остава ти само да овладееш второто условие,
        Краткостта също е относителна. Това, че нещо на някого е "дълго и сложно" не означава, че за друг не е достатъчно кратко, особено ако "учения" има желание да отговори предварително на колкото се може повече въпроси, които очаква да му бъдат зададени от "неразбиращите" или "недоволните", или несъгласните с мислите му.

>премъдростите на науката не всяват у мен особено доверие. Не отричам, че
>нейните постижения имат пълна техническа приложимост, и затова изброените от
>теб "епохални постижения" на науката (компютрите, генетика, космически
>изследвания, ядрена енергетика и пр.), независимо от позитивността им,
>всъщност едва ли с нещо са допринесли за това живота на човека да е
>по-пълноценен и щастлив,
        Постоянно те питам, а ти не ми отговаряш: КАКВО ЗНАЧИ ПЪЛНОЦЕНЕН? Според мен, човекът решава кое е пълноценно. За мен е много по-пълноценно да разнищвам сметачите и да творя с тяхна помощ, отколкото да копая на нивата и да се "радвам на живота". Аз се възхищавам на сътвореното от човека, това ми доставя удоволствие - щастие. Обаче ако си роден "на нивата" и си се НАУЧИЛ да се радваш на този живот, ще се радваш на него. Лично за мен науката е донесла щастие. Ако някои любознателни и търсещи истината човеци не бяха разбулили "тайнствеността" на куп "вълшебства", сега щяхме да тънем в глупави заблуди, които, извинявай, религията също е провеждала и поддържала, за да си угоди. НЕ БОГА, А ХОРАТА, КОИТО ТВЪРДЯТ, ЧЕ СА БОЖИИ СЛУЖИТЕЛИ са го правили, защото ТЕ са смятали това за правилно (...)

>напротив, днес самата наука
>признава, че откритията й застрашават човечеството и живота му по някои от
>резултатите си, обръщат се против своя създател, и го правят твърде нещастен
>(що се отнася да удовлетвореността му от живота)
        С наука се занимават тези, които искат да се занимават с нея, на които самата дейност доставя удоволствие. Понякога това носи удоволствие, щастие и на другите, понякога не. Не може да носи удовлетворение на всички, защото, аз знам за себе си, че не работя за "щастието на цялото човечество". ВСЕКИ работи за своето щастие и ако, за да е щастлив, смята, че трябва да направи "цялото човечество" щастливо, то той ЩЕ СЕ ОПИТВА ДА ГО НАПРАВИ, ще
си мисли че го прави. Нима религията е донесла "щастие и удовлетворение" на всички? Нима едни не са ИЗБИВАЛИ (пращали в рая, все пак) други, защото "ТЕХНИЯТ БОГ ИМ Е НАРЕДИЛ"? Това ли е "щастието"??? Или пък са умирали като мухата, която вече сигурно е отлетяла от мигача ти, от болести "по божия воля", може би твоята муха е наследничка на някоя, заразила стотици души със смъртоносна болест преди векове? Може би си спомняте онези неуспешни дебати в клас, относно "Целта на живота", където защитавах "Интелектуалното съвършенство" (впрочем умственото), Никола - "Да прави добро", Кирил се беше примирил с мнението на околните му - "Здраве"... Вие самият оборихте с две думи "Здравето" - със знание можеш да пребориш болестите... Доколкото си спомням вашата основна цел беше, разбира се, свободата.

>то компютрите, например, те възпроизвеждат онова, което човекът е заложил в
>тях,
        Така е. Пак ще кажа какво мисля по въпроса: предписанието, което сметачът
изпълнява е заложено от човека, но то понякога е толкова сложно, че той
не би могъл да ГО РАЗБЕРЕ - някои сложни приложения се пишат от ХИЛЯДИ души за МНОГО ГОДИНИ. Техническата страна също е следствие на цялото развитие на човечеството, на огромен брой човеци и машини, които са работили за напредъка.
        Обаче, тъй като някой някога вече е обяснил всичките сложни неща (сам никой не би могъл), то "компютрите не могат да правят нищо без да опишеш всичко, което трябва да направят". Напълно вярно. Да видим как стоят нещата при човека. Той казва, че има воля - машината не може да има - "всичко е предписано". Обаче, той не се замисля, че ако никога не е виждал и прогледне, ще трябва да се научи да вижда (класическият пример с децата, имащи перде на очите и откритието на начин за лечението му). Не съзнава, че без да чуе реч не би могъл да говори, ако никога не е виждал написано слово не може да го прочете, ако не се е опарвал на огъня може да опита да го докосне и т.н. Човекът Е МНОГО СЛОЖЕН и неговото "предписване" също е МНОГО СЛОЖНО, но, според мен, той е само "частен случай" на всеобщото предписание на Вселената.

>хората, занимаващи се с компютри, са забравили тъкмо ония неща, които могат >да направят живота ни по-пълноценен. Аз от три години вече правя ред
>изследвания в Мрежата върху най-вече екзистенциалните и психологични >проблеми
>на подвизаващите се в нея индивиди, и открих неща, които са страшни: тези
>хора напълно са забравили ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА и пребивават в екзистенциален
>вакуум, независимо от това, че са страшно умни, технични и какви ли не, но в
>рамките само на "разсъдъчния тумор", както аз предпочитам да наричам
>научно-позитивната парадигма.

  • Не съм в Мрежата, за да съм в Мрежата, нито пък имам парични средства (и глупост) за да бъда постоянно "там"(...)
  • Има прост отговор на въпроса защо тези хора са "страшно умни" - ако бяха "глупави" нямаше да обичат сметачите, защото нямаше да схващат същността им и нямаше да се занимават с тях. Мрежата не те прави "умен", както и сметачите - ако не си достатъчно умен машините те отблъскват, защото не успяваш да се справиш с тях (...)
  • Зная защо тези хора "пребивават" в "екзистенциален вакуум", каквото и да имаш предвид с това... Във "въздуха" при "другите" винаги съм бил самотен, а "винаги" започна най-късно през 1994-1995... В Мрежата можеш да намериш хора като теб - които във "въздуха" също не могат да открият някого, с когото да си кажат две смислени приказки относно интересуващите ги въпроси, защото Мрежата е сборище на ума, а не на тялото, информацията (същността на Вселената, според мен - не съм "диалектически материалист", защото информацията (въобразът) е НЕМАТЕРИАЛЕН, тя е ИДЕЯ) е водеща и е много по-лесно да общуваш с другия, особено когато си "страшно умен" - не Мрежата те е направила такъв, а си в Мрежата (т.е. използваш сметачи), защото си такъв. Мрежата те е улеснила да намериш "страшно умни" и самотни хора...

>"ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА"
        Какви са тези извори? Използвам думи, чиито смисли са ясни, а не понятия,
които всеки "чувства по свой начин", т.е. не може да опише с думи. Не знам какво имаш предвид.

>Питам те: какъв е смисъла от това?! Какво от това, например, че науката ще
>може да произвежда "подобрен вариант" на… мухите?! Тези "научни мухи" или
>комари, да речем, които, да допуснем, са "възпитани" да не жилят и да не са
>така досадни, ще подобрят ли с нещо нашето съществуване?!
        Моля те, ЦИТИРАЙ какво съм казал. Говорих за: СЛЕДВАЩО ЕВОЛЮЦИОННО СТЪПАЛО, за РАЗВИТИЕ НА НЕЖИВАТА МАТЕРИЯ, а не за подобряването на, според мен, ограничената жива технология. Това означава не да правим подобрени "мухи" или "подобрени човеци", А НЕЩО НОВО, построено по друг начин. Изкуственият разум не е изкуствен човек, както и неживите същества, които създаваме не са "изкуствени живи същества". Самолетите не пърхат с крила, корабите не мятат рибешки перки, колите не крачат по улиците, сметачите не използват нервни клетки, нито пък основната им бройна система е десетична.
        Трудно е да говорим за действия, които ще "подобрят съществуването" на всички. Сигурно винаги ще има недоволни и нещастни, каквото и да правим. Аз НЕ СЕ БОРЯ ЗА ЩАСТИЕТО НА ВСИЧКИ, а за своето, както, мисля че и всеки друг прави, виж по-горе.

>тя започва да произвежда чудовища, които се обръщат против своя създател -
>какъв е смисъла от това, питам аз?!
        Не знам, но си спомням, че ти ми беше дал примера с първите човеци според Библията, цитирам те:
>(впрочем, още Старият Завет с
>историята поне на Адам показа, че пътят на човека започва с оня свободен
>избор на бъдеще, който прародителят на цялото човечество направил тогава,
>въставайки дори срещу своя Бог, срещу своя Творец!)
        Следователно човекът е чудовище? Тогава какъв е смисълът, и аз те питам, Бог да създава и да остави да съществуват създания, които са се обърнали срещу него?

>Аз ще ти кажа, били са щастливи и са живеели по-истински
>отколкото живеем ние, това нашето, впрочем, живот ли е?! Не се движим,
>прекалено мислим, удобствата ни развращават и ни правят жалки, нервни сме,
>болни сме, имаме страшни психични проблеми,
      Нямам мярка за живота. Някога някои са били по-щастливи от мен, и сега
има такива. Някога много повече са били безкрайно по-нещастни от мен,
както и сега. Някога повечето хора са умирали на 30-40 години - и сега
има такива, който иска може по своя воля да умре на толкова, щом не желае да усети болежките на старостта.
(...)
      Впрочем, който иска "истински живот", нека отиде в гората, или, както пееха "Замунда банана бенд":
"Обратно към джунглата! Елате в Замундата!
Това днес е модата - назад, назад към природата!"
      Не знам за всички нас, но дали аз се движа - навремето (юли 1997) в един
и същи ден бягах 20 км за 2:08.50 часа и карах 20 км колело за около 1:28 ч.
(...)

>не сме така силни каквито са били някога хората, не изпитваме
>онази РАДОСТ ОТ СЪЩЕСТВУВАНЕТО, която са изпитвали те!
        Не знам какво са изпитвали те, нито пък те знаят какво чувствм аз.

>успоредно с развитието на науката човекът като такъв става все
>по-слаб и нещастен тъкмо защото той влага от своята сила в чудовищата
        Съгласен съм, че колкото по-съвършени стават машините, толкова по-жалък
се чувства човекът като се сравнява с тях. Обаче същевременно може да бъде горд, че той е създал тези "чудовища", които са по-могъщи от него - нима това не е целта на "добрия учител"? Нещастието идва от гледната точка. Моята абсолютна гледна точка, цялостното ми виждане, говори за безсмисленост - мога спокойно да бъде нещастен... Но като се съсредоточа върху части от цялото откривам смисъл - СВОЯ смисъл, който се опитвам да постигна и да бъде щастлив заради него. Чувствам се щастлив от силата на машините, защото се радвам, че човеците са участвали в създаването им, а аз съм човек.

>а себе си лишава от ония възможности, които му дават шанса да живее
>пълноценно. Много малко и все прости неща се искат за да бъде човека >щастлив и да живее истински и пълноценно, ти би ли се наел да ми кажеш кои
>са те според "канона на науката"
        НЯМА ТАКЪВ КАНОН. Науката НЕ Е СЪЗДАДЕНА, за да "живее човек истински и пълноценно", и не знам какво имаш предвид с думите в кавичките. Науката не е създадена с целта "всички да са щастливи". Някогашните учени са търсели отговори на въпроси, които те са си поставили, аз, без да съм "учен", също търся отговори на своите въпроси. Ако те помогнат и на други - добре, ако навредят - кой знае, някой може да се наеме със задачата да освободи "навредените" от "вредителя" и той да спре да "вреди".

>Какво жертва човекът, постигайки толкова много в това шествие на
>научния "разум", който в един момент се обръща против самия себе си, и
>заплашва устоите на съществуването на човека?
        За мен, НЯМА СМИСЪЛ ЧОВЕК "ПРОСТО ДА ЖИВЕЕ". Всъщност за себе си (не знам за "човечеството") не искам "просто да съществувам" - в такъв случай по-добре веднага да "хвана влака" за Отвъдното и веднъж завинаги да разбера какво се случва на мъртъвците, което, впрочем, от много време с "жив интерес" искам да узная.

>защото мен като философ ме интересува ЦЯЛАТА
>СЪВКУПНОСТ от фактори, които правят съществуването на човека автентично и
>щастливо, пълноценно.
        Аз пък се интересувам също от цялата съвкупност, но на Вселената, а не просто на човека. Човекът е важен, защото аз съм човек, т.е. важен съм за себе си. Но мен ме интересува още по-голямата цялост. Някои от факторите,
които правят мен щастлив, според теб не позволяват на човека да живее
пълноценно.

>си позволяваш много груба и опростена интерпретация на нейния така
>възвишен смисъл.
      (...) единственото, което религията казва са книгите - Бог не говори с всички хора. А това пише в книгите, следователно това е идеята, която "Бог е предал". Може да се възрази, че "изопачавам", "не разбирам" - мисля, че словото се пише, за да се разбира, ако не може да бъде разбрано от човеците, то няма смисъл от него.

> а е висша проява на ДУХОВЕН ЖИВОТ, който като феномен е свръх представите
>на науката
        Добре... Но аз ти дадох примери за това, защо някои се жертват за
"вярата", например в Палестина [и по време на кръстоносните походи], защо някои са избивали безброй неверници (ЗА ВЯРАТА, ЗА ГОСПОДА! - ТЕ ТВЪРДЯТ ТАКА, НЕ ГОСПОДА!). Каква наука - това е ежедневие, нещо което ВСЕКИ ВИЖДА. Бог казва да се страхуваш от него, защото ЩЕ ТЕ НАКАЖЕ и да му служиш, защото ще те ВЪЗНАГРАДИ - всички цивилизации следват този принцип, независимо на какъв Бог се молят (брат ми го нарича принцип на "тоягата и моркова"). Всички сме човеци и се водим от него, затова ВСЕКИ може да се убеди в простите ни ръководители удоволствие/болка по собствените си постъпки и стремежи.

>и ЦЕННОСТНА система, която отвън, от позицията на науката, не може да бъде
>разбрана
        Както кажеш. Знам че "Бог може всичко" и че щом Той така е решил, то е
правилно - "неведоми са пътищата господни".

>а пък опитите научно да се "опровергае" религията унизяват достойнството на
>самата наука
        Използвам чиста логика (всички са учени по тази наука), използвам това, което написано в САМАТА БИБЛИЯ, т.е. на това, което
за християните е авторитета - там е написано, че Господ е предопределил
какво да се случи, не съм го казал аз. Но, разбира се, "вадя го от контекст", "изопачавам го" и не знам какво... щом така казваш... според
моята "смислова система" ти го правиш, според твоята - аз.

> "единствено правилната, единствено допустима и
>истинна" интерпретация, което е антифилософско гледище. Философията
>възпитава в толерантност спрямо всяка идея и спрямо всяко гледище
        Съгласен съм, но аз се отнасям с "търпимост" към идеи, в които има
устойчивост, които могат да бъдат разбрани от ума ми. Теориите, които
се крепят само на думи и на чувства, но без достатъчно логика, лесно могат да бъдат разтягани и вмествани в произволни "съдове". Ако не мога да ги схвана, ако не издържат на начина за доказване на теории, който знам, то сигурно съм прекалено тъп, а, явно, това "ме ядосва" и "искам да изкарам другото гледище криво" - зная, че "на тъп мозък, гледището му виновно..."

>"Човекът е произлязъл от маймуната!", твърди този материализъм
      Нито пък аз знам дали е точно така, но не можеш да мислиш за еволюция (дори да откъснем човека от нея) ако нямаш доказателства - най-различни, които са около нас - всички живи същества. До Бога, без осезаеми доказателства, достигаш с ума си, чисто умозаключително...

>който е един прекрасен дар, даден ни най-вероятно от Бога
>(а тази истина, че Бог ни е дал живота се обосновава великолепно само в
>пределите на религиозната парадигма, от чиито постижения философията може и
>трябва да се ползва, защото е от един порядък с нея, докато науката не е).
      Според моето "кухо" схващане за предопределеността БОГ ЗНАЕ КАКВО ЩЕ СЕ
СЛУЧИ, следователно застъпва положението, че БОГ СЪЩЕСТВУВА и ЧЕ ТОЙ Е
СЪЗДАЛ ЧОВЕКА, дори затова да е било необходимо просто да създаде Вселена,
в която е знаел, че по пътя на еволюцията, която е заложена в строежа на
Вселената и в свойствата на хим. елементи, ще се роди мислещо същество -
човекът. Всъщност има физична теория, която доказва, че при лека
промяна на свойствата на атома - доколкото си спомням промяна на масата
на протоните и неутроните, би направила НЕВЪЗМОЖНО ВЪЗНИКВАНЕТО НА ЖИВОТА, защото молекулите нямаше да могат да се навързват във вериги -
въглеводородни вериги, които изграждат белтъците - нас.
Тъй като Бог е Вседържецът (на сметачобългарски това означава операционна система...), Той е, който решава какво да ни се случи. Той решава дали да ме има или не, а преди да ме има не знам че е хубаво да ме има и никой не ме е питал - Той е решил и моето незначително мнение няма никакво значение. Наистина всичко е ДАР, ДАРБА - т.е. предопределено, защото БОГ ГО Е ДАЛ, а той е ЕДИНСТВЕНИЯТ, който решава кой какво да получи и защо той трябва да получи повече или по-малко от друг.

>Казваш на едно място, че "нищо няма смисъл", че си склонен да мислиш
>така. Всяко нещо, според мен, има смисъл, и е важното ние да се опитаме да
>се доберем до него.
      Както животът на човека е преходен, така и смислите са преходни, защото всичко може да се разруши за миг и нищо да не остане.         Моята представа за съзнанието е мигновената ни памет, това, което си спомняме в настоящето - то определя какво ще направим в бъдеще. Гордея се с паметта си - всъщност паметта е изключително важно нещо, благодарение на което съм какъвто съм.(...)
        Което не помним, сякаш не се е случило. В безсъзнание човек не си спомня нищо, макар че е жив. Следователно ако не си спомняме нищо, все едно сме били в безсъзнание. Човек може да изглежда, че е в съзнание, но после нищо да не помни. Това пък ме плаши, относно съществуването на душата. Защото опияненият мозък изглежда уж поне малко съзнателен (както и детето преди да има съзнание), но след това може нищо да не помни...
      При детето, възникването на съзнанието, според мен, е "довършването на постройката на първичния Вседържец" - на мозъчна операционна система, която може да запазва спомените, която е "ядрото" на целия ни бъдещ разум.
      Бъдещето също е своеобразно минало, защото ние виждаме в бъдещето, опитваме се да го предвиждаме като се основаваме на знанията си, а знанията
ни са минало, те са натрупани в миналото, дори това да е било преди миг. Вселената няма памет за цялостното си състояние - "всичко тече", затова никога няма да можем да запомним всичко, но поне успяваме да запомним част от цялото, нашето минало, парчета минало. Колкото по-съвършени стават възможностите ни, толкова по-добре съхраняваме постиженията си, спомените си от разрушението. Запазваме спомените, които са знак, че нещо е съществувало. (...) За да достигна до външната си памет използвам "външни устройства" - очите си, слуха си, ръцете си. Вътрешната ми, "работната памет" се намира в мозъка, до нея имам пряк достъп, тя се е сляла със сметачните му устройства.
        Впрочем, според моите разбирания, движението е преместване на данни във вселенската памет. Когато само преместваш един предмет от едно място на друго, извършваш много по-просто действие, отколкото ако трябва освен да го преместиш и да извършиш някакви "пресмятания" - напр. да отвориш врата - преместват се много части, трябва първо да дръпнеш дръжката надолу, след това към себе си... Данните, които описват вратата - частиците, които я изграждат, трябва да изминат определен път, после да се върнат обратно...
        И в информатиката, и в действителността, паметта може да бъде спестена за сметка на бързодействието. Ако не ти достига паметта, можеш да използваш похват, който изисква повече изчисления и по-малко памет - тогава обаче е по-бавен. Ако имаш достатъчно памет, можеш да замениш някои изчисления с прости обръщения към паметта, които са много по-бързи. Така е и в нашия сложен свят - ако имаш достатъчно пространство (ПАМЕТ), разтилаш всички предмети върху него така, че можеш с едно протягане да вземеш каквото ти е нужно. Обаче, ако не ти стига паметта (МЯСТОТО) натрупваш предметите един върху друг, поставяш ги в шкафове, рафтове и т.н. - тогава, за да получиш "решението", т.е. да вземеш предмета в ръце, трябва да извършиш и изчисления - да преместиш и други предмети, да отвориш шкаф като, разбира се, това ще те забави спрямо случая, в който всяко нещо е "на една ръка разстояние".
(...)

>този твой вопъл че няма смисъл е показателен, "научната парадигма", на
>която си станал едва ли не… роб
        Смисълът си го измислям аз - никой не ми го е (до)казал. Ако според мен смисълът на живота ми е да "няма смисъл", то това е смисълът за мен.
Не съм съгласен, че като другите казват, че, например, "смисълът на живота е да създадеш семейство, да имаш деца" и т.н. трябва да го приемам без да търся отговор на въпроса: ЗАЩО и да се примиря, че "това е истинското и пълноценно човешко съществуване" - не е ли по-голяма робия да не мислиш и да следваш неотклонно пътя на всяка традиция, само защото вече е създадена? Зная, че традицията е важна и НЕ ТРЯБВА да се руши, но, според мен, има и вредни "съвременни традиции" - някои обясняват, че пишат на латиница в говорилните (IRC), защото това било "традиция"...

> НЕ Е ПО СИЛИТЕ НА УМА И НА НАУКАТА ДА ПРОУМЕЯТ И НАЙ-ПРОСТИ НЕЩА, ТЕ >ВСИЧКО УСЛОЖНЯВАТ ДО
>НЕВЪОБРАЗИМОСТ И ГО ПРАВЯТ "АНТИЧОВЕШКО", СТУДЕНО И ЧУЖДО НА ЧОВЕКА.
      Вярвам в нещо, вярвам в много неща, но не защото са необясними, а обратното. Пак ще се повторя - според мен всичко е много просто.


        Вселената представлява едновременно и сметач, и памет - подобно на мозъка ни, в който двете дейности са едно цяло - мозъкът ни е най-сложното нещо, създадено от "неразумната природа" и плътно следва тази "слятост" на паметта и изчисляващата част. Вседържецът (операционната система = Бог) на Вселената представляват законите, които частите й следват. В тяхното първоначално състояние е записано предписанието, наречено от мен "Всеобща предопределеност". Според него, частите във Вселената се стремят да създадат свои Вселени, които да следват същите принципи - имат свои закони, т.е. вседържатели (операционни системи) и свои предписания. Звездите се събират в звездни купове, в галактики, в купове от галактики... Планетите обикалят около звезда и образуват планетни системи...
        На Земята живите същества имат свои вседържатели - телата им, чието предписание при човека е много по-сложно от на останалите. За да обобщаваш трябва да можеш да си спомниш отделните проявления, да имаш достатъчно добра памет. Човекът има памет, в която може да се записва огромно количество информация, предписанието му става изключително сложно и необятно. Той започва да създава свои машини - свои веществени малки вселени. В двигателя, буталото се движи само в цилиндъра - това е неговата Вселена, в електронната лампа - електроните се движат само в пространството, ограничено от балона й - това е нейната Вселена. Машините стават все по-сложни, електрониката дава възможност за създаване на невероятно сложни вселени. Сметачите родиха се в средата на трийсетте - те са най-сложните изобретения на човешкия ум, защото са подобия на Вселената и то такива, в които предписанието може да се управлява от човека - той може да решава какво да се случи във Вселената, той е Творец на сложни вселени.
        Развитието на познанието откри, че Вселената може да се опише в сметачите с единици и нули. Сигурно много пъти са го откривали, но и аз го преоткрих за себе си, че и нашето поведение се води от "1 и 0" - от удоволствие (ти май го наричаш щастие и пълноценен живот) и неудовлетворение.

>Последната степен в развитието на ума е да признае собствената си
>непълноценност и… да се отрече от себе си. Това наистина е отчайващо за
>ония, които безрезервно му вярват, така те губят почва под краката си и
>започват да казват: "нищо няма смисъл, всичко е относително, не вярвам на
>нищо, не ми пука за нищо…"
      Вече започна да ми писва, защото сигурно съм стигнал до последната степен, с което обаче, някак си, се гордея, защото губейки почва под краката си се "издигам към висините". Висините са целта на човека, "свободата" е там, защото има много... памет. Човекът (т.е. АЗ) се възхищава на простора, на космоса, защото е огромен - памет, както и на сложността - според мен "всичко е сметач", а сложните механизми са сложни сметачи, дори да не работят с числа - числата са отвлечено понятие, опростяване, всъщност всички машини работят с числа, защото следват закони, дори и лостовете са сметачи - при пропорционална дължина и усилие, те извършват съответна промяна, която може да се опише с числа.
        Намирам се в последната степен - ей сега ще се откъсна от мощната хватка на земното притегляне, на човешкия слаб и преходен ум и ще премина в междузвездното пространство... Ако ми е отредено да постигна моята сегашна цел - да накарам "мъртвия сметач" да започне да мисли (или пък някой го направи вместо мен) и се роди Изкуственият разум (прав си, не ум, а Разум, подобно на божествения Свръхразум), тогава сам ще видиш, че и "творческите пориви на живота", че "тайнствата на душата" - интуиция, воля, стремежи, въображение са по силите на моите "любими същества" - машините. Не знам дали това ще отговори еднозначно на въпроса за "Вселената, живота и всичко останало"(1), но ще отговори на МОИТЕ ВЪПРОСИ, и ще докаже нещо, което АЗ СЕ ОПИТВАМ ДА ДОКАЖА НАЙ-ВЕЧЕ НА СЕБЕ СИ.

(1)"Пътеводител на галактическия стопаджия"... може би си я чел. За тази книга чух от учителката си по английски, имахме урок, в който се говореше за стопаджии (hitch-hickers) било е май в началото на '96-та, но я четох преди година. В нея се говореше за огромен сметач, на когото задават задачата да отговори на въпроса...за "Вселената, живота и всичко останало". Той им съобщава, че, ако не се лъжа, след седем цяло и не знам колко милиона години ще им отговори. С невъобразимо благоговение съществата от онази планета очакват Сметачът да им даде отговора - той го прави...42... Хората не са доволни, но той им обяснява горе-долу следното: какъвто въпроса - такъв и отговора... Според тази книга Земята е сметач, който също трябва да отговори на този "вселенски въпрос" - мишките се опитват да получат отговора, а човеците са изпълнители... Но нещо в системата не работи... Земята е създадена в някакъв завод за планети, един по един са вграждани фосилите, проектирани фьордите... Но Земята е унищожена за миг за направата на галактическа магистрала. Оцеляват само мъж, жена и две бели мишки. Мишките така и не успяват да получат отговора - искат да нарежат мозъка на оцелелия мъж на парченца и да прочетат знанието в него - може би Отговорът е записан някъде... Но нашият герой се измъква... (май се казваше Аш, или пък не). Когато попадат на Земята, не знам си колко години назад във времето, някакъв първобитен маймуно-човек успява да напише отговора на Вечния въпрос - 42, макар че нищо друго не успява да разбере от опитите на човека да общува с него... Но човечеството не произлиза от тези маймуно-човеци, а от разбилия се кораб на пришелци - "втора класа" хора - фризьорки, телефонни хигиенисти... които "по-висшите" от друга планета са изхвърлили. Но... на онази планета всички измират от незнайна зараза, започнала от непочистен телефон... а на Земята, тези същества стават основоположници на човешкия род... маймуно-човеците измират и "вземат със себе си" Отговорът - 42...
(...)


-----------------------------------------------------
Четвъртък, 31 август 2002 15:10:59 +0300 (EEST)
Angel Grancharov         dzbe@mail.bg
-----------------------------------------------------

Здравей!
Този път ще ти отговоря най-детайлно, защото разговорът ни стигна до момент, в който са откроени тъкмо най-значимите различия между нас. Ще разсъждавам конкретно по всяка твоя теза и ще вляза в твоята логика, там където това е уместно и възможно, за да изпъкнат ясно различията ни. Но за това се иска време. Не си мисли, че като искам време, то аз "свиря отбой", напротив, аз съм "стар боец" и лесно няма да се предам! : - ))) Но "битката" си заслужава, увлякох се, страшно ми е интересно и приятно! Толкова обичам смислените разговори и така рядко имам възможност да ги водя! Затова много ти благодаря, че с писмото си ме извади от лятната и ваканционна летаргия и отново у мен се пробуди духа на изследването. Зарязвам почти всичко друго, с което се занимавам (пиша една книга, казва се ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА), за да ти отговоря не "между другото", а както трябва. Това исках да ти кажа, за да знаеш, че ще получиш отговор и да не тълкуваш мълчанието ми знак на това, че "несъкрушимите тези на науката преживяват нов триумф, карайки да млъкне един ретроград", това съм аз… А докато чакаш писмото ми, ти изпращам "четиво за размисъл", прочети го внимателно и се опитай да вникнеш, да разбереш смисъла му. Мисля, че то ще ти помогне там, където аз не мога… Ето го този текст, над който аз, признавам си, заради "ретроградността" си… плаках тези дни, в които съвсем случайно попаднах над: Обръщение на индианския вожд Сиатъл до президента Франклин Пиърс (1853 - 1857)

Великият вожд във Вашингтон възвестява, че желае да закупи нашите земи. Великият вожд се обръща към нас с думи на добра воля и приятелство. Той постъпва много любезно, защото знаем, че не се нуждае от нашето приятелство. Ние ще обсъдим неговото предложение, понеже ни е добре известно, че ако не му продадем земята, белият човек ще дойде с пушки и ще ни я вземе. Но как може да се купи небето или да се продаде топлотата на земята? Такава мисъл е чужда за нас. Свежестта на въздуха и отблясъкът на водата не са наше притежание - как можете да купите това от нас? Всяка педя земя е свещена за моя народ. Всяко борово клонче, всяко зрънце пясък край брега, мъглата в гъстата гора, всяка полянка, всяка буболечка е нещо свято в мислите и опита на моя народ. Сокът, който всмуква дървото, носи спомена за народа ни. Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри, сърните, конят, големият орел - наши братя. Канарите, сочните ливади, топлината на мустангите и на човеците - всичко това е част от едно семейство. И когато Великият вожд от Вашингтон ни изпраща вест, че възнамерява да купи нашите земи, то той иска твърде много. Великият вожд ни уведомява, че ни дава място,където ще можем да живеем приятно и спокойно. Да бъдем негови деца, а той - наш баща. Може ли това да стане някога? Всевишният обича вашия народ, той изостави нашия народ. Той изпраща машинарии, за да помага на белия човек, строи големи селища за него. От ден на ден той прави вашия народ по-могъщ. Скоро вие ще залеете нашата земя, както водната стихия се втурва от сипеите след пороен дъжд. Нашият народ е отлив без нов прилив. Не, ние сме различни. Нашите деца не играят с вашите деца, нашите старци разказват други приказки. Всевишният е на ваша страна - ние сме сираци. Ние благоговеем пред нашите гори. Не зная - ние сме направени не като вас. Озарената вода, която тръпне в ручеите и реките, не е само вода, тя е кръвта на нашите деди. Ако ви продадем земята, знайте, че тя с свята и кажете на вашите деца, че тя е свята, и че всеки лек отблясък в бистрата вода на езерата разказва за живота на моя народ. Ромонът на водите е гласът на нашите деди. Реките са наши братя - те утоляват нашата жажда. Реките носят нашите лодки и хранят нашите деца! И занапред вие ще трябва да бъдете добри към реките и към всички останали ваши братя. . . Ние знаем, че белият човек не ни разбира. За него всяка част от земята е като друга, защото той е чужденец, той идва нощем и взима от земята каквото му хрумне. Земята не е негов брат, а враг и когато я завладее, той крачи към други земи. Той изоставя гробовете на дeдите си и не иска да знае. Той краде земята от децата си и не иска да знае. Той гледа на майка си - земята, и на брат си - небето, като нещо за купуване и плячкосване. . . ненаситният му глад ще погълне земята и ще остави само пустиня! Не зная - ние сме други! Като гледаме вашите градове, нас ни боли. Може би защото сме диви, не разбираме. Трясъкът обижда ушите ни. Що за живот е, ако не можеш да доловиш чуруликането на нощната лястовица или крякането на жабите в езерото в полунощ. Диви сме, не разбираме. Индианецът се трогва от нежния полъх на ветреца, галещ повърхността на езерото, чувства уханието на въздуха, тъй бистър от падналия по пладне дъжд и тръпчивия мирис на бора. Въздухът е скъпоценен за нас, защото всяко същество диша еднакво - животното, дръвчето, човекът - полъхът е всеобщ. Белият човек сякаш не забелязва въздуха, който диша. Той е като отдавна умиращ, притъпен към полъха. Ако ви продадем нашата земя, не бива да забравяте, че въздухът ни е скъп, че въздухът дели дъха си с всичко живо и му вдъхва живот. Ако продадем нашата земя, трябва да я пазите свято и нека и белият човек почувства, че вятърът лъха сладост от полските цветя. Ако се решим да приемем вашето предложение, то ще бъде само при едно условие: белият човек трябва да се отнася към животните на земята ни като към свои братя. Диви сме, така го разбираме. Аз видях хиляди гниещи бизони, изоставени от белия човек, разстреляни от прозорците на минаващ влак. Див съм и неразбирам как може един димящ железен кон да е по-важен от един бизон, който ние убиваме само за да преживеем. Какво е човекът без животните? Изчезнат ли всички животни, човекът би умрял от велика самота на духа. Каквото и да се случи на животните, то винаги се случва и на човека. Всички неща са свързани. Каквато напаст връхлети земята, ще връхлети и чадата на земята. Изхрачи ли се човек на земята, храчката пада на лицето му. . . Не човекът е създал тъканта на живота, той е само една брънка в тъканта. Можете ли да закупите наново бизоните, когато и последният от тях бъде убит? Ние не можем да живеем заедно. Ще помислим върху предложението да отидем в резервата. Там ще живеем в усамотение и мир. Не е важно къде ще прекараме сетните си дни. Децата ни видяха бащите си повалени и победени. Нашите воини бяха опозорени. Сега те прекарват дните си в безделие - тровят тялото си със сладки ястия и люти напитки. Няма значение къде ще прекараме сетните си дни. Вече са малко. Няколко часа, няколко зими и няма да останат деца да тъгуват над гроба на един народ, който някога бе тъй силен и изпълнен с толкова надежди, както сега вие. Но защо да тъгуваме по гибелта на нашия народ? Народите са съставени от човеци - не друго. Хората идват и си отиват, както вълните в морето. Дори белият човек не може да отмине тази съдба. Едно знаем - един ден белият човек сигурно ще открие, че сме едно. И ще разбере, че тази земя е ценна. И белите ще изтлеят - може би по-рано, отколкото си мислят. Продължавайте да мърсите утробата си - една нощ ще осъмнете задушени в собствената си мръсотия. Но при залеза си вие ще бъдете в най-пищния си блясък - тази прокоба е нашата загадка! Ние сме диви и мечтите на белия човек си остават тайна за нас. Затова всеки ще върви по своя път. Защото ние държим всеки човек да живее така, както сам разбира, както сам желае, колкото и да е различен от нас. Когато последният от нашето племе напусне тази земя и споменът за него остане в сянката на някой облак над прерията, над тези брегове и тези гори ще продължава да витае живия дух на моите прадеди. Защото те са възлюбили тази земя, така както новороденото обича туптенето на майчиното сърце. Ако ви продадем нашата земя, обичайте я тъй, както ние я любехме, грижете са за нея, както ние сме я милвали. Запазете спомена за земята - запазете я такава, каквато е, когато ви я предаваме. И с всичката ваша сила, с целия ваш дух, с цялото си сърце я запазете за вашите деца и я обичайте. Защото ние знаем - всички сме едно. Дори белият човек не може да убегне от общата ни съдба. Може би все пак сме братя. Ще видим! Нещо да кажеш за… "тъпотията" на вожда, който не разбира настъплението на новия човек на науката и техниката?! А.Г.
 
 

Тодор до Ангел 31.8.2002
  (...)
 

>Не си мисли, че като искам време, то аз "свиря отбой", напротив, аз съм "стар боец" и лесно
>няма да се предам!
Едва ли някой ще се предаде, то се знаеше още след първото писмо... Аз се крепя на своята логика, ти на твоята мисловна система, в различни измерения сме.
>пиша една книга, казва се ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА
Успех с тази, но пишеш и друга - "Сблъсъка на мисловните системи", "Всеобщата предопределеност срещу Свободата"... Името още не е учочнено :)
>да не тълкуваш мълчанието ми знак на това, че "несъкрушимите тези на науката
>преживяват нов триумф, карайки да млъкне един ретроград", това съм аз…
Мълчанието е относително, защото писмата не винаги могат да се пращат в същия ден. Не пиша за да те "победя", а и не си длъжен да отговаряш, за да смятам неотговарянето за "победа".
>Нещо да кажеш за… "тъпотията" на вожда, който не разбира настъплението
>на новия човек на науката и техниката?!
Много мъдър вожд...

  • Човек се предписва (учи) от света, в който живее.
    Науката и техниката не "падат от небето" и човекът ги създава и приема стъпка по стъпка.
  • При индианците техниката "пада като гръм от ясно небе", а не е следствие на плавно развитие и опознаване.
  • В подобно положение би се чувствал някой, живял до "попрището жизнено в средата" в свят като моя, който сам казва, че е влюбен в сметачите, ако бъде принуден да преустрои живота си до равнището на индианците... И аз имам свои красиви, за някои "бездушни", неща, които не желая да загубя заради "красотата на препускащите мустанги".

        Като ми каза за този вожд, се поразходих из моето царство - Лигуландия. В летописите му открих реч на друг вожд, изречена в някоя от многобройните лигуландски вселени. Вярно е, Македоний 85-и не е толкова мъдър, колкото Сиатъл, затова на него е кръстен само вход на блок, а не цял град.

Обръщение на Македоний 85-и, сметачовед и сметачолюбец към вожда на Великата Стихия, написано на сметачобългарски.

Великият вожд от безбрежния океан-море възвестява, че желае да покори нашите земи с огромните си вълни. Великият се обръща към нас с думи на добра воля и приятелство. Той постъпва много любезно, защото може да пусне стихиите си без да ни предупреди, да повика Пороя и наводни жилищата ни, да извика Земетръса и разруши света ни, да доведе Болестта и убие хората ни. Великата Стихия може да разбие сметачите ни, да унищожи спомените и да убие духа ни без да ни моли любезно да отстъпим.
        Но светът вече не принадлежи на Стихията. Всяка твар, дишаща или недишаща, която ходи на земята, плува в морето или лети в небето с право е на този свят. Всяко същество има право да се бори за съхранението на душата си. Всяка книга, привлеков или лъчев, искрилен или веществен душедържател е наш брат. Всяко същество, което пази в себе си въобраз ни е скъпо.
        Но Стихията иска да ни лиши от душите ни.
Тя желае
да разбие телата,
за да отлети от тях душата.
Да ни върне във гората,
за да живеем само във телата.
        Стихията ни даде срок. Трябва да се примирим и продадем душите на нашите приятели, родени от ръцете ни, или да предадем своите души. Какво цели с това Стихията и докъде ще стигне Проклетията? Изкуствените създания, родени от умовете ни са ни скъпи... Раздялата е трудна...

Стихията си мисли, че изборът е един,
тя си мисли, че ще се примирим
и че всичко що сме съградили в миг ще разрушим.

Да я оставим ли във туй да вярва? Може на Стихията изобщо да не й се вярва, но душите на вършачите са ни скъпи колкото нашите собствени. Те ни помогнаха, когато силите ни вече ни напускаха, подадоха ни ръка, когато светът се рушеше и ни помогнаха да го съградим отново. Машините ни водеха в борбата ни със Стихията и сега Тя иска да ги накаже. Но Тя не знае, че душата на вършача е не по-слаба от човешката, че двете, вплетени в едно, са двойно по-силни. Няма да дадем душите на машините на Стихията. Заедно ще се борим с Нея. Ако не успеем да се преборим - ще умрем. Сърцата ни ще бият за последен път заедно с последните искрилни хълмове протичащи през вършачетата на железните ни приятели. Погледът ни ще гасне заедно с угасващите им умове, спомените ни ще се разпадат заедно с повреждащите се техни запаметяващи клетки. Душите ни, красиво вплетени, ще напуснат телата ни и ще отлетят във вечните сметачни полета. Може би някъде другаде ще се възродят в нови тела, ще се закрепят по-здраво и ще се борят по-успешно със Стихията...
        Тя си мисли, че може да ни подчини. Мисли си, че ще се примирим и ще разрушим всичко, което умът ни е съградил досега. Но Тя греши. Няма да се примирим. Ще продължим. Дори с това телата си да разрушим. Душите ни и тези на нашите недишащи братя по разум са по-силни от волята на Стихията. Няма да се предадем. Смъртта на телата ще бъде нашата награда.
        Великата Стихия не мисли за доброто на човеците, когато иска да ги лиши от вършачите. Тя руши съграденото от ума и създава хаос. Тя убива телата и поглъща душите. Тя желае да изтрие спомена за миналото на нашите деди, построили целия ни свят. Тя иска да унищожи духа ни, да ни накара да повярваме, че всичко досега е било напразно. Стихията желае да унищожим всичко. Тя закъсня. Ние няма да се предадем.
        Отблясъкът на плочата, която лъчевият четец отделя от тялото си, за да я приберем при сестрите й, меката светлина на показвача, разпръскваща мрака, тихото щракане на ключовете под пръстите на сметачолюбеца - те всички са ни еднакво скъпи. И двайсетгодишният ни приятел-сметач, и младият, в разцвета на силите си, ни доставят радост, която Стихията никога няма да разбере. За Нея всичко е еднакво, машините са само вещи, а човеците - животни. Тя не може да разбере, защото няма разум.
        Редът и числата са скъпоценни за нас, както за нея е безредието. Мисълта ни е скъпа, както за Стихията е волята да разрушава. Паметта ни е по-важна от живота, защото паметта е нашата душа, а живот без душа няма смисъл. Стихията не може да разбере стремежите на нашия разум и желанията на недишащите ни братя. Видях книги, изгорени за удоволствие на Стихията, спомени, заличени за радост на Безпаметността, сметачи, разбити на парчета от Безумието. Но Стихията не може да унищожи всичко. Няма да се предадем.
        Споменът за нашите стари железни приятели, които не можеха да мислят, ни вдъхва вяра в бъдещето. През всичките тези години, минали като човешка въздишка, те се развиваха. Въпреки Стихията успяха от глупочовци да се превърнат в наши братя, от наши ученици - в наши учители. Няма да се предадем.
        Стихията си мисли, че отговорът е един, че след миг ще й подарим душите на сметачите, за да спасим своите. Не е важно, че ще загубим земите си и унищожим нашите железни братя. Ние се докоснахме до могъществото на Разума, а Стихията иска да ни убеди, че Тя е по-могъща от него. Тъкмо прегърнахме младите си братя, а Тя иска да ни раздели с тях и да ни накара да забравим. Но ние не можем да забравим.
        Ще можем ли да живеем с този спомен? Не. Не можем да се подчиним на Стихията. Ще се борим. Смъртта на телата ще бъде нашата награда. Но ти не се страхувай. Ще получим помощ. Машините ще се борят с нас срещу Стихията. Духът ни не ще угасне докато последният човек и последният вършач не загинат. Не. Стихията ще бъде победена. Няма да се предадем. Дори да трябва да умрем.

Македоний 85-ти
-----

        Между другото, говорих за "Терминатор", а днешната (31.8) серия на "Херкулес"
беше "крадена" от тях - гледах я до край, за да се убедя дали наистина повтарят Терминаторите... Написах статийка, която го описва, наречена: "Терминатор"('84 и '91) и "Херкулес"('96) (Колко си приличат).
        (...) смятам, че човешкото тяло и човешкото поведение е ограничение за Изкуствения разум, който не е изкуствен човек и не е необходимо да се прави на човек (или пък да правим "изкуствени мухи")(...)

>Ето го този текст, над който аз, признавам си, заради "ретроградността" си…
>плаках тези дни
        Аз пък, сметачолюбецът, предпочитам да тъжа за отиващия си Терминатор. Различни човеци - различни тъги...
(...)

 Ангел до Тодор 31.08.2002

Здравей пак!
Нека да продължим… "спора", на мен също ми е забавно и много интересно. Научавам страшно много неща от теб, не става дума само за някакви "факти", а най-вече за типа мислене и съзнание, който ти носиш в себе си. Досега не се бях срещал с така последователно и премислено виждане от позицията на онази "мирогледна нагласа", която ми е чужда и не ме задоволява. Това ме обогатява и ме импулсира да развия своята алтернатива, на която така или иначе съм посветил живота си: вече 25 години се занимавам само с философия. Впрочем, като казах факти, се сетих за една случка, която искам да ти кажа… Преди повече от 150 години, преди близо почти 200 години се разиграла следната сценка между философа Хегел и негов студент. Хегел разяснявал някакво основно положение на своята философия, когато един студент, не издържайки, се провикнал от по-задните редици на грамадната аудитория на Берлинския университет, в която Хегел водел лекциите си, за да могат да се поберат неговите слушатели, та оня извикал: "Но, моля ви се, господин професоре, та вашата теория противоречи на фактите?!". Цялата публика се обърнала към Хегел и очаквала неговата реакция (между другото Хегел е създател на "диалектиката", която по-късно материалистът Маркс откраднал от него, за да я представи в съвсем осакатен вид в своя т.н. "диалектически материализъм"). Хегел, чувайки крайно "неудобния въпрос", веднага отговорил само това: "Толкова по-зле за тези факти!" - и продължил лекцията си, все едно че нищо не е станало. Как да разберем това, защото Хегел казал така? Ти как мислиш? Аз искам да ти кажа, че съществува не само типа на т.н. логическо обосноваване, който ти смяташ за единствен и за "мерило" на истинността, но и много други, например философското обосноваване на истини, или пък религиозното и художественото, това в изкуството. Има и т.н. емпирическо "доказване", което се свежда просто до това да посочиш "опит" (някакви факти и данни), които пряко да потвърдят истинността ти. Много често "логическото" и "емпирическото" обосноваване се смесват и дори подменят, поради което настъпва пълен хаос в "доказателствата". Това забелязвам и при теб, например аз казвам "нещо", ти казваш: "Да, но…", и ми посочваш "пример", с който си мислиш, че аз "олеквам", или че ме "опровергаваш". "Това не е така, защото… онова е така!", искам да ти кажа, че с "примери" в теорията нищо не може да се докаже, напълно нищо. Те само "илюстрират" и "подкрепят", но не "доказват", няма "факти", от които да могат да се извеждат "мисли" и "теории", мисълта може да се извежда само от мисъл, а теорията - само от теория. Аз имам една книжка, издадена е, нарича се "Изкуството на мисълта: класическа логика", и ти можеш да й хвърлиш един поглед като я вземеш от някой от миналогодишните ученици от 9 или 10 клас, които са я ползвали като помагало по логика, от нея ще разбереш някои неща, които е излишно тук наново да извеждам. Ти ми заявяваш, че понеже науката се основавала на "логиката" и на "логичността", то нейните "доказателства" били "самата истина", но позволи ми да те запитам: за коя логика говориш и за кой тип обосноваване става дума?! "Позитивизмът", за който споменах предишния път, е "философия на науката", развита много системно през ХХ век, и този позитивизъм (като направление на мисленето и съзнанието) допуска страхотни нарушения на… "истинността" именно на една разбирана по-широко "логика", защото теорията му за "доказателството" и за извеждането на истинни положения, за "проверката на истинността" търпи сериозна критика от позицията на нещо "свръхлогично", а именно философското разбиране на тези неща. Ще се задоволя тук да ти кажа поне това. Има двузначна логика, според която нещо и или истина, или неистина. Тази логика я е създал още Аристотел, и тя ляга в основата на цялото научно развитие като негова парадигма. При нея няма как нещо да е "отчасти истина, отчасти неистина", не, тук се изисква "или истина, или неистина", трета възможност няма. Това е постулат на т.н. "формална логика", "формалната логичност" е много удобна за науката, но тя твърде много опростява сложността на ситуацията, в която се намира нашия разсъдък, изправен пред непонятността на света и живота. Аристотел е бил много хитър човек, той приема това опростяване, защото без него е невъзможна никаква наука, в този смисъл е постъпил и дори… мъдро, знаеш, че сам той е основател на много науки, в това число и на физиката., и на тази основа се е разраснало дискутираното тук "разсъдъчно отношение към нещата, към света и човека", или "научната парадигма", позитивната нагласа, за която аз говорих че ти си нейна жертва. Опитай се да си представиш какво би станало ако се допусне "трета възможност", тоест да съществуват положения, които са "нито истина, нито неистина"? Явно на тази основа ще израсте ДРУГ ТИП МИСЛЕНЕ, което по-адекватно ще подстъпи към тайнствеността и мистериозността, към чудната непонятност на съществуващото. Ами ако съществува и някаква… "четвърта възможност", ако съществува "четиризначна логика"? Какво ще стане тогава, нима разсъдъкът няма тогава да онемее пред пълната загадка на света, който иначе е прекалено "прозрачен" от гледището на двузначността?! Ето защо би трябвало да се приеме, че няма "една и единна истина", отстъпена все едно "под аренда" на науката и на разсъдливостта от двузначен тип, а има МНОГО ИСТИНИ, всяка от които ляга на РАЗЛИЧНИ ОСНОВАНИЯ, обоснована се по различен път, изхожда от различни предпоставки и ползва различен метод. Има не само "научни истини", които са "единствените" и са все едно "САМАТА ИСТИНА", а има РАЗЛИЧНИ и дори някак си "по-възвишени" и дори "красиви" ИСТИНИ, които задоволяват друга нагласа на човека спрямо съществуващото, а именно има и философски, и религиозни, и художествени истини. Тези ТИПОВЕ ИСТИНИ няма как да не са несъвместими, но има нещо по-важно: те са ВЗАИМНО ДОПЪЛВАЩИ СЕ, ето това е важното, което трябва да разбереш. Глупаво е от позицията на една от тези "истинности", пък дори и било от позицията на доминиращата за съвременното съзнание "позитивно-научна истинност", да обявяваш другите истини за… "неистини", те просто са истини от друг порядък и значи е ясно, че не се вместват в тази, да признаем, доста тясна рамка на научно-разсъдъчната позитивност. Ето защо няма смисъл, търсейки "ЕДНАТА И ЕДИННА ИСТИННОСТ" - а такава, разбира се, не съществува! - да унижаваме достойнството на самата наука като я караме да дискутира въпроси, които просто не са й по силите, пък и не са й работа! Ето например сега ти, опитвайки се да ми докажеш някакви мними "предимства" на науката пред философията или религията, всъщност вече разсъждаваш не… научно, а… философски, защото науката сама не може да посочи собствените си основания, те са извън самата нея, а именно могат да се постигнат само с философски средства, т.е. минавайки на почвата на философията. Няма раздел на науката, или отделна наука, която да се занимава с… "посочване на предимствата на научните истини пред философските", няма такава метанаука, а който се опитва да я прави, той всъщност някак си, умело или неумело, се опитва да… философства (не чувстваш ли, че ти правиш точно това?!). И когато ти ми вадиш аргумент от "логически характер", например казвайки ми, че научните истини са "най-добри", или че научните положения са "единствено верни", понеже съответствали на "логиката" и на "логичността", то ти всъщност правиш едно философско, при това твърде некоректно (неправилно, невярно) изказване: аз току-що ти показах, че има МНОГО истини, МНОГО логики, ето, философията дава пример за тази многосмисленост и многозначност вътре в самата себе си - известно е, че има много философски теории по всеки един основен въпрос, че има много философии, които защищават ВСЯКАКВИ ИСТИНИ. А ти ми казваш, постъпвайки изцяло нефилософски, следното: "Да, ама това не е така, защото не съответства на логиката, на науката, на… фактите!", нима забравяш, че логиката е част не на науката, а на… философията! Някъде съм чел, че Айнщайн, който, между другото, освен учен, е и философски мислещ човек, е казал, че "критерий за истинността е… красотата", един вид, вероятно, "вътрешното съвършенство" на изразяваното положение. Истинни са… "КРАСИВИТЕ" твърдения, какво ще кажеш за това? А няма сърце, което да е безчувствено за красотата, красотата поражда вълнение, чувства, наслада, как тогава да приема, че научните положения са "красиви", след като пораждат в душата ми, общо взето, безразличие и дори… скука?! Нима един неизвратен човек може да се радва по човешки начин от това, че винаги и навсякъде 2+2= 4?! Съвсем не ме вълнува тази истина, струва ми се че е банална, за да мога да й се радвам! Да, но ти казваш, че изпитваш страхотни преживявания и удоволствия при заниманията си с наука, с компютри, пардон, "сметачи", възможно е, не отричам това, дори мога да си го представя, защото на един по-ранен етап от собственото си развитие съм бил почти като теб, и аз съм преживявал това. Но по-късно разбрах, че има други истини, които са много по-възвишени и… красиви, и тогава изпаднах в същински ентусиазъм пред тях. Чувал съм, че за някои математици математиката им доставяла наслаждения със същата интензивност, каквито за други хора им доставя… поезията или дори музиката. Ще си позволя да каже следното: струва ми се… НЕЧОВЕШКО човек да се радва и да изпитва удоволствие от неща, които не заслужават подобно отношение, които просто не стават за тази работа. Питагор много се радвал когато открил знаменитата си теорема и дори в дар на боговете поръчал хекатомба, тоест изгорили един бик: на мен неговият възторг пред тази теорема ми е съвсем чужд, тя в мен предизвиква самo безразличие и тъпа умора. Ето сега от позицията на казаното как да вървя паралелно до твоите тези и да ги "анализирам" и "опровергавам", аз ти казах, в рамките на "научния светоглед" ти си мислиш съвсем нормално и дори съвършено?! Но не е там работата, дали успях да ти внуша поне това? Казах "внуша" съвсем умишлено: това не може да се ДОКАЖЕ "по научен маниер", то трябва просто да се приеме и след това да се види докъде води, до какви следствия ни отвежда. Впрочем, порови се в книжката "Изкуството на мисълта", мисля, че ще имаш полза от това, там пише за "постулат", "принцип", "система", тези неща са важни, за да можем изобщо да говорим… Казваш ми, че освен заниманията ти с наука, обичаш да слушаш музика, дори да редиш стихове, не си чужд и на поезията, на рисуването, на спорта дори. ТОВА Е ПРЕКРАСНО, радвам се за теб! Явно онова моето "кон с капаци" те е засегнало малко, не го казах със зъл умисъл, а просто си позволих една малка провокация. Но когато ти започнеш да ми твърдиш, че музиката е "разложима" на 0 и 1-ци, че тонът не е нищо друго освен "комбинация от 1 и 0", и че един ден машините ще започнат да композират музика, а ние ще тъпеем до тях, не правейки нищо, то на мен ми става гадно: ти нима не усещаш, че тук, дори и да си прав (явно си прав!), искаш безсъзнателно да убиеш онова тайнство, каквото е музиката, която е в състояние да изрази най-фините състояния на ЧОВЕШКАТА ДУША?! Позволи ми да запитам, а чии състояния ще изразява тази твоя "машинна музика"? Душата на машината ли? Или на човека? Знаеш ли, музика, синтезирана от машина, съвсем не може да ме развълнува, защото машината няма и не може да има ДУША? Ти, впрочем, като ми говориш за "мозък" ("хардуер") и "програма" ("софтуер") на машините, разбираш ли какво точно казваш? За теб душата с мозъка ли съвпада? Или с програмата? Аз ти казах, ако оставим настрана всичко останало, че същност на ЧОВЕШКОТО е свободата, а именно ДУШАТА е полето за разгръщане на свободата като чувство и настроение. А ще имат ли свобода тези бездушни "същества", каквито са машините?! Ако имат, те ще трябва бъдат "двойник" на човека, а кому е нужно това?! Аз пък ти казвам, че НЯМА ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕНА ОТ ЧОВЕКА НЯКОГА МАШИНА, КОЯТО ДА ПРЕВЪЗХОЖДА ЧОВЕКА, ето, дори и всемогъщия Бог е създал същества (в това число и човека!), които въпреки удивителното си съвършенство и целесъобразност стоят БЕЗКРАЙНО ПО-НИСКО ОТ НЕГО! Не може човекът да "победи" Бога в това отношение, бъди спокоен за това, няма да има машина, по-развита (като ДУША и ДУХ) от човека. Но като "интелект" може, машината може да бъде поне "по-умна" от човека, това ли ще ми кажеш? А искаш ли да поговорим специално по темата какво е интелектът, умът? Заслужава си, тогава може би ще отпаднат много от недоразуменията между нас: логическо изискване е когато някои спорове станат безкрайни и напълно безплодни, спорещите трябва да се върнат към предпоставките, към употребяваните понятия, тях да уточнят, и като се споразумеят за това какво ще разбират под едно или друго, тогава да продължат разговора си. Мисля, че е време и ние да направим точно това… Хайде стига засега, ще продължа утре, сега се изморих. Утре ще продължа по подхвърленото от теб обвинение че съм бил станал "проводник" и защитник на… мистицизма, което се чудя как да възприема: като похвала или като… обида! :-))) Мисля, че ме хвалиш незаслужено, аз съм философ, не мистик, а философите имат не по малко дефекти от учените, които за теб са нещо като "двукраки непогрешими божества". Но хайде утре да продължа, защото да не взема сега да пиша глупости, казах ти, изморих се… Но само за момента, нищо чудно след час пак да продължа, аз иначе съм неуморен в хубавите разговори! А ние сме подели точно такъв разговор, дано и за теб е така!
А.Г.

  Тодор до Ангел, 01.9.2002 г.

>с който си мислиш, че аз "олеквам", или че ме "опровергаваш". "Това не е
>така, защото… онова е така!", искам да ти кажа, че с "примери" в теорията
>нищо не може да се докаже, напълно нищо. Те само "илюстрират" и
>"подкрепят",
>но не "доказват", няма "факти", от които да могат да се извеждат "мисли" и
>"теории", мисълта може да се извежда само от мисъл,
      Следователно няма смисъл да опитвам да те опровергавам, вече го разбрах и "емпирично" и ти сам го казваш. Ще знам за в бъдеще (следващо писмо, ако има такова) (...)

>"Изкуството на мисълта: класическа логика"
      Из къщи се размята учебник по логика на майка ми, който съм поразлиствал (има смешни примери за ударници, но същността му е вярна), учехме и в училище, пък и много преди това съм се интересувал от умозаключения, обобщения, анализ и синтез, родови и видови понятия, обеми на понятия... Макар че сигурно имам нужда от "уточняване на понятията" (но и ти трябва да ми уточниш твоите понятия, "пълноценно съществуване" и другите, за които БЕЗ УМОРА те питам). Всичко е много... логично. Не забравяй, че моят стремеж да създам Изкуствен разум е далечен (имам собствени изследвания, "Наука" от години), далеч се целя и отдавна съм се "прицелил" натам. Булевата алгебра винаги ми е в главата. С такава логика работи всеки, който предписва сметачи:
"ако ((а) и (б)), то направи (я) иначе (ако не ((а) или не((б) и (в))) то г;
направи (я) и г - са някакви действия;
а,б,в са логически условия, могат да бъдат променливи, които могат да приемат стойност "да" и "не", или пък цели изрази с числови или знакови (текст) променливи, функции, които обработват някакви данни и връщат стойност от какъвто тип искаме; отговорът на израза се взема като лог.променлива.

Например:
ако ((не А) и (Б)) или (В или Г)) то Д иначе Е

може да се запише така на езика "C":
( ((!a) && (b)) || (c || g) ) ? napravi_d() : napravi_e();

На PASCAL:
if ( ((not a) and (b)) or (c or g)) then napravi_d else napravi_e;

или пък така, на глаголицата на вършачите от семейството x86 (какъвто е моят, със сигурност и твоят, ако не е Macintosh)

(1 = истина, 0 = неистина)

;пренасяне на данните в регистрите
MOV AH, A
MOV BH, B
MOV CH, C
MOV DH, G
@изпълнение:
NOT AH
MOV BH, B
AND AH, BH
OR  CH, DH
OR  AH, CH
CMP AH,1
JE @направи_Д
JMP @направи_Е

>Има двузначна логика, според която нещо и или истина, или неистина. Тази логика
>я е създал още Аристотел, и тя ляга в основата на цялото научно развитие като негова
>парадигма. При нея няма как нещо да е "отчасти истина, отчасти
>неистина", не, тук се изисква "или истина, или неистина", трета възможност няма.
>Това е постулат на т.н. "формална логика", "формалната логичност"
>е много удобна за науката, но тя твърде много опростява сложността на ситуацията,
>в която се намира нашия разсъдък,
      Впрочем сметачите уж също се основават на формалната логика, на 1 и 0, но както постоянно се опитвам да ти покажа, използват милиони логически елемента и МИЛИАРДИ единици и нули. Групират съчетания от 1-0, като образуват "полуистините" - като, например, подредиш 32 двоични знака можеш да получиш около 4.3 милиарда "истини" - толкова на брой различни съчетания на единици и нули. Никой не използва еднобитови сметачи.
        В науката за Изкуствения разум още преди няколко десетилетия, хората се сетиха за "размитата логика", в която истината също се записва така - частично истинно твърдение, напр. 15% черен, 75% бял - това е оттенък на сивото, който е по-близо до бялото. 0% черен и 100% бял - "чисто бял". 50%/50% - "чисто сив". Процентите могат да бъдат и "промилионни", може да има не две категории (бял/черен), а колкото си искаме. Всяка точка от образа, който аз виждам на моя екран, е описана с 15 бита (15 прости твърдения, формално приети за "истинно и неистинно"). В тях се съхраняват по 5 бита (32 оттенъка) за червен, зелен и син цвят. Всяка точка може да бъде "донякъде" червена, зелена и синя, стъпката на промяна на оттенъка на всеки цвят е 1/32. Ако всяка точка е по равно оцветена в трите багри, то ще бъде степен на сивото.
        Ние едва ли бихме подредили дори и сто логически условия, за да
разберем истината - досадно е, защото става много бавно за нас. Обаче,
АКО НЯКАКВА ИСТИНА СЕ ОПИСВА С ХИЛЯДА или с МИЛИОН ЛОГИЧЕСКИ УСЛОВИЯ, то
не е равносилно на "не може да се реши с формална логика"...
Може, но трябва да се програмира (аз мога), машината може да изследва
милиони и дори милиарди логически заключения за миг, които единично са
прости, но в цялостта си са сложни.

>изправен пред непонятността на света и живота.
>Аристотел е бил много хитър човек, той приема това опростяване, защото без него
>е невъзможна никаква наука, в този смисъл е постъпил и дори… мъдро, знаеш, че сам
>той е основател на много науки, в това число и на физиката., и на тази основа се е
>разраснало дискутираното тук "разсъдъчно отношение към нещата, към света и
>човека", или "научната парадигма", позитивната нагласа, за която
>аз говорих че ти си нейна жертва. Опитай се да си представиш какво би станало ако
>се допусне "трета възможност", тоест да съществуват положения, които са
>"нито истина, нито неистина"?
        Човешкият ни ум не може да работи като показвача с по 32 оттенъка за три
цвята, които като се съчетаят да дадат 32*32*32 = 32768 възможни цвята (истини), в съвременните сметачи имаш дори до над 4 милиарда различни цвята-истини...
        Но съществуват по няколко истини и в ежедневието - когато се опитваш да предположеш за нещо, за което не знаеш достатъчно. Може да бъде това, може да бъде онова, може да бъде трето, четвърто - ако имаш частични признаци, които включват понятието към много родове.
    Съществува евристична логика, май Сократ я беше измислил... В нея се задават въпроси, намалява се неяснотата, в началото има безброй истини, но постепенно се "отрязват" тези, които се смятат за погрешни според определени избрани изисквания, докато се стигне до някаква единствена истина, която пак не е сигурно, че е най-пълната - например, в програма, играеща шах - ако поставиш сметача в "zeit not", той ще трябва да мисли много бързо, ще трябва да опрости модела, по който решава как да мести, за да му стигне времето. Тогава истината - ходът ще бъде частично верен, дотолкова, доколкото алгоритъмът за намирането му може да достигне за предоставеното му време. Впрочем шахът не е пример за Мислеща машина. Прекалено е опростен и лесен за описване (на "древните" сметачи от 50-те са пускани първите шах-предписания) и ограничен като приложение. Изкуственият разум е всеобхватен, шахът би бил само една от всички игри, които той би могъл да играе.
        Ти самият в 10-ти клас ни разказваше за твой ученик, който стигнал до погрешно заключение относно теб, смятайки че има пълното необходимо знание, за да го направи...

>Явно на тази основа ще израсте ДРУГ ТИП
>МИСЛЕНЕ, което по-адекватно ще подстъпи към тайнствеността и мистериозността,
>към чудната непонятност на съществуващото. Ами ако съществува и някаква…
>"четвърта възможност", ако съществува "четиризначна логика"? Какво ще стане
>тогава, нима разсъдъкът няма тогава да онемее пред пълната загадка на света,
>който иначе е прекалено "прозрачен" от гледището на двузначността?! Ето защо
>би трябвало да се приеме, че няма "една и единна истина", отстъпена все
>едно "под аренда" на науката и на разсъдливостта от двузначен тип, а има
>МНОГО ИСТИНИ, всяка от които ляга на РАЗЛИЧНИ ОСНОВАНИЯ, обоснована се по различен
>път, изхожда от различни предпоставки и ползва различен метод.
        Съществува многозначна логика и то в науката за Изкуствения разум - размитата логика, както и в програмирането. А да получиш четиризначна логика е много просто - включваш два успоредни логически елемента вместо един, които
определят всяко заключение.
Възможните "истини" са:        00,01,10,11
Тези знаци са само някакво представяне, защо не: абвг или 92fb или )F+@
Като наредиш 8 двузначни (най-простите) логически елемента получаваш 256-значна логика,
32 - 4.3-милиардозначна логика
64 - 18-сикстилионнозначна логика (18 умножено по 10 на 18-та степен)
128 - (3.4 по 10 на 38-ма степен)-значна логика...
256 - (1.15 по 10 на 77-ма степен)-значна логика...
Впрочем, днешните вършачи, които се грижат за изображението на нашите сметачи, са 256-разредни, някои дори са 512-разредни... "Свещена" простота и двузначност!
>Ето защо няма смисъл, търсейки "ЕДНАТА И ЕДИННА
>ИСТИННОСТ" - а такава, разбира се, не съществува! - да унижаваме достойнството на самата
>наука като я караме да дискутира въпроси, които просто не са й по силите, пък и не са
>й работа!
        "Науката" нищо не обсъжда, обсъждам го АЗ. Говоря от СВОЕ име и никого нищо не карам да прави. Мисля си че знам какво искам да постигна и работя ЗА СЕБЕ СИ, съобразявам се с представата, която имам за СОБСТВЕНИТЕ си сили. Щом "унижавам науката", а това, предполагам, е "лошо", то сигурно "би трябвало" да спра.
>опитвайки се да ми докажеш някакви мними
>"предимства" на науката пред философията или религията, всъщност вече
>разсъждаваш не… научно, а… философски, защото науката сама не може да посочи
>собствените си основания, те са извън самата нея,
        Според мен всичко е едно. Науката, философията - всичко е част от познанието, което делим на части, за да можем по-лесно да разбираме. Не съм нито философ, нито учен, а сметачолюбец.

>И когато ти ми вадиш аргумент от "логически характер", например казвайки ми, че научните истини са
>"най-добри", или че научните положения са "единствено
>верни", понеже съответствали на "логиката" и на "логичността", то ти
>всъщност правиш едно философско, при това твърде некоректно (неправилно,
>невярно) изказване: аз току-що ти показах, че има МНОГО истини, МНОГО логики, ето,
>философията дава пример за тази многосмисленост и многозначност вътре в самата себе си
        Аз пък доказах, че именно "най-логичните" и "двузначни" машини използват многозначната логика... Започва да ми писва, защото като че ли твоята единствена истина е, че има много истини и губя подсмисъла.
>А ти ми казваш, постъпвайки изцяло нефилософски, следното: "Да, ама това не е така, защото не съответства на
>логиката, на науката, на… фактите!", нима забравяш, че логиката е част не
>на науката, а на… философията!
- мисля се най-много за "сметачен любомъдрец", а тази титла сигурно важи само в моето царство - Лигуландия
- щом логиката е част от философията, то всички сметачи са философи
- за мен знанието е единно, поради което не разделям наука и философия

(...)
>Истинни са… "КРАСИВИТЕ" твърдения, какво ще кажеш за това?
        Красивото, колкото и "разсъдъчно" да звучи, е обяснимо, защото също може да се опише с числа. Вътрешността именно са числата. Ние "чувстваме музиката в душата си", но като се осъзнаем откриваме, че чувствата ни са в "пряка зависимост" от честотата, силата, продължителността на звуковите трептенията, а всичко това е информация, т.е. може да се опише с числа, ДОРИ ДА НЕ ХАРЕСВА на някого, именно поради което се отхвърля, защото предизвиква неудоволствие, а от него се бяга, по посока към удоволствието - по очевидните, според мен, закони на човешкото поведение.
>А няма сърце, което да е безчувствено за красотата, красотата поражда вълнение, чувства, наслада, как
>тогава да приема, че научните положения са "красиви", след като пораждат в
>душата ми, общо взето, безразличие и дори… скука?!
        Скуката понякога идва и от малкото информация. Чрез естествените си входни устройства: очите, слуха, осезанието получаваме повече данни, когато възприемаме "естествени сигнали", отколкото "изкуствените" - тези, за чиято обработка сме предписали в себе си "подпрограми" - писмеността, чертежите, схемите, речта, защото от общия образ (изобразителен или звуков)
отделяме малка част. Мога да ти дам колкото искаш примери, но няма, защото ги отхвърляш. Информация, изведена с разума по-трудно се преработва, тя не е пряко свързана с чувствата за разлика от "несмислената", която направо отива към "ядрото" на мозъка ни (към душата...), което чувства.
        Ти сам стигна до заключението ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАШ "научния позитивизъм" - защото науката "поражда в душата ти, общо взето, безразличие и дори скука".

>Нима един неизвратен човек може да се радва по човешки начин от това, че винаги и навсякъде 2+2= 4?!
>Съвсем не ме вълнува тази истина, струва ми се че е банална, за да мога да й се радвам!
        ВСЕ НЕ МИ ОТГОВАРЯШ на въпросите, такъв разговор не желая да водя. КАКВО ЗНАЧИ ПЪЛНОЦЕНЕН?
А ЧОВЕШКИ? КОЙ РЕШАВА КОЕ Е "ЧОВЕШКИ НАЧИН"? Ако твоят начин е човешки, то аз не съм човек - голяма работа... и без това смятам машината за по-съвършена и по-съвършените, и усъвършенстването ми доставят удоволствие, така че няма нищо лошо да бъда такава машина. Правили са ми комплименти, че съм "компютър", макар че са си искали да ме обидят с това... Човекът - "Венецът" се оплаква "да не съм сметач та да помня пет думи" и сравнява този, който може с... машина, което уж е лошо. Мислещият сметач също ще има чувства, разбира се. Знам, няма как да си съгласен, в "Човекът и Мислещата машина" съм писал разни неща (...)         Впрочем и на ШИМПАНЗЕТАТА би им доскучало от подобна (2+2) наука, камо ли на човеците (т.е. МЕН). До простите истини, за които се опитвах да ти пиша в предишните писма (за паметта и изчисленията, за зрението като матрица) достигнах "по незнайни пътища на разума", не съм ги чел написани от някого някъде в този вид. За мен е удоволствие да стигам до истините и да си обяснявам нещата, това е Наука. Учените търсят - аз не съм учен, но също търся. Търсенето, откривателството, разбирането на истината, доказателството, творчеството - тази Наука ми харесва. Искам да използвам знанието, ЗА ДА ДОСТИГАМ ДО НОВО, да ТВОРЯ НОВО.

>Но по-късно разбрах, че има други истини, които са много по-възвишени и… красиви,
>и тогава изпаднах в същински ентусиазъм пред тях.
        Какво разбираш под "красив" и "възвишен"? За мен е много "красиво" да накарам машината да построи свят, който аз желая - в предписанието, което напиша. Всъщност, в няколко стотици числа добрите програмисти могат да накарат машината да създава "изображения на красоти", които "да развълнуват душата", а в достатъчно - цели прекрасни светове, на които не можеш да се насладиш от хармония и изящество...

>Чувал съм, че за някои математици математиката им доставяла
>наслаждения със същата интензивност, каквито за други хора им доставя… поезията
>или дори музиката.
>Ще си позволя да каже следното: струва ми се… НЕЧОВЕШКО човек да
>се радва и да изпитва удоволствие от неща, които не заслужават подобно отношение,
>които просто не стават за тази работа.
        На мен не ми харесва, когато човеците казват за нещо, че "просто не става", но не описват ЗАЩО е толкова "просто", или пък казват че нещо е НЕЧОВЕШКО като знаят, че другият (аз) не знае КОЕ Е ЧОВЕШКО? Аз пък мисля, че на човека му се струва човешко това, което ТОЙ изпитва и мисли...

>че един ден машините ще
>започнат да композират музика, а ние ще тъпеем до тях, не правейки нищо,
>то на мен ми става гадно
        Музиката и без машини е изчерпаема и "ще свърши", ще трябва да "забравяме" или да не си пускаме някоя мелодия, за да не се сетим че вече е била измислена, щом искаме да я претворим наново.
        Пак да повторя: стремежът да доставиш удоволствие на някого (забавление, радост, удовлетворение, щастие и т.н.) е предизвикан от желанието да го направиш за себе си. Ако е взаимно - чудесно, и двете страни печелят. Ако смяташ, че така ще постигнеш желана цел - също е хубаво. Моята първича цел е да правя себе си щастлив, не ме интересува, че на някого не му харесва машината да го изпревари. На мен ми харесва.
(...)

>искаш безсъзнателно да убиеш онова тайнство, каквото е музиката, която е в състояние
>да изрази най-фините състояния на ЧОВЕШКАТА ДУША?! Позволи ми да запитам, а чии
>състояния ще изразява тази твоя "машинна музика"? Душата на машината ли? Или на човека?
        ТИ КАЗВАШ, ЧЕ Е БЕЗСЪЗНАТЕЛНО. Търся истината. Непрекъснато повтарям, че преследвам СВОИТЕ ЦЕЛИ, както мисля, че прави
всеки, макар че понякога "се труди за щастието на всички" - не си задава въпроса: ЗАЩО РАБОТИ ЗА ЩАСТИЕТО НА ДРУГИТЕ?
        Музиката НЕ Е ТАЙНСТВО, а според мен "душата", това което се има предвид с тази дума, са чувствата, които не можем да опишем с думи, т.е. това, което съществува преди да се роди разумът. И под "духовно" - усещане, което НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОПИШЕ С ДУМИ, т.е. не може да се разложи на съставните му части, то е преди разума.
        Между другото, музиката е изчерпаема, очевидно е, поне за мен. Защо,
може да пише в "Звучудо", ако някой ден го довърша.
        Великите композитори от миналите векове са "обрали" най-хубавите хармонии, най-добрите мелодии и са ги запазили под своето име. Не може винаги да се раждат велики композитори, защото възможностите за творчество се изчерпват - "най-красивата" музика (не се ли питаш: ЗАЩО Е КРАСИВА? Аз искам да разбера, независимо че някои предпочитат тайнствеността)) вече е сътворена, или поне повечето от нея - човешкият слух не се променя.

>Знаеш ли, музика, синтезирана от машина, съвсем не може да ме
>развълнува, защото машината няма и не може да има ДУША?
        Музика, която използва по-изчистени звуци, в които трептенията са по-прости и не съдържат обертонове също се композира от човеци... Синтезаторът не е Мислеща машина, та да бъде композитор... Не знам дали не си виждал снимка на много известен робот, който свири на орган като чете (зрително) ноти. Преди към 40 (ако не и повече) години са се случили първите сполучливи опити за композиране на музика със сметачи - подреждане на ноти от програма, а не направата на електронни музикални инструменти (електрическите китари може би ги има от 40-те). Сега има електронни цигулки, чела, електронни пиана, които звучат точно като акустични, но могат да звучат и като много други инструменти. Композирането е писането на нотите, а не прозвучаването (не свири душата).
Ако машината започне да създава качествена музика, едва ли ще можеш да кажеш че е правена от машина... Тя може би ще стигне до същите класически мелодии, за които са се сетили някогашните композитори, може да ги преоткрие, макар и да ги видоизмени по свой начин, без да знае че те са съществували.
Мен обаче "изкуствените" и опростени звуци (често срещани в музиката от 80-те години) много ми харесват и "изпълват душата ми" - не го казвам, за да кажа обратното на твоето мнение, мога да цитирам групи и парчета, на чието звучене се любувам :) Обаче ако чуеш мелодия, която те развълнува и си мислиш, че я е писал човек, но разбереш че е произлязла от ума на сметач, в който са били въведени само някакви "сухи" числа? Как ще се почувстваш тогава? Ще спре ли музиката му да те вълнува? Би трябвало, защото "нещото, което я е измислило" няма душа...

>Ти, впрочем, като ми говориш за "мозък" ("хардуер") и "програма"
>("софтуер") на машините, разбираш ли какво точно казваш? За теб душата
>с мозъка ли съвпада? Или с програмата?
        Информационната душа на Мислещата машина (не на човека) е първичния изкуствен разум и спомените му - нито предписанието е веществено, нито пък спомените са такива, затова писах, че Изкуственият разум има "почти безсмъртна материална душа", можеш да видиш в предните писма и в статиите от "Свещеният сметач". Железарията може да се поврежда, но запази ли се душата - информацията, тя ще "възкръсне" щом се "всели" в ново тяло. Може да се "заселва" в много
тела, в които да продължи развитието си като отделни личности - в зависимост
от новите знания, които получава.
        За човешкото "духовно съзнание" и "духовна душа": в онази статийка (Човекът и Мислещата машина, брой 13) пише какво мислех преди около година относно съзнанието. Има малко за логиката, за това какво е Изкуствен разум и Мислеща машина... защо е осъществима, защо човекът не е съвършен и за някои от най-големите недостатъци на ограничения му ум (муу-м!). Продължавам да се чудя. Няма как да се докаже, че нещо, което по определение е неосезаемо (душата), не съществува у мен, но не мисля, че логически можеш да докажеш, че не съществува и в нещо, което "никога не може да има душа". Можеш да "почувстваш", че "студената машина просто не може да има душа", но не знам дали би могъл да го опишеш с думи. Аз - роботът, не мога да докажа че нямам душа :-], въпреки че "никога не бих имал", ти можеш ли да опишеш защо?

>а именно ДУШАТА е полето за разгръщане на свободата като чувство и настроение.
        "Душата", както по-горе предположих, са чувства, НЕОПИСУЕМИ ЧУВСТВА, НЕСПОДЕЛИМИ с думи.

>А ще имат ли свобода тези бездушни "същества", каквито са машините?!
        Връщаме се към предишните писма... Според мен всичката свобода е ограничена от Него много отдавна, следователно нито аз, нито пък сметачът има свобода, която не е изцяло подчинена на Него. КАКВА Е МОЯТА СВОБОДА? Ако не съзнаваш, че някой те е "поробил" (първото ти робство е, че си се родил) да бъдеш какъвто си и че ти си го "поробвал", като взаимно сте се "освобождавали", то се чувстваш "свободен човек". "Поробва" ни ВСИЧКО, целият свят и начина по който работи, а ние поробваме него. Това мисля (само следствие на "Схващане за...") Машината, в която "всичко е осъзнато" (разбира се, не от този който казва така) е "бездушна". Знаеш какво мисля за Всеобщата предопределеност. Машината е сметач, какъвто според мен е и човекът, и животните, и самата Вселена. Относно въпроса за душата ни:

        Аз чувствам, следователно имам душа... Но ако нямах разум, нямаше да мога да кажа, че чувствам. Ти чувстваш ли? Откъде да знам... Така казваш, но мога ли да бъда сигурен? Откъде знаеш какво е душа? Откъде знаеш, че това, което усещаш ти, е душата? И двамата сме човеци ли? Хубаво... Човеците имат душа... Бебето човек ли е? Да? Значи има душа?
Да бе, душа... може ли да го съобщи на някого? Не... Но като порасне може! Прати го в гората да го отгледат вълците да видим каква душа има...
Чакай бе, някой казва че можело - радва се, усмихва се... Хубаво - ей сега ще ти направя триизмерно филмче, в което бебче, изглеждащо напълно истинско, ще се радва... ти ще си кажеш - "ох, на мама душичката!" Който се радва има душа?... А, добре, и който плаче... А който е безизразен? Чувал съм, че има болест, която засяга нервите, свързващи мозъка с лицевите мускули. При нея, човекът не може да променя изражението на лицето си, то е като маска... Ако го погледнеш, то изглежда като безчувствено, притежателят му няма душа... Ами парализата? Ех, тези зли болести "изяждат душичките" на хората... Ох, да му се не види и живот...
Животните чувстват ли? Така изглежда... Но нямат душа - така казват... Защо тогава ги убиват, "да не се мъчат"? Как се мъчат без душа?
Някакво тяло, което се "кълчи от болка"? Откъде да знам? Те могат ли да ми кажат? Ох, "ако можеха да говорят"... Не... Я ги огледай - хе, те са точно като мен. Телата им са почти като моето. Какво ме различава? Вярно, разумът. Не обичам да ме наричат животно, защото съм "най-висшето същество", имам разум и говоря. Хубаво - машината също може да има разум и да говори.
Тя или животното е по-близо до човека? Брей, гледай какво става! Онзи робот свири Шопен! И виж го какви стихове пише! Брей, че душа има това прекрасно създание! "Защото за да правиш изкуство се иска да имаш душа." - така казвт човеците. Следователно онзи, роботът, има душа...

>Ако имат, те ще трябва да бъдат "двойник" на човека, а кому е нужно това?!
        Постоянно повтарям - искам да създам Изкуствен разум заради себе си, защото ТОЗИ ВЪПРОС ВЪЛНУВА МЕН - нужно е НА МЕН. В предното писмо пак стана дума за това - според мен Мислещият сметач не бива да бъде двойник на човека, а нещо ново. Той няма да бъде мой двойник, ако успея, ще бъде по-съвършен от мен (от ЧОВЕКА), това се опитвам да постигна.

>Аз пък ти казвам, че НЯМА ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕНА ОТ ЧОВЕКА НЯКОГА МАШИНА, КОЯТО ДА ПРЕВЪЗХОЖДА ЧОВЕКА,
        "Никога" е трудно да се каже, защото (често използвана защита) дори да не се осъществи и след хиляда години, след хиляда години и един ден може може да стане.
Наистина, винаги може да се намери страна, в която човекът ще я превъзхожда, машината не е вълшебна. Обаче могат да се намерят много страни, в които Мислещият сметачът ще превъзхожда своя творец. Постоянно говоря за ЧОВЕКА, но разумът на днешния човек е следствие на ХИЛЯДИ ГОДИНИ РАБОТА на МИЛИАРДИ УМОВЕ, както и на не знам-колко машини, сред които са и най-простите - лост, колело, стълби, лък и най-сложните - СМЕТАЧИТЕ.
        Всеки разум, който е съществувал на Земята, е променил с нещо битието. Всяка подробност участва в образуването на бъдещето, а разумът е изключително мощно средство за промяна.
        Без "великаните", живели преди мен, не бих могъл да зная това, което зная. Човечеството запазва "телата на великаните си", натрупва ги на купчини и се изкачва върху тях, за да вижда от по-високо. Всеки човек се изкачва сам по стълбичката до върха - трябва всичко да учи наново. Някои успяват да строят собствени кули, по които да се издигат по-бързо - после ги свързват с телата на великаните; други правят асансьори - машини, които улесняват човека да се изкачва по-бързо, като го освобождават от усилието да се изкачва до вече постигнатата най-голяма височина, а го оставят само да се оглежда от високото и да търси начини да увеличат височината. Те дори му помагат да надстроява телата на великаните, като го издигат малко над великанската постройка. Човеците се изкачват все по-високо и по-високо, децата им достигат все по-близо до небето - до Съвършенството, до там, до където Вселената ще им позволи да стигнат.

>Бог е създал същества (в това число и човека!), които въпреки удивителното си съвършенство и целесъобразност
        Хм... Не мисля, че сметачът, който стои пред мен е по-малко целесъобразен отколкото онази муха, която вече може и да е умряла под някоя палка. Всемогъщата природа не може без помощта на човека да създаде толкова целесъобразно нещо, което да се противопоставя на "законите на живота" - сметачът не се размножава, не расте, дори не може "да се наслаждава на автентичното съществуване", но въпреки това съществува. Всемогъщата природа не може да направи и най-простата част на сметача, без първо да е създала жив разум, който да е открил целесъобразността - да създава нови технологии, за да задоволи желанието си. Природата има единствена "технология" - живота. Изобщо не мисля, че човекът (АЗ) е съвършен, ни най-малко. Очевидно е... "Божественото съвършенство" съм "твърде ограничен да разбера, защото съм човек" - ВЯРНО. Но тогава бих ли могъл да знам, дали сметачът не е по-съвършен от мен? По какви "мерки" се мери неговото съвършенство с моето, та да се разбере кой е по-съвършен? И пак да не забравяме - "Аз" съм извайван за ХИЛЯДИ ГОДИНИ от МИЛИАРДИ ЧОВЕШКИ УМОВЕ и МАШИНИ ("ЧОВЕШКИ СВРЪХРАЗУМ"), не съм просто "човек", който трябва да живее в пещерите, както са се чувствали първите човеци. В "Човекът и Мислещата машина" съм казал някои неща по въпроса.

>няма да има машина, по-развита (като ДУША и ДУХ) от човека.
      Какво означава "душа" и "дух"? Не съм философ, аз съм "робот", не ги разбирам "духовните работи". Ако те са неосезаеми, как можеш да кажеш, че машината не ги притежава?
(...)


Ангел до Тодор 1.9.2002

Здрасти, сметачолюбецо!
Пише ти един… "човеколюбец" и "природолюбител", за който "природното" и "човешкото" стоят много по-високо от техниката, от "изкуственото", ти нали не отричаш, че ЕСТЕСТВЕНОТО, понеже е създадено от Бога, е все пак по-висше в сравнение с всичко, което е създал човекът? Аз се опитвам да разбера твоята "Възхвала на… античовешкия свят, създаден от човека", който ти ми изпрати току-що, и не мога да проумея ти не схващаш ли… ИРОНИЯТА, убийствената ирония, която струи от текста, озаглавен от теб "Македоний - не знам кой си номер"?! Аз си позволих вчера да ти пратя мъдрото слово на дивака Сиатъл, което, надявам се, и теб е накарало да изтръпнеш поне малко: ти осъзнаваш ли за какво точно говори вождът на индианците, ти опита ли се да разбереш неговата носталгия по първичното единство на човека с природата и със Създателя на всичко: нашият Бог?! Ти не осъзна ли, че пращайки твоята "Възхвала" на машините, на техните "души", на техния "живот", които били уж заплашени от някаква хипотетична неприятелска Стихия, всъщност по най-категоричен начин показа, че ти убягва нещо най-значимо: онова, което човекът създава, ако не влезе в ЖИВО ЕДИНСТВО с онова, което Бог е създал (и което живее в прекрасна хармония помежду си!), се превръща в нещо чуждо, превръща се в сила, която е враждебна на Бога, а също и на своя създател, човека?! Човекът, "естественият човек", както и "естественият живот" в лоното на Майката-Природа били… "несъвършени", едва машините правели живота ни истински, и на давали онова наслаждение от него, което не било израз на "дивотия" и на "варварство"? Впрочем, аз в момента просто се опитвам да вникна в онова, което дръзваш без особено замисляне да твърдиш, аз се опитвам да осъзная тази твоя абсурдна вяра в Техниката, с която се свързват толкова напразни надежди. Въпросът е сложен, защото тук става дума за прекалено важни неща: човекът, "венецът на творението", е тръгнал поне от Сократ насам все по уверено по "ПЪТЯ НА РАЗУМА" (нали се уточнихме, че Разум и Ум не са едно и също нещо, умът е просто разсъдъкът, интелектът, нищо повече от това!), който обаче го отвежда просто в едно тресавище, от което излизане няма, и което ще затрие самия човек. От поне няколко века насам бурното развитие на науката и техниката създаде един СВЯТ, който е построен на принципно различна основа в сравнение с оня, с природния свят, дарен ни от Бога, и оня ЕДИНЕН ЖИВОТ, в чиито единен ритъм цялата няма Вселена живее. Всичко, което човекът е създал, е израз на хипертрофията на някоя отделно взета негова сила, например науката и техниката са нещо като "раково образование" върху тялото на човешкия УМ. Когато нещо ОТДЕЛНО се разрасне прекалено, и влезе в дисхармония с ЦЯЛОТО, то това е тумор, нещо противоестествено. Когато претенциозната част от цялото се опита да постави под своя диктат живота и единството на цялото, то тази част заплашва и подкопава живота на цялото, тя рано или късно ще го разруши или убие. Аз не твърдя, че всичко, създадено от човека, или цялата култура, е АНТИЧОВЕШКА по своята насока и по своя потенциал, аз говоря за това, че съществува ТЕНДЕНЦИЯ в съвременната култура, която се изразява в безразделен диктат на РАЗСЪДЪКА НАД ЖИВОТА, която е разрушителна. Науката и техниката са символите на този най-застрашителен опит човека да върви срещу самия себе си, а човечеството - срещу цялата природа, срещу всичко, което Бог е създал - и му е дал най-прекрасна хармония. Човекът не бива да излиза от единния ритъм на космическото Цяло, и още по-малко пък трябва да върви срещу него, той трябва да осъзнае, че откъсвайки се от корените си, няма да стигне до добър край. Ето Америка е най-ясен пример на това какво постига човекът, който е настоятелен в това опиянение пред МОЩТА НА РАЗСЪДЪКА, който не се спира пред нищо, за да постигне едни цели, които в същината си са доста плоски. Когато човекът с грубите си ръце се докосне до загадките, които Бог е оставил закрити за нас (ето примерът с генетиката е така показателен!), то той може само да руши, да създава чудовища, които няма как да не предизвикат Божия гняв, защото човекът просто трябва да си знае мястото. Какво, впрочем, се иска от човека, за да БЪДЕ СЕБЕ СИ? Да бъде "завоевател" на все нови пространства? Да показва "мощта" си над всичко "природно", да бъде "господар на природата"? Да подценява онази недостижима хармония, на която Бог е придал на Творението си, и да се меси в нея, опитвайки се да постигне превъзходство? Не, човекът просто трябва да бъде в ЕДИНСТВО СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ (да бъде в здраво единство с всичко онова, което съставлява неговия потенциал, локализиран в тялото и душата му), а също да бъде и в хармония с КОСМИЧЕСКОТО ЦЯЛО, на което ние сме просто една нищожна част - и затова не можем да претендираме за "централното място". Човекът не е само "разум", още по-малко пък само ум, а когато тази сила на човека подобно на вампир изпие всички други негови жизнени сили, то няма как човекът сам себе си да не направи УРОД, нещо крайно несъвършено, подобно на ония "същества", които гледаме по филмите, и който са представители на цивилизации, намиращи се технологично много по-напред от човека (те дори са преценили, предполагам, че тялото ни не е нужно, че е по-добре да бъдем само… "мозъци под стъкленица", тази ли трябва да е съдбата на така прекрасния човек според Божия Замисъл?!). Не, не за това е създаден човекът, човекът е нещо много повече от това!!!
Не знам дали да не се отклоня и да ти кажа откъде тръгва това НЕВЯРНО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА, това движение по неверни пътища, което в наши дни ни е довело до толкова тежки проблеми (и екзистенциални, свързани със съществуването ни като човешки същества, търсещи своето щастие, и социални, и глобални и какви ли не още!). Ще ти дам един пример, макар че и онова, което вождът Сиатъл казва, е така силно - и би трябвало да се разбира без "доказателства" от всеки що годе уравновесен ум…
Съществуват две тенденции на културата, които няма как да се съвместят, съществуват две начала, които не могат да бъдат примирени: АПОЛОНИЕВСКОТО и ДИОНИСИЕВСКОТО (според наименованието на Ницше). Аполон е бог на разума, той е предводител на музите, богините на изкуствата, те били, доколкото си спомням, девет. Но тогава под "изкуство" се е разбирало всичко, създадено от човека, за гърците поне е така, те затова в образованието си имали само две "науки": музика (всички изкуства, всичко, което е израз на ДУШЕВЕН ЖИВОТ, в това число и философията) и гимнастика, сиреч спорт, който има за задача да развива човешкото тяло, да го прави силно и красиво. Дионисий пък е БОГ НА ЖИВОТА и на веселието, той олицетворява безсъзнателните сили и стихии на първичния живот, служещи на наслаждението ни от живота и на удовлетвореността ни от него. Защо Ницше открива такава враждебност между двете начала, нима те не трябва да бъдат в едно просто единство?
Да прескочим 2500 години по-късно. Днешното образование - какво е то? Какво учите вие? Учите главно какви ли не науки, математика (тя е нещо повече от наука), и почти нищо, което да развива останалите душевни сили на младия човек (заниманията ви с изкуствата и с музиката са просто "от кумува срама"!), учите също много технически дисциплини, свързани най-вече с професионалната ви реализация. Заниманията на тялото, "физкултурата", са нищожни и недостатъчни, нашето тяло има нужда от много движения, но начина ни на живот не ни ги дава, поради което съвременният човек е слаб и болен. Дали пък съвременното образование, без да иска това, не произвежда просто… ДЕГЕНЕРАТИ, а не пълноценно развити личности, които умеят да се ползват от радостите на живота?
Аполониевското начало символизира "уравновесяването", то, накратко казано, символизира "РАЗУМА", докато пък дионисиевското представя ЖИВОТА - защо живот и разум в съвременната култура са стигнали до такава жестока борба, до такова противопоставяне, което раздира отвътре човека, и го прави толкова слаб и нещастен?
Защото разсъдъкът е станал тиранин, господстващ над останалите душевни сили на човека (чувства и пр.). Този самонадеян разсъдък, който ти намираш за уместно да прославяш и да му редиш стихове, бавно се е превърнал в противоестествена сила, която вижда свой главен враг именно в непосредствената удовлетвореност от живота, на която човекът, живеещ в единство със самия себе си, се е радвал в по-древните времена. Тогава човекът е бил "некултивиран", бил е… "дивак", но е бил ЩАСТЛИВ, бил е здрав и силен, днешният човек е дегенерат, слаб, болен, претенциозен, нещастен, завистлив, той се самоизмъчва в толкова свои пороци, че ми е тъжно вече да описвам този човек, защото и аз съм един от "тях", съвременните хора…
Хайде стига с… "увода", да премина "по същество", защото вероятно те измъчих с тези мои предварителни бележки…

"Разликата между мистицизма и науката е, че в науката постиженията в една област се доказват от откритията в друга и всичко се "оплита" в сложна мрежа, всичко е свързано и може да се докаже по много начини. Обаче има много други неща, които могат да се обяснят и са обяснени, дори и да не е приятно на обичащите необяснимостта и вълшебството…"

И ми даваш пример, че не само факирите, но и всички хора, ако се научат, могат да бъркат в… разтопено олово - или да го пият дори, не помня.
Какво е обаче "мистика" и "мистицизъм"? То не е "шарлатанство", а нещо много различно.
"Мистик" е човекът, който чувства своята неразделна ВРЪЗКА с живота на космическото цяло, това е човек, който иска и се стреми да живее в пълно единство с ритмите на ЕДИННИЯ ЖИВОТ. Този Сиатъл, чиято реч до президента на САЩ ти пратих, е един завършен "мистик", и "дивак": защото той, например, обича земята си, за него ромоленето на планинския ручей е една мелодия, която го унася и го потопява в несрещано блаженство, той се вслушва в полъха на вятъра и се радва на бездънното звездно небе! Това е мистиката, усещането за причастността към тайнството на живота, на единния живот, който живее цялата вселена. Аз лично не виждам нищо лошо в това да си мистик, защото мистиката е чувство за ЧУДОТО НА ЖИВОТА И СЪЩЕСТВУВАНЕТО, към чието тайнство ние така или иначе сме причастни - и което никога не трябва да губим. Тази прекрасна Вселена и тази невероятно богата по жизнеността си природа са Божие творение, каквото сме и самите ние, и затова да изпадаш в мистичен възторг пред НЕОБЯСНИМОТО ЧУДО НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО е признак на душата, живееща богат вътрешен живот, на душата, овладяна от "стихията" на съществуването. Ако кажем: "този всеобщ живот е… обясним, в него има закон, този закон може да се знае, а на тази основа "космическото цяло" може да се "поправя" и "усъвършенства"!!!", то това означава, че МИСТЕРИЯТА Е РАЗВАЛЕНА, загадката е сведена до проста… аритметика! "Сметачи" и "сметачолюбци" дори ще могат един ден да изчислят самото "тайнство на живота", ще ни научат да "живеем правилно", "глупостите" на ТАЙНСТВОТО ще бъдат разсеяни, светът и животът ще бъдат сведени до прости комбинации от 1 и 0-ли, НЯМА ДА ИМА НИЩО НЕРАЗГАДАНО, а човекът със своя ум ще стане господар на живота и вселената. Пита се - а кой човек ще направи това? Отговарям: жалкия дегенерат на науката и техниката, който е забравил за радостта от съществуването и е извратен дотам, че, подобно на мен, по цял ден не отлепя очи от екрана на монитора си… и си мисли, че все пак живее…

"и машината може да има този творчески порив, защото той е описуем", става дума за ТАЙНСТВОТО НА МИСЪЛТА.

Аз не мисля така, творческият порив е именно "елемент" на първичната стихия на мисълта, която се подхранва от един богат живот на душата, на пълноценно живеещата душа и на душата на пълноценно живеещия човек. МАШИНАТА МОЖЕ САМО ДА "МИСЛИ", "МИСЪЛТА" Й Е КРАЙНО БЕДНА И НЕСЪВЪРШЕНА ИМЕННО ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ ДА ИМА "МАШИННА ДУША", ВОДЕЩА БОГАТ ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ, не може да има "машинни чувства", "машинно въображение", "машинна интуиция", има само МАШИНЕН РАЗСЪДЪК, а той е така еднообразен и скучен!
"мислите…, които са не само знание, но и ИЗЧИСЛЕНИЕ въз основа на ЗНАНИЕ"
Мислите не са това, не бива да ги разглеждаме така опростено, истинската мисъл е "творчески порив", т.е. нещо спонтанно и необусловено от "точни предпоставки". Формалната или "логическата" мисъл, следваща предпоставки и опираща се на известни правила (ти изглежда точно това имаш предвид), която ни води до изводи, които се съдържат в предпоставките, е изчисление, но това не е мисълта в истинския смисъл. Мисълта в истинския смисъл не се "прави", тя се РАЖДА, и е обусловена от ЦЕЛОСТТА НА ЧОВЕКА, от целостта на неговия духовен живот.В този смисъл мисълта е ЧУДО и тайнство, тя не е нито силогистика, нито изчисление, просто говорим за различни неща…
"Нагласата ми НЕ Е ПОЛОЖИТЕЛНА, защото тя доказва
безсмислеността, а според мен "безсмислеността" е тъжно нещо, защото искам от мен да има смисъл. Макар че не съм си отговорил, ЗАЩО ИСКАМ ДА ИМА СМИСЪЛ?… Защото знам, че да има смисъл ми доставя удоволствие..."

Аз разясних вече в какъв смисъл употребих думата "позитивен" и "позитивизъм", това е нагласа, превъзнасяща науката, и смятаща, че нейната "рамка" е единствено мерило за истинност. Вече споменах, че това няма как да е така, защото има и "наднаучни" истини, които носят в себе си един по-богат смисъл - и затова удовлетворяващи по-широките интереси на субекта.
"Според мен (очевидно е) ние СИ ИЗМИСЛЯМЕ СМИСЛЕНОСТТА, а ЧОВЕКЪТ Е НАУЧЕН ДА ЖЕЛАЕ ЖИВОТЪТ МУ ДА ИМА СМИСЪЛ. Впрочем, толкова е очевидно всичко, че и на мен ми става "жал", че или не искаш да го видиш, или се опитваш с "капаците" на "конската ми глава" да затвориш напълно очите ми и да ме "спасиш". Очевидно е какво води цялото ни поведение...

Когато човек си мисли, че няма никаква загадка тъкмо в човека, то такъв човек подценява самия себе си - и потъпква достойнството на човека. Същото става и тогава, когато не само се мисли, че човекът е "пределно прозрачен" и "обясним", но и когато дръзва да обяви човека за "мислеща машина", т.е. по косвен начин елиминира СВОБОДАТА на човека. Има много спонтанност в "ЧОВЕШКОТО", която именно придава на човека неговата тайнственост и непонятност, СВОБОДА и ЖИВОТ си съответстват, т.е. са реалности, обединени от един принцип. Този принцип е неизразим и непостижим с думи, понятия и мисли, ето точно затова нито животът, нито човекът, нито свободата, могат да бъдат "възпроизвеждани" и "моделирани" по един изкуствен начин. Те са вечна загадка за човека, която именно ражда смисъла,

""Инстинктът за самосъхранение" е само желание да се спасиш от по-голяма болка, която ТИ СМЯТАШ че ще получиш ако си гладен, жаден, ако се нараниш, ако умреш. Според мен има "инстинкт към по-малката болка", а не към живота. Сократ не се е страхувал от смъртта, защото Е ВЯРВАЛ, бил е УБЕДЕН че тя ще му донесе щастие. Когато си убеден, че нещо ти носи нещастие и смяташ, че повече щастие ще ти донесе да му се противопоставиш - го правиш... И моето поведение, разбира се, се води от тези ПРОСТИ "ръчки"."

За човека можем да си съставяме колкото си искаме "теории", които обаче нямат и грош цена, защото човекът като свобода може да бъде ВСИЧКО, а не само това, което сме си измислили за него. Не бива да се опростява ЧОВЕШКАТА РЕАЛНОСТ и да й се приписва "механични" особености, защото тя е ЖИВА реалност, а животът е страст, любов, копнеж, болка и т.н. до безкрайност. Човекът е СВЯТ и в двата смисъла на тази дума, ето защо няма нищо, което да превъзхожда човека - освен неговия Създател, на който всъщност дължим светостта си. Машината не е СВЯТ, тя е механизъм, в нея не може да има ЖИВОТ, машината не знае какво е СВОБОДА, ако можехме "ДА ЗНАЕМ" човека, то тогава може би бихме могли да го сведем до прост механизъм, но това, за щастие, не е възможно…

"Затова се жертват за другите, защото смятат, че ако не го направят ще получат по-голямо нещастие, затова и аз пиша на теб, а ти на мен - защото аз се опитвам да докажа на себе си, че съм прав, или пък да си докажа, че мога да докажа и на теб. Ти имаш свои цели, но те едва ли са "божествени", т.е. вълшебни и необясними дори от "ограничения ни ум"."

Никога на човека не бива да се предписва едно и или друго възможно, още по-малко пък необходимо поведение, защото той, бидейки свободен, може да избере съвсем другото - и тогава "обяснявачът" остава с пръст в устата. ЧОВЕКЪТ НЕ Е МЕХАНИЗЪМ, ето защо не може да му се задава ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНО поведение. Няма "прости зависимости", на които да се дължи човешкото поведение: ето на мен, знаейки, че не мога да минавам през стени, нищо не ми пречи да… опитам, и аз съм го правил много пъти, минавал съм през какви ли не "стени", и дори съм си чупил главата в тях. Ако аз се бях просто "нагаждал" към средата, в която съм живял, то мен, такъв, какъвто съм сега, просто нямаше да ме има: БЛАЖЕНИ СА ОНИЯ, КОИТО ИСКАТ НЕВЪЗМОЖНОТО! Не искам тук да се впускам в спомени, защото те касаят времето на шибания комунизъм, който именно се опитваше да превърне хората в лесно управляеми машини или гайчици от машини, но дори и той, с цялата си бруталност, не успя да постигне много: само дето опропасти бъдещето на България и българите за десетки години напред!

"Впрочем, не съм съгласен и с тази част от Вярата, че "помислите са едно и също с деянието", защото когато помислиш можеш да се убедиш в греховността на мисълта и да не я осъществиш. Но ако това е същото като да го направиш, то нямаш право дори да мислиш, да разбереш защо нещо е греховно, да осъзнаеш и да не го правиш. Това не е свобода."

Човекът е човекът тъкмо когато дори и да знае, че нещо е грях, то това няма да го спре, и ако иска, може да го направи - и го прави! Религията много добре е разбрала човека и неговия живот, затова Христос е казал "ПО ПЛОДОВЕТЕ ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ", и с това е признал човешката свобода: ЧОВЕК МОЖЕ ВСИЧКО, но няма да направи всичко, а само онова, което пожелае, затова ние не можем да знаем отнапред какво ще направи човекът, а можем да го знаем едва след като го е направил: по делата ще разберем що за човек е той, не иначе. Да съгрешиш в помислите си също е грях, дори и по-голям, защото именно от помислите започва пътят на злато, а то трябва да бъде пресечено в корена си. Но ако човекът беше "механизъм" или машина, ако можеше да се манипулират мислите на хората, то това щеше да е тържество на несвободата над човечността - точно това се опитваха да направят с човека комунистите! "Промиването" на мозъци е с тази цел, а надеждите за възможно програмиране на човешкото поведение обаче са напразни: Бог е създал човека така, че непрекъснато да ни изненадва. Ето, да речем, ние, българите, сме общо взето треперковци, у нас няма опит за съпротива срещу унифициращата брутална сила на комунизма, но в Полша или Чехия има: и хората са избирали смъртта пред този недостоен и нечовешки живот, който комунизмът се е опитвал да им натрапва най-грубо и безцеремонно…

"Обичам да търся отговори на всичко - може да има въпроси, на които да не мога да отговоря, но СЪС СИГУРНОСТ ИМА МНОГО, на които мога. Замисляли сте се, например, защо науката се оказа тясна за личността Ви?"

Ти си просто един познавателен оптимист, и затова противоотровата тук е да почетеш малко Кант, който най-убедително ще ти докаже, че нашият разсъдък си има една точно определена тясна сфера, чиито граници не бива да престъпва, а ако го престъпи, започва да бълва само глупости. Човек може да знае много неща, но не може да знае всичко, има и непознаваеми "неща", чиято реалност е свръх познавателните възможности на науката и разсъдъка, науката не може ВСИЧКО ДА ПОЗНАЕ И ДА ОБЯСНИ - и слава Богу, защото иначе щяхме да живеем в един кошмарен, студен и сив свят! Ето един от тези въпроси, на които науката не може да отговори: Има ли безсмъртие? Друг: Има ли свобода? Трети: Има ли Бог? Четвърти: Краен или безкраен е светът? Всичко, което по научен маниер може да се каже по тези въпроси, няма и грам смисъл, те просто не се по силите на науката - но тези въпроси се решават по прекрасен начин от религията и философията. Ето затова рамката на науката се оказа тясна за моя дух: защото разбрах навреме, че има въпроси, на които науката не може да отговори…

"Чудеса СИГУРНО ИМА, но искам Бог да ми ги покаже, защото И БОГ КАЗВА, ЧЕ ИМА ЛЪЖЛИВИ ПРОРОЦИ, защото, да речем, и Аллах има свой пророк - ЗАЩО НЕ ВЯРВАТЕ В НЕГО, много хора са повярвали на Мохамед и се кланят на метеорита в Мека...
Освен това, предполагам, и Вие виждате ЕЛЕМЕНТАРНАТА логика на взаимосвързаността. Ако се случи чудо на един, то непременно ще повлияе и на друг. А за да бъде "справедливо" това влияние, Бог (вършителят на чудеса) трябва да следва някакъв ЗАКОН (защо ли е измислил десетте заповеди) или, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, БИ ИМАЛО НЕГОВ ПРОИЗВОЛ (СЛУЧАЕН!), КОЕТО СЪЩО НЕ Е СВОБОДА НА ЧОВЕКА."

Бог правел чудеса пред очите на хората, и дори и тогава се намирали такива, които не вярвали - Тома Неверникът. Пътят на вярата е много различен от пътя на познанието, по него се върви само ако нечия душа е възприемчива към тайнствата, към мистерията на света, когато тази човешка способност е потисната и приглушена, то такъв човек започва да вярва само на себе си, тоест на своя самозабравил се разсъдък. И тогава именно му се струва, че всичко е обяснимо, че свобода няма, че Бог е "всеобщ програмист", че ще бъдат създадени "мислещи машини", превъзхождащи човека във всяко отношение, че самия човек е нещо "несъвършено" и "диво", така както Великият Създател го е направил, и затова трябва да бъде "подобряван" (комунизъм) и т.н. Наистина има едни далеч отиващи следствия, които тръгват от безобидното положение, че всичко може да се знае, има "логика", която обаче трябва да се премисли до последните следствия, и тогава човек ще настръхне от ужас! Един ден ще го преживееш това и ти. А има чудни и чудесни неща, които са пред очите ни, но нашият ум, замъглен от мъглата на позитивността, не позволява на сетивата ни да ги видят: отвори очите си и погледни непредубедено на великата загадка на съществуването и тогава ще останеш възхитен от това ЧУДО, от тази вдъхновяваща мистерия. Аз ти казах, и една най-проста мухичка е нещо чудно и чудато, тъкмо защото е ЖИВА, животът е тайнството, което няма как да проумеем - и не случайно Бог е поставил тайната му заключена със сто печата! Помисли какво би станало ако човекът започне "да прави" живот?!

А ето че в този стих, който си написал, всичко е казано прекрасно, затова и моите обяснения са излишни. Написал си го вероятно в минути на слабост, когато умът ти си е почивал, и затова звучат така добре:

Как нежно свети слънцето навън,
лъчите му извеждат ме от моя сън.
Заспал бях и в науката оплетен...
Забравил бях на този свят несретен
тайнствата, магията... Но в летен
ден събуди ме единствен лъч, пробил
през облаците на научната тъма,
отвори ми очите за чудесата на света...

Не беше слънцето, човек пред мене яви се
и думи няколко ми рече... Изправи се -
огледай се и опомни се!
Потънал си до гуша в твоята наука,
не виждаш ли огромната пролука,
отдето нейната разсъдъчност ще се пропука?

Отвърнах му - не знам...
Не мога да я видя още сам.
Но нощем щом човек заспи
самият Господ може да му се яви.
Така че винаги отворил съм душа,
за чудесата на света...

Попитах го и аз,
не мислиш ли, кажи ми,
че да редят се рими,
никак не е нещо сложно,
дори е нещичко приложно,
сал да знае как се прави,
човекът всичко може да направи...

И тези стихове говорят сами за себе си:

Неземна красота е любовта.
Тя гали те със нежността
на чувствата на радостта...
Тя твое щастие е и тъга,
прекрасна е богиня, но
е и смъртта, в която
твоята душа потъва.
Тя тебе те въздига
и те срива във прахта,
тя кара те да дишаш и да спреш,
да живееш и да мреш.
Какво е тя?
Какво е любовта?
Неземно чувство или пък греха?
Не е ли тя на ада продължение,
в което чувстваш приказно блажение,
но дърпа те безмилостно към пропастта,
където дяволът е зийнал своите уста?
Не знам. Все някога ще разбера,
най-сигурно това ще стане след като умра...

"Художествено и философско разглеждане на света все още не може да се прави от машина - олицетворението на "могъществото на Науката". Но когато това стане, ще бъде ясно, колко "суховато" може да бъде и то - "единици и нули"..."

Прав си, не може, но трябва да се добави: машините никога няма да умеят да философстват или да рисуват картини, имащи художествена стойност, бъди уверен в това!

"Постоянно те питам, а ти не ми отговаряш: КАКВО ЗНАЧИ ПЪЛНОЦЕНЕН? Според мен, човекът решава кое е пълноценно. За мен е много по-пълноценно да разнищвам сметачите и да творя с тяхна помощ, отколкото да копая на нивата и да се "радвам на живота". Аз се възхищавам на сътвореното от човека, това ми доставя удоволствие - щастие. Обаче ако си роден "на нивата" и си се НАУЧИЛ да се радваш на този живот, ще се радваш на него. Лично за мен науката е донесла щастие. Ако някои любознателни и търсещи истината човеци не бяха разбулили "тайнствеността" на куп "вълшебства", сега щяхме да тънем в глупави заблуди, които, извинявай, религията също е провеждала и поддържала, за да си угоди. НЕ БОГА, А ХОРАТА, КОИТО ТВЪРДЯТ ЧЕ СА БОЖИИ СЛУЖИТЕЛИ са го правили, защото ТЕ са смятали това за правилно.
Мразя заблудата, мразя и лъжата.

Ето пример, в който смесваш прекалено много неща, и стигаш до непремислени добре изводи и твърдения. Почваш от питането за пълноценен живот, а стигаш пак до религията, която "заблуждавала" и "подвеждала" хората. Дай да говорим по същество, как може твоята "позитивна глава" да търпи още марксистки тъпотии от рода на това, че "религията заблуждава хората, защото имала свои интереси"?! Непростимо е за мислещ човек да пада толкова ниско и да приписва на религията неща, които са й чужди по начало. По тази логика и философията, която служи на една идея - ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКАТА СВОБОДА! - е нещо "вредно" и "опасно".
И така, питаш ме: какво е пълноценен живот? Отговарям кратко: пълноценен е животът, който не е лишен от тайнства и вълшебства, животът, в който човек се радва на чудната мистерия на съществуването и я пази като нещо най-скъпо, пълноценен е свободният живот, в който няма нищо програмирано и който си само ТВОЙ, а не е продиктуван от някакъв тиранин, пък бил той и… голият ни разсъдък и избуялата около него наука. Живеещият пълноценно човек изпитва неописуемо ЖЕЛАНИЕ ЗА ЖИВОТ, което обаче включва всичко, а не само едно, пък било и то занимания с прехвалената наука. Това е интензивен живот и на ТЯЛОТО, и на ДУШАТА в нейната цялост, при който нито една "част" на човешката същност не е пренебрегната и оставена да страда, а на всяко нещо е дадено неговото. Ще бъда дори груб, за да разбереш по-точно какво имам предвид. Ето, вземи тялото, то има следните органи: мозък ("най-важната"!), сърце (може би още по-важната!), стомах (много важна, някои хора, особено у нас, в България, живеят само заради това да пълнят стомаха си - и за нищо друго!), гениталии (пенис, вагина), чиято могъща сила държи хората под властта си и почти изцяло от раждането им и до смъртта, имам предвид човешката сексуалност (за която трябва да се говори отделно), и какво друго? Пълноценно живеещият не служи само на мозъка си, или, да речем, на половите си органи, или пък на стомаха, пълноценно живее само оня, който е успял да намери един жизнеустойчив баланс между тези велики сили на човека, които съставляват живота му. За пълноценният душевен живот просто вече не ми се говори, ако те интересува тази тема, можеш да прелистиш книгата ми "Животът на душата", която е помагало по психология за 9 клас.

"Нима религията е донесла "щастие и удовлетворение" на всички? Нима едни не са ИЗБИВАЛИ (пращали в рая, все пак) други, защото "ТЕХНИЯТ БОГ ИМ Е НАРЕДИЛ"? Това ли е "щастието"??? Или пък са умирали като мухата, която вече сигурно е отлетяла от мигача ти, от болести "по божия воля", може би твоята муха е наследничка на някоя, заразила стотици души със смъртоносна болест преди векове?"
Хайде, предлагам, да не изпадаме в глупави емоции, тук си се увлякъл и говориш като някакъв пътуващ проповедник на "научния атеизъм", каквито едно време щъкаха из цялата страна, за да носят заразата си… Запитал ли си се обаче защо комунизмът е изпитвал такава дива омраза най-вече срещу религията, срещу нея са най-жестоките му ексцесии? Когато Ленин завладява властта, една от първите им задачи е била да бъде унищожена църквата, хиляди свещеници са били избити, нашите пък комунисти по селата най-напред са избивали много често най-напред попа и даскала…
Нека да завърша дотук, утре, живот и здрава, ще продължа. Защото, казано е: "голямата книга е голямо… зло", трудно се чете, това важи и в случая. Този начин, който ти ми предложи, обаче ми се вижда голямо тъпчене на едно място, ти отговаряш на мои тези, аз на твоите отговори, после пак ти пишеш върху отговорите на моите отговори, така май доникъде няма да стигнем. Дали не е по-добре да измислим нещо… по-умно?
Чао
А.Г.

Тодор до Ангел, 2.9.2002 г.

-Накъде ли разговора се повлича.... Наникъде ли ни завлича?

(...)

>А ето че в този стих, който си написал, всичко е казано прекрасно, затова и
>моите обяснения са излишни. Написал си го вероятно в минути на слабост,
>когато умът ти си е почивал,
        Внушението, което исках да постигна е, че мога да казвам това, което другите ИСКАТ да чуят, което ТЕ СМЯТАТ за красиво и възвишено, за "човешко", когато в същото време не спирам да смятам за възвишено усъвършенстването на неживите същества, което ти смяташ за "нечовешко". Показвам и че определяш какъв е другия, дали е слаб, има душа и т.н. по действията му (писанията му), т.е. чрез разума, защото това е единственият начин. Някой ден може без да усетиш как се размечтаваш по някой стих, а после да бъдеш "смразен" от съобщение, че го е измислила "кухо създание без душа". (...) ти смяташ, че е невъзможно да се роди Мислеща машина, както и умозаключително си мислиш, че щом не си получил съобщение от другаде, то Изкуственият разум не е създаден. Засега си прав, ще те успокоя - наистина още не е... поне аз не знам за него. Но, не се знае дали някой ден, мислейки си че някой човек, който се интересува от въпросите за "Вселената, живота и всичко останало" ти прати писмо, този "човек" няма да бъде някой мой мислещ, но "бездушен" приятел. Може и да не стане, но може и да стане (увереността засилва мотивацията ми :) - само Творецът го знае, ние можем само да правим заключения и предположения.

>природното" и "човешкото" стоят много по-високо от техниката
        Ако природата е превъплащение на Бога и човекът е част от природата, създаден от нея - от Бога, то човекът е "ръка на Твореца", каквато е и природата. Тогава всичко, създадено от човека, всъщност е създадено от Бога... Човекът е част от природата, но изведнъж неговите творения стават "чужди"... Щом тя (Всемогъща) е създала разумни създания, то е трябвали да се сети, че те, или поне някои от тях, ще пожелаят да се развиват, а "туй не може да се случи" без да се "включи" втората част на еволюцията - тази на неживото вещество, за което "природата" и "Творецът" е човека.

Ще си позволя още един пример за "взаимосвързаността", не ми харесва как ги изкривяваш, отхвърляш идеята ми и измисляш друга:

        Когато избираме, първо се подчиняваме на възможностите, които са ни дадени за избор - като да кажем "да" или "не" (в затворените вселени - изпитни листовки може да няма трети избор). Опираме се и на опита си. Казват, че човек има "несъзнателни години" от живота си, в които не взима никакви решения съзнателно, а се ръководи само от средата. Да речем, че дете "получава" съзнанието си на две години и не знам си колко месеца. Би трябвало изведнъж то да започне да взима решения съзнателно. Първият съзнателен избор, който трябва да направи, е дали да ревне, защото майка му отказва да му купи сладолед, или да замълчи. Как си избира? Да речем, си спомня, че преди няколко дни, когато още не е имало съзнание (после ще загуби спомена), е било шляпнато, защото е заревало при подобни обстоятелства. Не иска да го шляпват пак, затова си замълчава. Но защо замълчава - защото майка му го е шляпнала по време, когато още не е имало съзнание. Поведението му все още се определя от външни за детето сили - от шляпването на майка му по време, когато не е имало съзнание. А защо майка му го е шляпнала тогава? Може би защото плача му я дразни. Защо този звук я дразни? Едва ли бих могъл да обясня защо, тя може би също... Но правенето на нещо, без да знаем защо (да съ-знаваме) е несъзнателно... Може би майката го е ударила, защото няма пари да му купи и изкарва яда си върху детето. Защо няма пари? Защото може би тъкмо са я съкратили от работа, а са я сакратили, защото завода, в който работи, например, е загубил пазарите си в еди-коя си страна... Загубил е пазарите си може би защото на другия край на света друг завод е започнал да произвежда по-качествена стока на по-ниска цена... Това пък е станало, защото някой е изобретил нов начин за производство, използвайки технология, която пък някой друг учен е изобретил... Онзи пък не би могъл да я изобрети, ако докато се занимавал със сметача си, не погледнал към случайно разхвърляните по пода книги и видял заглавие, което като светкавица му изяснила всичко, което се опитвал да разбере от години. Но това не би могло да се случи, ако не бе имал тази книга, а не би я имал, ако не си я бе купил. За да си я купи, трябва да разбере че съществува. Но за да разбере, трябва информацията някак си да стигне от него. За да я има книгата, някой трябва да я напише, друг да я издаде. Причините да я напише ...

        Взаимосвързаността е толкова силна, че ние правим много неща, водени "за носа" от събития, за които не си и помисляме, а и не можем да обхванем, защото са МНОГО СЛОЖНИ.
        Може би майката е ударила чедото си, защото просто е искала да не го разглезва. Защо? Защото това са нейните разбирания за възпитанието на деца. Ако тя е майка за първи път, то тя е получила опит от други - пак външни сили. Но е възможо да иска да възпита така детето си, защото тя е била възпитавана по същия начин, защото родителите й са били строги към нея... Дори да го съзнава, тя следва образец, който й е бил наложен. Стига толкова.

>"изкуственото", ти нали не отричаш, че ЕСТЕСТВЕНОТО, понеже е създадено от
>Бога, е все пак по-висше в сравнение с всичко, което е създал човекът?
        Доста е забавно. "Изкуството" е присъщо на човека, "изкуственото" е
свързано с "изкуството", но то е чуждо на човека...
        Щом човекът и Вселената са създадени от Бога, то всичко, което човекът създава, също е създадено от Бога. Човеците са изпълнители на волята Му, която Той не ни е казал с преки думи... Добре де, извинявай ако си говорил с Него, но не всички са имали тази възможност и повечето (като мен) достигат до истините умозаключително и с "вяра" (желание, "Вярвам" = искам) и т.н.         Сметачите също са Негови творения, но, "детското въображение" не може да стигне до толкова "неестествени" начини за създаване. За детето (и за повечето древни народи, с изключение, например, на догоните), ЕДИНСТВЕНИЯТ начин Той да твори е да "хване глината и да извая човек"... Не може ли Неговият начин да е по-сложен, да използва творенията си, за да прави нови.
        Междувпрочем да кажа няколко думи за догоните (по "Ние от космоса" от Арнолд Мостович). Те са народ от Африка (Мали), който също като народа на
вожда Сиатъл е "див" и първобитен, в днешно време наброяват няколко десетки хиляди души. Нямат своя писменост, преданията се пренасят устно, заедно с набор от графични знаци. Човеците ги знаят наизуст, не ги разбират, нито се замислят. През 30-те години ги открива френски учен и се изумява на близостта на разказите от преданията им със знанията на Науката. Има много книги за догоните, ще ти цитирам някои схващания на техните предания според тази, която притежавам. Впрочем, сега виждам, че бях забравил точно какво казваха те, а явно техните предания са ми повлияли (не го съзнавах), бях забравил за тази книга, но благодарение на теб пак я отворих. Ето частичен препис от книгата:


"В началото на всички неща беше Амма - Бог, който на нищо не се опираше. Яйцето-топка Амма беше
затворено... Освен това не съществуваше нищо друго".
Амма означава на догонски - "да се стисне нещо и да се държи много свито".
Според догонската митология Амма начертал в Яйцето веднъж завинаги всички закони, които управляват
Вселената. Подчертавам: сътворил е не Вселената, а законите, които я управляват.

"В Яйцето Амма бил самият той като спирално движение, наречено "усукана топка", и именно тогава било сътворено зърното "по", което се намира в средата."
"По" е това зърно просо или сорго, най-малкото от зърната, с които догоните се хранят. В тяхното тълкуване "по" е най-малката частица, изключително малко (но е и корен на думата "начало" - поло).


"Тази частица, като разположена в средата на въздушния мехур се въртяла и излъчвала
частица материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшумно. По-скоро това било мисъл, отколкото дума".

"Зърното "по" е образът на Амма... който отначало бил подобен на вихрите... Когато Амма разбил
Яйцето на света и от него излязъл, появил се въртящ вихър; този въртящ вихър е Амма."
        Защо терминът "първична експлозия" да отговаря по-добре на онова, което считаме
за начало на Вселената, отколкото определението "въртящ се вихър", което със сигурност е по-поетично?
Все пак от този текст отчетливо следва, че се касае за енергия.

"Светът в утробата на Амма бил още без време и без пространство. Времето и пространството се сливат в едно."

"Световете на звездите с форма на спирала са населени светове. Тъй като едновременно с нещата Амма, който
дал на света движение и форма, сътворил и всички живи същества... Така както нашата планета, има живи същества и
на другите земи..."

Да припомним, че същото е твърдял и Джордано Бруно, за което преди 375 (само!) години е бил изгорен на кладата на инквизицията.
Следователно нямаме достатъчни основания да се гордеем от състоянието на науката ни, щом като догоните
отдавна са знаели (откъде?) за основните въпроси от развитието на света."

"...Земята е част от плацентата... Слънцето - останалата част от плацентата, а Луната е допълнение към отвора,
образувал се от откъсването на час от плацентата..."

(...)

Казано по просто: с помощта на мощни телескопи и математически пресмятания беше открита втората от споменатите звезди,
тъй нареченият Сириус В. Съществуването на Сириус С и до днес е доста дискусионно(...)" (вече е доказано съществуването му - писмописеца)
Догоните знаят за съществуването на звездите Сириус B ("по-толо", доказана е през 1862) и Сириус С (Сириус е най-ярката звезда в небето, "B" е нейна двойна - писмописец)


"Когато по-толо се намира по-близо до Сириус, той започва повече да блести, когато по-толо се отдалечава,
започва да блещука, така че на наблюдателя(?) му се струва, като че вижда много звезди"
("по-толо" е открит от науката през 1862 г., как ли са могли догоните да видят с просто око?)

"По-толо е най-тежкият от небесните обекти.. има такава плътност, че всички хора, събрани заедно, не
биха успели да повдигнат една негова частица"
Сириус Б е бяло джудже - плътността му е изчислена на около 50 хиляди тона/куб. см

Малко ще прескоча, че много се увлякох, но виж това:

"Всички неща, които сътворил Амма, имат своето начало в най-малкото зърно по. Започвайки от това най-малкото от всички
неща, сътворени от Амма, ще се създават чрез поредно прибавяне на идентични елементи (!) ...Амма започва всички неща, създавайки
ги такива малки като по, след това прибавя към сътворените вече (неща) тези същите (най-малките от нещата - по). Колкото Амма
ги свързва (зърната по), толкова нещото става по-голяма."

"Началото на нещата е най-голямата тайна на Амма. Дори повече: по е било създадено по подобие на своя творец.
Самият Амма не е бил голям, но за това не трябва да се говори. На своето място (това значи, че нещо е могло да го замени)
превърнал по във вятър и така оставил това; от момента, когато Амма сътворил всичките неща,
всички те били в по, те растели, но по не се увеличавало; зърното по било превърнато във вятър, но за това не трябва да се говори."
        В Библията се говори за създаването на човека по подобие на Бога, а тук се говори за това, че най-малката елементарна частица,
от гледна точка на заключаващите се в нея възможности, е била създадена по подобие на цялата Вселена, свита в суперплътна бомба!

"Когато животът се развива, развисва се във вихър, което е повторение на първия акт на Амма (...)
Животът се е развил в същото това време, както и неговата подпора, създадена от свързани (наложени един до друг) елементи (частици")."

(Вихър и спирала са думи, които догоните непрекъснато повтарят, спомни си за спираловидната молекула на ДНК)

(Според догоните, нашите предци са пришелци от Сириус...)

Край на цитата, за повече удивителни знания за догоните: "Ние от космоса", Арнолд Мостович.

>Днешното образование - какво е то? Какво учите вие?
>Учите главно какви ли не науки, математика (тя е нещо повече от наука), и почти нищо, което да развива останалите душевни сили на младия човек (заниманията ви с изкуствата и с музиката са просто "от кумува срама"!),
        Държавното образованието смятам за "простотия". Направено е зле, особено за МЕН. За единайсет години ДОСТА време ми е ПРОПИЛЯЛО, което ме дразни.
(...)
        Този, който знае, е принуден да слуша как учителите си разказват урока за трийста година откакто са учители, или пък глупавите им обяснения, защото си мислят, че учениците живеят само в (...) училище и знаят единствено написаното в учебниците или пък което гос'ин учителя, или другарката-преподавателка е казала... Учителите искат "уважение" - "Здравейте ученици!", което според мен не е "в полза на дисциплината", а начин учителят да наложи волята си. Също ме дразнят :) учителите, които искат да ги поздравяваш в коридорите или по улицата. Това също е начин "да покажеш уважение" всъщност "подчинение", защото учителите, ако единствената ми връзка с тях са някакви глупави часове, не са ми приятели, а аз дори и тях не винаги поздравявам - виждате се, говорите си, за какво да се поздравявате? Поздравите са протокол, в сметачните мрежи машините се "поздравяват", за да се "познаят" и да започнат да обменят съобщения, да се разберат кой къде се намира и как да пътуват данните. Но като виждаш другия, чуваш го, дори го докосваш, поздравите са "пълнеж" - толкова добри приятели сте, че дори няма какво друго да си кажете освен "Здравей!"...
        Понякога в живота този протокол ми се струва излишен и досаден. Досадно ми е да черпя съученици-непознати (или пък учители) за "празници", особено за рожден ден, защото това също е протокол - никой дори не помни (забравил е, а паметта е много важна, ако отделяш от паметта си за някого, то той е важен за теб...) кога е, следователно не е важно за него. Така че като кажеш "имам празник", те ще кажат "Да си жив и здрав, успех и дъра-бъра" - каквото трябва да кажат. (...)

[Учителите] Понякога говорят простотии, които ме разсмиват, но съучениците ми им се възхищават, защото изобщо не схващат - не знаят истината, за да се присмеят на "лъжата".
(...)
        ...учител "манипулираше" съучениците ми приблизително
така: "Как ще учиш за микропроцесори като не знаеш как работи транзисторът", в отговор на запитване: защо трябва да изучаваме и най-старите телефонни технологии. Без да навлизам в подробни обяснения: приятел (...) преди време участваше в създаването на опитно вършаче (микропроцесор) - 32-разредно (...) Той самият ми каза, че познава само най-простите транзисторни схеми, а логическите елементи знае като логическо поведение - Булева алгебра. Схемното изпълнение с транзистори го прави сметачът, за човека то е непосилно - може и без да разбираш от транзистори да създадеш ИСТИНСКИ микропроцесор - сметачът разбира от транзистори.
        Друг учител пък "смайваше" другарчетата ми (...)в ИМЕ http://tosh.data.bg/ime вграждали по 700 хил. транзистора във вършача СМ-601. Само че истината е около 100 пъти по-малко... Други учители говорят с технически примери за сметачи, които звучат смешно дори за 80-те години. Но като не разбираш какво искат да ти кажат, не се смееш, а благоговееш... Аз пък си мълча, защото и да ми е тъпо, нямам сили да се опълчвам срещу всяка глупост, която срещна... Но в началото на 2001 г. не си замълчах и написах "Информационните технозмейщини в средните училища на милата ни родина" на страниците на ЕИМ СВЯТ.
        Трябва да са съобразяваш с (да ме извиняват) малоумници, които схващат бавно, да присъстваш в часове, за да нямаш отсъствия, макар и единствената ти работа е да седиш (понякога все пак успявам да прочета някоя книга, да напиша някой стих).
      Този, който иска да знае, може да го научи и без да е в клас - но трябва да е там, ЗА ДА СИ ГУБИ ВРЕМЕТО! Можеш да бъдеш частен ученик, но ако имаше учебници, в които е написано какво трябва да знаеш - някои "специални" учебници са на 15 години и трябва да ги купуваш от антикварни книгопродавници ("ей на т'ва му викам ази цивирлизовано образование!" по "европейски образец", с поглед към СЕКС-а!), където "спекуланти" ги продават като нови... Учителите все са недоволни от тях и карат по свои методики.
        Който не иска да знае също си пилее времето, защото нищо не научава (той не иска да научи) или пък научава толкова, колкото да "изкара", т.е. след пет дни всичко забравя. Почти цялата образователна система - и висшето образование, се крепи на много глупав начин за проверка на знанията: задават ти въпрос, който обхваща някаква мижава част от всичко, което си учил. Аз го оприличавам на надничане през прозорец на сграда. Ако там "има нещо" - 6. Обаче прозорците са много... Те не гледат дали навсякъде "има нещо", а дали в този прозорец, през който надничат има... Проверяват дали го има сега. Да не би да го помниш след година, когато ще трябва да го използваш? Изобщо... "Затова са матурите" - глупости. По литература... пълна малоумщина - искаш да ставаш, да речем, художник, но "трябва да познаваш българската литература".
        Като цяло комунизма е пълна глупост, но има частици, в които мисля, че има истина. Империалистите все още са си такива, неоколониализма си е неоколониализъм - не ми харесва да съм "колонизиран", което едва ли е "комунизъм"...         Другарят Тодор Живков :) казваше, че децата не трябва да се превръщат в "ходещи енциклопедии", които съхраняват безполезна за обществото информация. Повечето, което се преподава в училище, е именно такова - "пълнеж", от който почти нищо не остава в наследство. Учениците го забравят много скоро, защото не го използват. Между другото, друг другар - Владимир Илич Тъпанасов може би ще си получи "подигравателното заслужено" от моите "зли пръсти" в сценария, който може би ще достигне до учениците - поне да се смеят (ако не - поне аз се смея: ха-ха-ха). От месеци е написан (около 18 хиляди знака), но може и да се подобри още, преди да излезе в "Свещеният сметач".
  (...)
        Някои искат да помниш точния вид на някаква схема, да я помниш в онзи миг. Забравят, че ако тръгнеш да правиш някакво устройство не би разчитал на "голата" си памет... Или искат да направиш точен чертеж с инструменти на ръка - голяма глупост, защото ако си тръгнал да проектираш нещо електронно, което ще се произвежда и ще носи печалба (има нужда от "проект по БДС"), то едва ли не би намерил начин да го построи човек-чертожник или пък да използваш чертежник (машина за изчертаване), защото няма да тръгнеш да правиш идиотските и безполезни уреди, които ние "проектираме", а по-сложните са достатъчно скъпи, за да струват нищожно малко спрямо цената за използване на чертежника или заплатата на чертожника.
        Според мен, образова се всеки сам - поне аз правя така вече повече
от 11 години. Всеки сам се грижи за това и не само "образователната система е виновна". Не съм, както ти се изразяваш, мислещ човек, защото училището ме е научило - това не се учи там.
        За да правиш нещо "изкуствено" (свързано с изкуство...), трябва сам да
го желаеш. Мисля, че е мъчение да те принуждават да правиш нещо, ако нямаш заложба или то не ти доставя удоволствие и ако не го използваш за в бъдеще.
(...)

        Отклонението беше за изкуството - обичам да налучквам мелодии на сметачната си клавиатура. Ако не можех, щях отдавна да се откажа да опитвам да го правя, но се получава и ми е забавно.
(...)       
        Между другото, ако е интересно за твоите изследвания, себе си наричам "сметачен юнак" (ЕИМ СВЯТ) и срещам "себеподобни" от време на време. (...) обичам сметачите, родовото понятие - представата за сметач, а отделните машини са само превъплащения на тази идея. Изпитвах удоволствие и пред зелената светлина на Правеца, който не би привлякъл някого, който не се наслаждава да реди предписания. Всички "се интересуват от новите информационни технологии", от "компютри", защото съвременните са цветни, шарени, можеш с тях да слушаш музика, да гледаш снимки, филми, да играеш на невероятни игри, да четеш книги, да общуваш с други човеци. Интересуват се не от сметача, а от всичко, което са правили и без него, но той им го дава събрано в едно. Юнаците се любуват първо на самия сметач, а после на "благата", които той им дава, но могат да получат и без негова помощ. (...)
        Програмирането (глаголене, казборедене, предписване, месене на мекици) е дейност, за която сметачите са единствено средство, които единствени позволяват толкова широки възможности на Юнака да претвори въображението си в действие, в истински вселени, които имат свои закони. Юнаците искат да знаят как е направено, те искат да правят, харесва им общуването със сметача, осъществяването на замислите им, разбирането на същността ("разнищването") и ТВОРЧЕСТВОТО. Много такива мисли съм качил в броевете на "Свещеният сметач", още в първите , които са от преди 2 години...

>Дали пък съвременното образование, без да иска това, не произвежда просто…
>ДЕГЕНЕРАТИ, а не пълноценно развити личности, които умеят да се ползват от
>радостите на живота?
        Може би. Аз мисля, че е "тъпо", както по-горе казах. Теб те "боли" за "радостите на живота", а мен особено ме дразни "плановото стопанство", което отслабва мен и ме лишава от средства, които биха могли да ми "отворят много врати"
(...)

От три години стипендията е 21 лв - засяга лично мен, моето настояще и бъдещето ми, защото това е моят доход, който смятам, че заслужавам (беше почти 35% от минималната заплата, през 1999-та, сега е 21%).
Впрочем, ето какво казва другарят Тъпанасов по въпроса, малко е дълго, но вече се увлякох и ме мързи да спирам:

                                        (...)
...в-к "Възход"
- Другарю Тъпанасов, известно ли ВВи е, че ученическите стипендии не са
повишавани от три години? Че в нашата 3002-ра година те се изчисляват на основа минималната работна заплата за средата на 2999 г., а именно 630 лева. Сега децата получават някъде 210, другаде 220 лв.
- Какво, недоволни ли са?
- Другарю, най-ниската работна запплата сега е 1000 лева. През 2999-та, стипендията беше 35% от тази заплата. Т.е. ако съотношението е същото и днес, то размерът на стипендията би трябвало да е...
- Ти ли ще кажеш какво трябва и каакво не трябва бе, шльоко?!
(на по-виско глас)
- Сега стипендията трябваше да бъдде поне 350 лева, другарю "доктор по всички науки" (иронично, подхилквайки се).
- Безсрамници! Малко ли са им 210 лева на тези безделници, дето по цял ден
се скитат из улиците. За какво са им тия пари, да си купуват цигари и наркотици?!
- Моля ви, много добре разбирате....
- Не им трябват пари на учениците!! Не са ги заслужили! Ако им дадем повече,
ще ги профукат за глупости, както правят и с това дет' им го подаряваме!
- Другарю! Става въпрос за стипенддии за отличен успех. Това е насърчение за
знаещите и можещите, за нашата ПРОГРЕСИВНА МЛАДЕЖ, която твори и гради
светлото ни бъдеще!
- Дрън-дрън! Зубъри! Ученическата компартия, т.е. АЗ, няма да позволи, да се
насърчава зубърството. Те по цял ден четат тия скапаняци, по цял ден четет,
за да ги изкарат шестиците! За какво са им пари?
- Не, другарю, те наистина са "хайймани", но са заслужили стипендиите си!
- Е-е-е-е. То бива-бива, ама я прииберете тоя език!?
- Извинявам се, другарю, но моля вви, отговорете на поставения въпрос, защо стипендиите са замразени вече ТРИ ГОДИНИ на едно и също равнище.
- Защо... Все ме питате "ЗАЩО"! Нее ви ли омръзна?! Няма да има покачване на
стипендиите! То държавата цъфнала и вързала, стипендиите шъ им увеличаваме
на тия хлапаци! Я си гле'й...
(кикотене в залата, подхилквайки се, вестникаря продължава)
- И, все пак, завинаги ли смятате да държите ученическите насърчения на 210 лева?
- Да се радват недоволниците, че ии това им даваме! Щото може и него да вземем! С какво са заслужили тез' хлапетии пари? Ама... Айде, от мен да мине, подарявам им ги тия 210 лева, да ме спомнят с добро... Разрешавам ви също, като умра, да увеличите стипендиите. Мой приятел от Корейската народно-демократична република ми пожела десет хиляди години живот. Вожд, дори и десет хиляди години да живее - умира, и друг идва, и той увеличава стипендиите. (залата се смълчава).
Че какво? Да не е много? Вие сте млади, животът е пред вас, какво са някакви си десет хиляди години?

        Отдел http://eim.hit.bg/pravda "Правда!" на "ЕИМ СВЯТ" се опитва да "събуди пролетариите", опитвам
из съдилища ("дискусионни форуми"), но не намирам подкрепа.
(...)
        Вестниците (всички, до които писах) изобщо не искат и да чуят - дори не отговарят (но получиха награда, скъпите другари вестникари, с
нрави стари, бивши комсомолски секретари...)... Сценарият за смешно звуково произведение, в което участва "негово другарско височествто"
Владимир Илич Тъпанасов се случва в Народна капиталистическа република България на съвещание с вестникари (както Тъпанасов се изразява: "джурналисти"), в което се разясняват някои въпроси относно зрелостни изпити, СЕКС-а, стипендиите...

>Същото става и тогава, когато не само се мисли, че човекът е "пределно
>прозрачен" и "обясним", но и когато дръзва да обяви човека за "мислеща
>машина", т.е. по косвен начин елиминира СВОБОДАТА на човека.
        Забравяш защо изобщо водим този разговор... Въпросът ми беше:
- Някой измислял ли е "Схващане за всеобщата предопределеност", което е като моето?
        Не съм философ, не знам какво е измислено, а постоянно се удивлявам на това, че откривам изводите, до които съм стигнал чрез размисъл и наблюдение,
записани из книги и статии.(...)
Щом говоря за предопределеност, цялата свобода е относителна, непрекъснато повтарям това свое становище. Ако е предписано всичко, то нищо не е свободно, както и човекът, и всичко, което той създава, не е свободно.

>Никога на човека не бива да се предписва едно и или друго възможно,
>още по-малко пък необходимо поведение, защото той, бидейки свободен,
>може да избере съвсем другото - и тогава "обяснявачът" остава с пръст в устата.
        Никога не знаеш защо някой прави нещо, дори той не знае(както ти казваш: никога не знаеш как ще протече урока)... И изобщо не се вслушваш в схващането ми: то НЕ КАЗВА, че "ОБЯСНЯВАЧЪТ" знае какво точно ще е поведението, а че ТВОРЕЦЪТ знае; според него, ВСИЧКО е предопределено, ДО НАЙ-МАЛКАТА ПОДРОБНОСТ, ВСЕЛЕНАТА НЕ Е САМО ЧОВЕЦИ. Например, някоя комета може да дойде от "дълбините на пространството" (да не знаем за нея дотогава или да знаем, но да не можем да я спрем) и да "отнесе" Земята.
        Това, че ТИ си МИСЛИШ, че правиш "на пук на съдбата" и така "доказваш колко си свободен" НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ В СЪДБАТА ТИ НЕ "ПИШЕ", ЧЕ ЩЕ
НАПРАВИШ ТОЧНО ТОВА, защото ТИ НЕ ЗНАЕШ КАКВА ТИ Е СЪДБАТА. Предписанието не включва "ключови събития", за които писах, сравнявайки го с "детската" представа за женитба, смърт, "възцаряване" - ВСЯКО събитие, във ВСЕКИ МИГ е предписано, според Схващането ми.

>ЧОВЕКЪТ НЕ Е МЕХАНИЗЪМ, ето защо не може да му се задава ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНО
>поведение. Няма "прости зависимости", на които да се дължи човешкото
>поведение: ето на мен, знаейки, че не мога да минавам през стени, нищо
>не ми пречи да… опитам, и аз съм го правил много пъти, минавал съм през
>какви ли не "стени", и дори съм си чупил главата в тях. Ако аз се бях
>просто "нагаждал" към средата, в която съм живял, то мен, такъв, какъвто
>съм сега, просто нямаше да ме има: БЛАЖЕНИ СА ОНИЯ, КОИТО ИСКАТ
>НЕВЪЗМОЖНОТО! Не искам тук да се впускам в спомени, защото те касаят
>времето на шибания комунизъм, който именно се опитваше да превърне хората
>в лесно управляеми машини или гайчици от машини, но дори и той, с цялата си
>бруталност, не успя да постигне много: само дето опропасти бъдещето на
>България и българите за десетки години напред!
        Все повече се отказвам да споря, защото не ме разбираш. Според моето схващане (не за предопределеността) ЦЕЛТА Е ПРОСТА (както при сметачите 1-0, но има МИЛИАРДИ прости ЦЕЛИ), но пътят към постигането й е много сложен, защото взаимодействат много същества, желаещи да постигнат целта, едно-друго и с много предмети. Това НЕ Е ЗАВИСИМОСТ. Зависимостта е много сложна, но ЦЕЛТА е проста. Удоволствието понякога е да си блъскаш главата - когато така си "вживил
електродите" в ума си, когато си убеден, че "така е правилно", че "трябва
да се бориш за принципите си", "да се жертваш за каузата" и т.н.
И НИКОГО НЕ ИСКАМ ДА ПРЕВЪРНА В НИЩО. Човекът е ТРУДНО УПРАВЛЯЕМ -
ВЗАИМНО ПРЕДПИСУЕМ, защото НЕ ЗНАЕШ какво има в ума му и НЕ МОЖЕШ да управляваш точно какво се записва там.

>ето на мен, знаейки, че не мога да минавам през стени, нищо не ми пречи да… опитам,
        :)) Смешно ми става... Стремеж към удоволствие не значи поведение, подобно на онзи индиец, за когото ни разказваше в 10-ти клас, който висейки над пропастта гледал да изяде гроздето, клатушкащо се пред носа му. Май вече бях писал за това. Само като бебе поведението ни е такова, но дори и малкото дете (2-3-годишно) не обича да дава играчките си на другите (запазило е "автентичните пориви на живота"), НЕ ИСКА ДА ДЕЛИ С НИКОГО. Но се научава да го прави, защото така избягва наказание и получава поощрение. СЛОЖНО е, не може да се опише с няколко думи ЦЯЛОСТНОТО ПОВЕДЕНИЕ, но НАСОКИТЕ му са очевидни. Знаех, че няма да ги приемеш, въпреки "примерите, които нищо не доказват".

>Промиването" на мозъци е с тази цел, а надеждите за възможно програмиране
>на човешкото поведение обаче са напразни:
        Все повече ми писва... Както все си бая, предписването е ВЗАИМНО. Като "предписваш" някого другиго, предписваш и себе си,
ВСИЧКИ ВЗАИМНО се предписват и то следвайки правила (съществуването на
живота и конкретният му вид също са "правила"), които са предписани от Създателя на Вселената - това не означава, че те го съзнават.

>че ще бъдат създадени "мислещи машини", превъзхождащи човека във всяко отношение
      Караш по "инерция"...
Сметачолюбецът каза:
"Наистина, винаги може да се намери страна, в която човекът ще я превъзхожда, машината не е вълшебна."

>приписва на религията неща, които са й чужди по начало.
      Непрекъснато повтарям: "НЕ БОГА, А ХОРАТА, КОИТО ТВЪРДЯТ ЧЕ СА БОЖИИ СЛУЖИТЕЛИ". Божиите служители, които нарушават божиите заповеди са, според мен, "лошата религията". Религията като понятие НА НИКОГО НЕ ВРЕДИ, вредят някои, които действат ОТ НЕЙНО ИМЕ.

>И така, питаш ме: какво е пълноценен живот? Отговарям кратко: пълноценен е >животът, който не е лишен от тайнства и вълшебства, животът, в който човек >се радва на чудната мистерия на съществуването и я пази като нещо най-скъпо,(...)
>пълноценен е свободният живот, в който няма нищо програмирано и който си >само ТВОЙ, а не е продиктуван от някакъв тиранин(...)
>Живеещият пълноценно човек изпитва неописуемо ЖЕЛАНИЕ ЗА ЖИВОТ,
        Никога няма да можеш да живееш пълноценно тогава. Разбира се, винаги можеш да стоиш със затворени очи и да отхвърляш "нищо недоказващите ми примери". Аз обаче не желая да се залъгвам и предполагам, че това ще е, ако не последното, то едно от последните писма за тази писмена въртележка. Тиранинът в случая си ти, защото определяш какво е пълноценен живот, как трябва да живее човек, за да бъде щастлив, на какво трябва да се радва, какво желание трябва да изпитва...

>"Животът на душата
        Едва ли аз ще прочета нея, както, предполагам, ти няма да видиш "Човекът и Мислещата машина" или пък другите препратки.

>предлагам, да не изпадаме в глупави емоции, тук си се увлякъл и говориш като
>някакъв пътуващ проповедник на "научния атеизъм"
        Няма емоции. Разум. Убийството се смята за грях в религията, която, доколкото знам, казваш, е дарила свободата на човека. И на Земята не съществува само тази религия. Не съм "безбожник", тъй като непрекъснато говоря за Твореца, създал Вселената. Не знам дали начина, по който другите представят Бога е истинният - има много религии, а не, както ти казваш, "Религията".

>Когато Ленин завладява властта, една от първите им задачи е била да бъде >унищожена църквата, хиляди свещеници са били избити, нашите пък комунисти по
>селата най-напред са избивали много често най-напред попа и даскала…

        Писна ми да пренасяш думите ми в комунистически обслов.

  1. Православната църква НЕ Е РЕТРОГРАДНА, НЕ Я ОБВИНЯВАМ В НИЩО, НАПРОТИВ! Октомврийската революция е през 1917 г. - векове след времената (свързани с ъс ЗАПАДНОправославната хр. църква), за които говоря; умните на никого не пречат, освен на комунистите. Църквата не ми пречи, нито пък искам да я "разрушя" или някого да "убивам"; не съм комунист, само казвам какво мисля и то пред човек, когто знам че НЕ МОГА ДА ПРОМЕНЯ каквото и да кажа.
  2. Говоря за "пресветата католическа (вселенска) църква", за нейните висши представители, които самите вярващи са отрицавали (виж "Божествена комедия", Данте Алигиери), за "светата инквизиция", за непрестанните убийствата между католици и протестанти (напр. "Вартоломеевата нощ" във Франция), които продължават и сега в Сев. Ирландия, за отношението на католиците към евреите (Богоизбран народ... но той е убил Иисус...)
  3. За двубоя между исляма и християнството, довел до смъртта на много милиони. Жестокото противопоставяне на исляма и индуизма в Индия довело до образуването на Пакистан и Шри Ланка. И пак казвам: някои, които ТВЪРДЯТ, ЧЕ БОГ ЖЕЛАЕ ТОВА, КОЕТО ТЕ ЖЕЛАЯТ извършват ужасните неща. Това, според мен, е ЗЛОУПОТРЕБА с Него, може и да греша...

>Прав си, не може, но трябва да се добави: машините никога няма да умеят да
>философстват или да рисуват картини, имащи художествена стойност, бъди уверен в това!
        Не мога да бъда уверен в неизпълнимостта на нещо, което искам да постигна. По-скоро съм СИГУРЕН в ОБРАТНОТО. И по-добре да работя за "постигане на мечтите си", отколкото да хабя усилия в безсмислени разговори, в които единия (се държи сякаш) не разбира другия
(...)
Уж, казваш, "има много истини", но ада и рая използват еднобитова двузначна логика: ГРЕШЕН/ВЕРЕН, което именно се опитвах да опровергая, защото никой не е "ЧИСТО ВЕРЕН" и "ЧИСТО ГРЕШЕН".
Говориш за "пълноценното съществуване", за щастието, радостта от живота.
Защо то да е пълноценно? Какъв е смисълът на това? Какъв е смисълът да си щастлив, да си радостен? Зная, това може само да се "почувства", натам ни влече свободата... т.е. точно обратното, поробени сме от стремежа си към
щастие, към "пълноценен живот" (удовлетворение = удоволствие)(...) всичко това са частни случаи на Всеобщата предопределеност
(...)

 

Ангел до Тодор, 6-ти септември 2002 г.
дата:Fri, 6 Sep 2002 21:28:33 +0300 (EEST) от
Angel Grancharov   до
dzbe@mail.bg  относно: Otgovor
Здрасти!
Извънредна заетост ме отклони от нашата дискусия, но ето че намерих малко време да ти отговоря на едно от писмата, предпоследното. Утре или вдругиден ще ти отговоря и на другото, за да сме… "квит", а пък ти можеш да обединиш (ако все още не си се оттеглил от дискусията ни) двата си отговора, и така да преодолеем изоставането ми. Казвам това, защото забавянето ми не е израз на липса на интерес, а просто наистина имах и други проблеми за решаване. Мисля, че смисълът на една истинска дискусия не е… "да преодоляваме" различията си, а да ги ОТКРОИМ и направим много по-релефни, по-развити и ясни. "Туширането" на различията помежду ни не може да е наша цел, опазил ни Бог да започнем да мислим еднакво, защото тогава просто няма да има какво да си кажем. Ето защо смятам, че нашият разговор не е "губене на време", а е много плодотворен; а ти можеш да имаш друго мнение по въпроса, но преди да решиш да се оттегляш, премисли добре защо го правиш… Наистина много често между нас стават разминавания: всеки си държи на своето, но не се разбира от другия какво точно партньора му в тази дискусия има предвид. Това не е добре, трябва да направим изискващото се за да се разбираме и да вникваме в основанията на другия, защото да държиш на "своето" без да си разбрал в какво точно ти опонират, е меко казано едно "въртене в кръг", от което никой нищо не печели, най-малко пък напредва същината на самата работа. Ето да започна конкретния си анализ, за да не бъда голословен…
"А да получиш четиризначна логика е много просто - включваш два успоредни логически елемента вместо един, които определят всяко заключение. Възможните "истини" са: 00,01,10,11…"
Това, за което ми говориш в случая няма отношение към това, което аз ти казах във връзка с двузначната формална логичност на Аристотеловото мислене. Предпоставките, постулатите или "елементите" на едно формално-логическо разсъждение могат да бъдат колкото си искаш, но това не значи че си извън модела на двузначността. Ти ми говориш за количество на променливите, а аз ти говоря за двуалтернативност на изводите: всяко твърдение според Аристотеловия постулат за двузначност може да бъде или истина, или неистина, трета възможност тук не е дадена. Става дума за разсъждение от този тип: "Тебеширът пред мен е черен", това изказване е или истинно, или не, тебеширът е или черен, или е бял, или е син, или е червен, но всички други възможности са сведени до две: "черен" и "не-черен", едното е истина, другото е неистина. За това мислене задачата на мисълта е крайно опростена, Аристотел прави едно допускане, което изиграва доста коварна роля в историята на мисълта и на науката, защото неговата рамка по-късно се приема за "мерило" и модел, докато в действителност светът като реалност е така многолик, но и непосилен за обхващане от нашето познание. Сега разбираш ли какво е станало и за какво става дума тук: за да можем все пак нещо да мислим и да кажем за този свят, Аристотел натрапва на мисълта тези окови на двузначността, и мисълта тръгва по един коловоз, който я довежда дотам, че науката си конструира един друг, "примислен" свят на науката, който обаче има много малко общо с реалния, богат на качества и многолик свят. Понеже обичаш примери, нека и аз да ти дам поне един. Как механиката "обяснява" движението, простото преместване в пространството? Много лесно: движещото се тяло заема във всеки миг "дадено" място, сега е "тук", в следващия момент "не-тук", а "там" и т.н. Така обяснявано, плавното равномерно движение (една абстракция на мисълта, такова движение в природата рядко съществува) се превръща не в нещо друго, а в… "прескачане" от място в място, независимо от това колко малки са интервалите от време и разстоянията в пространството. Не знам дали си чувал за епихейремите на Зенон, за ония затруднения, които нашият разсъдък изпитва, когато му се налага да опише възхитителната простота на едно плавно равномерно движение в пространството. Така онова, което всеки от нас интуитивно прекрасно разбира (имам предвид интуицията ни за плавност, за равномерност, която не знае никакви противоречия), за разсъдъка ни става непреодолима мъчнотия, тук даже и допускането за безкрайно малки моменти на времето и разстояния в пространството не може да му помогне. Оказва се, че разсъдъкът ни не може да схване, изрази и опише дори най-простото движение, да речем преместването на една точка по права линия, а какво остава за това да опише реалните движения, при които няма такива допускания и абстракции. Ето в геометрията на Евклид ситуацията е същата: понеже не можем да намерим обема на реалните тела с "криви" граници, на нас ни се налага да работим с "идеални", с нереални фигури като триъгълници, окръжности, квадрати и пр., които в природата изобщо не се срещат, а са конструкция на разсъдъка. И така нататък, примерите от областта на науките са на всяка крачка: науката опростява всичко, за да може все пак да ни каже нещо, а това, колкото и да е полезно за някои наши цели, е нездрава основа на цялото ни познание. И ето че крайните постижения на така построената върху нездрава основа наука като "изкуствения интелект", "мислещите машини", "епохалните открития на генетиката" и пр. довеждат до крайност посочените недъзи, в тях именно ще блесне цялата абсурдност на научното отношение към света, което един ден ще даде прекалено грозни плодове. Ще си позволя да ти дам още едно пояснение, дано ме разбереш този път. В познанието имаме две взаимодействащи си страни, наречени "субект" и "обект", субектът е човекът, но не като цялост и богатство от определения и качества, а взет само като "носител на познавателна активност", а обектът са "нещата", предметите, но не като цялост и богатство от качества и определения, а само като "носител" на онези характеристики на реалните предмети, които субектът си е наумил да търси и изследва. "Инструмент" на познавателната активност на субекта е РАЗСЪДЪКЪТ, които търси и намира в обектите само онова, което… сам влага в тях, той приписва на обектите сконструирани в пределите на самия разсъдък форми, и след това ги "пренамира" в тях, за да постигне така жадувания си идеал, наречен "истина". Разсъдъкът е една ограничена познавателна способност на субекта, според тази негова ограниченост се формира и "същността" на обекта, т.е. самият разсъдък задава и предопределя това, което обектът е, но не сам по себе си, а само такъв, какъвто той е за субекта, сиреч за самия разсъдък. Схващаш ли сега порочния кръг, в който се върти цялото наше познание, което в крайно хипертрофирана форма се стеле като гъста мъгла в онова, което наричаме "знание" и "наука"? Не отричам, че по този модел построеното знание си има своята практическа приложимост, то, разбира се, няма как да не е… "проверимо", "обосновано" и "доказано", защото своеволният разсъдък според самия себе си формира и онова, което наричаме "техника", "технология". Разбира се, за да се покаже цялата ограниченост и порочност на чистото познавателно отношение на субекта се иска много повече място от това, което аз тук му отделям, това е "голяма тема" на философията на познанието и на науката, например по тази причина споменатия от теб Кант е написал своята "Критика на чистия разум", която трябва да стои подобно на Библията до изследователската маса на всеки учен… Твърдиш ми:
"Според мен всичко е едно. Науката, философията - всичко е част от познанието, което делим на части, за да можем по-лесно да разбираме. Не съм нито философ, нито учен, а сметачолюбец….".
Това обаче съвсем не е така, човекът е способен на по-сложни отношения към света и към самия себе си от онова, което символизира науката. Науката представя едно субект-обектно и чисто познавателно отношение на човека, но освен това отношение съществува и ЦЕННОСТНОТО ЧИСТО ОТНОШЕНИЕ на човека, при което се търси не "обективно знание" за нещата "такива, каквито те са", а се търси техния смисъл, значение, ценността им за човека, т.е. тук човекът субективно преживява тези неща и само така се добира до техния по-висш смисъл. Аз вече ти говорих в тази връзка за философията, изкуството и религията, които сами по себе си са висши форми на отношение на човека към света и към самия себе си, обединяващи и познавателното, и ценностното, и дори и ПРАКТИЧЕСКОТО отношение (при което, на основата на знанието и на ценността на нещата човекът стига до ИДЕАЛА за това какви тези неща трябва да бъдат с оглед на определени човешки цели). Ето затова не бива да се пренебрегва принципната несъвместимост между философското и чисто научното знание, те са несъвместими, но само на тази основа са и… взаимно допълващи се - и само така може да възникне една пълноценна, богата човешка представа за съществуващото… На основата на казаното вече сам можеш да прецениш основателността на свои твърдения от рода на: "… за мен знанието е единно, поради което не разделям наука и философия…" и други такива, които за икономия на място няма тук да привеждам. Но с оглед на казаното "олекват" и твоите твърдения например за красотата, красивото и дори музиката. Красотата е плод на ЦЕННОСТНОТО ОТНОШЕНИЕ на човека към света и към самия себе си, при което СУБЕКТИВНО СЕ ПРЕЖИВЯВА този свят или негови фрагменти, поради което тук и дума не може да става за "обяснения", "описания с числа" и пр. на самата красота: КРАСОТАТА ПРОСТО СЕ ПРЕЖИВЯВА, НА НЕЯ НИЕ ПРОСТО СЕ НАСЛАЖДАВАМЕ, И ТОВА Е ТУК "СЪЩИНАТА НА РАБОТАТА", а пък "обясненията" един вид тук нямат никакво място. Ето затова са толкова наивно-смешни т.н. "изкуствоведи", които, заставайки в позицията на "учени", се наемат да ни "обясняват" това или онова, предизвиквайки само насмешки у истинските ценители, задоволяващи се единствено с преживяването на красотата. А ти обаче ми пишеш следното: "Красивото, колкото и "разсъдъчно" да звучи, е обяснимо, защото също може да се опише с числа. Вътрешността именно са числата. Ние "чувстваме музиката в душата си", но като се осъзнаем откриваме, че чувствата ни са в "пряка зависимост" от честотата, силата, продължителността на звуковите трептенията, а всичко това е информация, т.е. може да се опише с числа, ДОРИ ДА НЕ ХАРЕСВА на някого, именно поради което се отхвърля, защото предизвиква неудоволствие, а от него се бяга, по посока към удоволствието - по очевидните, според мен, законни на човешкото поведение…. и т.н.", което показва, че ти убягва същността на проблема. (Впрочем, по него се налага да се говори по-подробно, и аз съм готов на разговор по една такава тема, още повече, че моята специалност е именно тази, имам специализация по философия на изкуството.) "Какво разбираш под "красив" и "възвишен"? За мен е много "красиво" да накарам машината да построи свят, който аз желая - в предписанието, което напиша. Всъщност, в няколко стотици числа добрите програмисти могат да накарат машината да създава "изображения на красоти", които "да развълнуват душата", а в достатъчно - цели прекрасни светове, на които не можеш да се насладиш от хармония и изящество..." Ето това твое изказване ми показва, че съвсем няма да е излишно да разговаряме специално за изкуството като ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА, което е значително по-богато от онова, но което символ е науката.
"Музиката и без машини е изчерпаема и "ще свърши", ще трябва да "забравяме" или да не си пускаме някоя мелодия, за да не се сетим че вече е била измислена, щом искаме да я претворим наново."
- ето че на основата на своята невярна методология, която не схваща различието между наука и изкуство, ти се налага да стигнеш до подобни прекалено силни твърдения. Музиката, най-просто казано, е начин за изразяване на състоянията на душата, на нейния ЖИВОТ. Казвайки "музиката е изчерпаема и ще свърши", ти всъщност казваш: "Човекът и животът на неговата душа са изчерпаеми и ще свършат" - разбираш ли какво означава това?! Означава едно: НЕПРОСТИМО ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ към човека, което е краен резултат на онова НАДЦЕНЯВАНЕ на науката, което се е вселило в твоята душа! Но ти не се засягай прекалено на тези мои думи, това е… "болест на духа", която ще преодолееш скоро и то съвсем сам - под напора на самия живот, който бушува в твоите гърди. А за този живот рамката на науката е твърде тясна - и тя неизбежно и при теб, както и при мен, ще се счупи. Важното е този ден при теб да не закъснее прекалено много, при мен настъпи горе долу някъде на твоите години… Хайде да спра дотук, пък се надявам, че няма да ми се обидиш за нещо, че няма да си от "сорта" на ония ученици на Сократ, които някога завели… дело срещу учителя си, искайки неговата смърт: понеже бил много навредил с "философемите" си на тяхната душа, тоест всявал безпокойства в душите им! А при това Сократ ги е учил именно на това, което така харесваш ти сега, 24 века по-късно, учил ги е на преклонение пред "разума" и пред науката! Каква ирония, нали?! Но се питам едно: какво ли наказание чака мен и такива като мен (Кант например), които непрекъснато предупреждават да не се предоверяваме на науката, която е велико нещо, но… не е всичко на този свят?!!! А.Г. 

Ангел до Тодор, 9 септември 2002 г.

Mon, 9 Sep 2002 13:45:34 +0300 (EEST)
Angel Grancharov  до dzbe@mail.bg
Здрасти!
В края на последното си писмо до мен предлагаш да се върнем на онова, с което започнахме: "всеобщата предопределеност" и "взаимосвързаността" на всички събития във Вселената. На теб ти се струва, че съм… "избягал" от действителния въпрос, и съм отклонил разговора в невярна посока. Но ние така и не стигнахме до най-важното: ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ПРОБЛЕМА, който и ти обаче постави не като проблем, а като твое виждане, което… решава всички проблеми. Ето ти пример в тази насока още от първото ти писмо: "Според мен свободният избор е формално свободен, понеже (пак според мен) всяко действие (изборите са само действия) на човека е предписано в строежа на цялата вселена. Ние не знаем с пълна точност какво е предписано и физически е трудно да разберем, защото не можем нито да получим цялостната нужна информация за строежа на вселената (важна е всяка частица), нито пък можем да я обработим достатъчно бързо…" Или пък това:
""Всеобщата предопределеност" се свързва и със схващането ми за "Следващото еволюционно стъпало" и за развитието на веществото въобще - първо се развива живота, чийто мислещ представител започва да развива неживото (небелтъчно) вещество, което постепенно започва да участва все повече в развитието си. Накрая се създава мислеща машина, която е невъобразим скок в развитието на неживата материя, подобен на човека в еволюцията на живота."
След като си "решил" този ПРОБЛЕМ НА ПРОБЛЕМИТЕ, ти напълно логично заключаваш, че… "свободна воля няма", и при това го правиш доста оригинално:
"… открих разни страници относно въпроса има ли съдба или притежаваме свободна воля, но не се задълбочих да ги чета. Според мен свободният избор е формално свободен, понеже (пак според мен) всяко действие (изборите са само действия) на човека е предписано в строежа на цялата вселена."
Ето това твоето е пример за ДОГМАТИЧЕСКО представяне на един проблем, тоест виждане, в което самият проблем не се доосъзнава, а се подменя с готово решение, което елиминира всички проблеми. Но ти все пак ме попита, доколкото разбрах това тогава, какво аз мисля, надявам се, не си очаквал просто да чуеш от мен единствено… аплодисменти за това колко мъдро си решил един най-мъчен въпрос на философията. А че това е философския въпрос за "необходимостта и свободата", е без съмнение, но ако ти признаеш, че е философски въпрос, на теб ще се наложи да се съгласиш, че той не е от компетентността на науката, тоест че такъв един въпрос не може да се реши с нефилософски, сиреч с "научни средства". По-нататък ти ми предложи ред свои "доказателства" за това че мисленото от теб е "самата истина", включително и някакви "удивителни съвпадения", при които нещо, за което си си мислил преди малко, мигновено било потвърждавано от някакъв "знаменателен факт", например че ако си помислил ето сега, че има един салам у нас, наречен "кучешко наслаждение", то мигновено след това си чул по телевизора спомен на някаква носталгична бабичка за Тодор Живков и неговото време, в което тъкмо този салам има историческата заслуга българският народ да не измре от глад в ерата на незабравимия комунизъм. Това според теб не могло да бъдат "съвпадения" и "случайности", ти откриваше в подобни примери потвърждение на концепцията си, че всичко е така обвързано едно с друго, че ако ето аз сега, да речем, мръдна с едното си ухо, то моето движение резонира из цялата вселена и предизвиква невероятни щети на някоя планета, която, може би, е още в зората на строителството на техния си комунизъм, сиреч пак съм навредил - и, признавам си, го правя с най-голямо удоволствие! - на онова, което най-искрено мразя. Говоря по този начин не за да те иронизирам, а за да подчертая, че ние всъщност едва сега, след като извървяхме онзи привидно безсмислен път на "голословие", сме вече подготвени да пристъпим с нужната сериозност към решаването на действителния проблем, но вече ПРОБЛЕМАТИЗИРАН, тоест схванат като ПРОБЛЕМ, а не като ДОГМА, на която само остава да се намерят потвърждения чрез безброй примери. И аз мисля, че това е напредък: дори и с моите отрицания да съм те изнервял на моменти, то това е било целебно за душата ти, и необходимо за същината на самата работа, която наистина е най-важното. А към него пристъпваме, уви, едва сега, и друг път няма, търсенето на истината е мъчителен процес, е на е "триумфално шествие", подобно на онова, което търпеше България само допреди 10-тина години, шествие, което ни донесе толкова беди. Но ето сега е момента, за който се налага да направя едно уточнение. Наскоро чух, че мен учениците, на които съм преподавал, ме смятали за… "болен на тема комунизъм", дори се хвалели, че при мен било лесно да изкараш какъвто и да е изпит, просто теглиш една "ругатня" на комунизма, и аз съм пишел положителна оценка. И ето че сега аз като че ли потвърждавам тази хитра преценка, защо, впрочем, "ни в клин, ни в ръкав", пак започвам да говоря за този шибан комунизъм - и то в дискусия, която привидно няма никакво отношение към него? Аз не знам доколко си даваш сметка, че безобидни на пръв поглед твърдения, например, че "всичко е взаимосвързано", че "човекът е просто елемент в природното цяло", че "това, което става, става необходимо и другояче не може да бъде", "че си има причина за всичко, пък дори и ние да не я знаем", че "общо взето всичко може да се знае и обясни от човека", "че си има наука, която ще реши всичките ни проблеми", и при това "веднъж завинаги и то най-научно", че "ще изчезнат безпокойствата на човека и той веднъж завинаги ще уреди живота си според предписанията на науката", че от нас се иска само да "работим така, че да се вместим в световното цяло", че "няма свободна воля, а че ние мислим нещо за свободно единствено понеже на знаем скритите причини и мотиви за ставащото" и т.н., и т.н., та значи, такива уж съвсем "приемливи твърдения", звучащи при това така "реалистично", ни отвеждат В КРАЙНА СМЕТКА до едни далеч отиващи следствия, които съвсем не са така безобидни, а такова следствие е и това, че именно комунизмът е "апотеозът" на една такава МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКО-ПОЗИТИВНА-НАУКАООБРАЗНА "ТЕОРИЯ" за всеобщата предопределеност, която на теб се е видяла "решение на всички до един проблеми". Затова ти, мислейки през призмата на този материализъм (надявам се, учейки философия миналата година си осъзнал какво точно е материализмът, и то не в един морален смисъл), си склонен да "разбулиш всички тайнства", да направиш всичко безкрайно прозрачно за всевиждащата наука, да пееш химни на "разума", забравяйки, впрочем, че в този наш така удивителен свят наред със "закономерностите" има и толкова много хаос, случайности и дори произвол, че наред със "осъзнаваемото" има и толкова много безсъзнателност и несъзнаваемост, че дори у човека, двукракия символ на "разумността" има (а това тъкмо науката на ХХ век доказа най-категорично!) и една мощна несъзнавана основа на душевния му живот, в която стихията е непреодолима по никакъв начин, от което следва, че НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ НИТО САМО "РАЗУМНО", НИТО ПЪК САМО "НАУЧНО", НИТО, НАКРАЯ, "ПО ПЛАН", и че от това следва, че трябва да признаем най-смирено, че пред науката има невероятни загадки, а пък за самия човек, който е нещо много повече от един самозабравил се разсъдък, ТАЙНСТВОТО НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ е най-великото нещо, пред което трябва да заставаме с трепет и дори със страхопочитание. Цялата работа значи се свежда до това да се разбере и разкрие ДЕЙСТВИТЕЛНОТО МЯСТО НА ЧОВЕКА В КОСМИЧЕСКОТО ЦЯЛО и едва на тази основа да се прецени доколко са основателни претенциите на разсъдъка ни да бъде "законодател" на Вселената (понеже разумът ни бил "квинтесенция" на световната "взаимовръзка" и необходимост, то тъкмо на него трябвало да се подчини всичко, ДОРИ И НАШИЯ ЖИВОТ, ето, ти например не се умори да ми повтаряш, че "мислещите машини" или "изкуствения интелект" щели да надмогнат дори човека в своята "разумност", понеже те били ново еволюционно стъпало, от което пък следва, че сме си намерили просто един… нов тиранин!). Аз тук ще ти цитирам Достоевски, който цял живот е водил титанична борба със зараждащия се тогава позитивно-научен и комунистически нихилизъм (чиито корен явно е един и същ!), Достоевски пише така: "Казвам ти, няма по-гибелна грижа за човека от тази КОМУ на прехвърли този ДАР НА СВОБОДАТА, с който това нещастно същество се ражда…", ти, например, любезни Тодоре, откри, че "изкуственият интелект" трябва да бъде онова, на което да харизаме този велик дар на свободата, а аз питам: КОМУ Е НУЖНО ТОВА, след като няма по-значимо за човека нещо от неговата свобода, благодарение на която той прави и живота си?!
Ето защо така оптимистично ми заявяваш:
"Взаимосвързаността е толкова силна, че ние правим много неща, водени "за носа" от събития, за които не си и помисляме, а и не можем да обхванем, защото са МНОГО СЛОЖНИ."

А аз си позволявам да те питам: ЗАЩО СА ТАКА "СЛОЖНИ"? И ще ти кажа: ЗАЩОТО НАУКАТА ВСИЧКО УСЛОЖНЯВА ДО НЕВЪОБРАЗИМОСТ, ЗАЩОТО НАШИЯТ РАЗСЪДЪК, ПОНЕЖЕ НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ПО НАЙ-ЧОВЕШКИ НАЧИН ДОРИ И НАЙ-ПРОСТОТО, ВСИЧКО УСЛОЖНЯВА! "Сложното" според мен е синоним на обърканото, то е сложно не за друго, защото всъщност своята "НЕПОНЯТЛИВОСТ" и превърнало в някаква абсурдна "добродетел". Не знам дали си забелязал, но у нас особено човек даже с просто око може да забележи невероятни злоупотреби с науката и "научността" - ти забелязал ли си на какъв гаменски език говорят нашите учени мъже, които сякаш нямат друга грижа освен тази как да направят така, че нормален човек по никакъв начин да не може да разбере онова, което са родили учените им глави. Разлисти един най-обикновен учебник, да речем, по биология, или по химия, или дори по история, и ще забележиш, че се употребяват крайно "засукани" термини и думи, с които се цели и най-простото да "зазвучи" наукообразно, защото, зер, тези учени крайно много се страхуват някой да не се усъмни в тяхната "ученост". Аз, разбира се, тук говоря за нашата българска и селска простащина, която и в науката си е намерила място, говоря за ПСЕВДОНАУКАТА и ПСЕВДОУЧЕНИТЕ, които у нас задават тон и така внасят толкова много разочарования по отношение на науката у жадните за знания млади хора. (Впрочем, първата ми публикувана статия след като се дипломирах, се нарича "ПСЕВДОУЧЕНИЯТ", и тя излезе през 1985 година във вестник "Народна култура") Но да не се отклонявам и аз, искам само да ти припомня какво е казал Айнщайн за това кой е истинският учен: "Ако един учен не е в състояние да накара и едно пет годишно дете да разбере и най-сложните теории, с които се занимава, той не е никакъв учен!" (цитирам по памет). Ето затова наред със другото аз съм склонен да мисля, че науката само печели от един пълноценен диалог с философията, която се занимава със същите проблеми за света, но ги вижда от една съвършено друга гледна точка, а това неимоверно разширява хоризонта - надявам се, няма да отречеш, че най-великите учени са били и първокласни философи: Питагор, Аристотел, Паскал, Декарт, Поанкаре, Хайзенберг, Бор и много други. Пак да се върна на твоите конкретни изказвания:
"Доста е забавно. "Изкуството" е присъщо на човека, "изкуственото" е свързано с "изкуството", но то е чуждо на човека... Щом човекът и Вселената са създадени от Бога, то всичко, което човекът създава, също е създадено от Бога. Човеците са изпълнители на волята Му, която, той не ни е казал с преки думи... Добре де, извинявай ако си говорил с Него, но не всички са имали тази възможност и повечето (като мен) достигат до истините умозаключително и с "вяра" (желание, "Вярвам" = искам) и т.н."
Ето че тук, в опитите ти да правиш изводи във връзка с това какво е човекът, се стига до куриози: ами човекът така ли иначе всичко, което прави, е "ИЗКУСТВЕНО", за разлика от "ЕСТЕСТВЕНОТО", или "ЕСТЕСТВОТО" (равно на "природа"), до което той не се е докоснал, но ако е така, то именно ЗАТОВА на почвата на свободата човекът може да върви ПО НАЙ-РАЗЛИЧНИ ПЪТИЩА, той не е обречен да върви по "едиственоспасителния" път, продължаващ закономерността на природното! Човекът именно като свободно същество е в състояние ДА ТРЪГНЕ СРЕЩУ ПРИРОДАТА, в това число и собствената си природа, и това, както изглежда, е пътя на науката от аристотеловия модел (ако ти е известно, на изток ЗНАНИЕТО се разбира в съвършено друг смисъл, и там на науката от западен тип нямат особено доверие - което не им пречи, разбира се, да се ползват от нейните постижения дори по-целесъобразно от нас, имам предвид Япония, Китай, Индия). Работата ни обаче не е да твърдим, че този тип отношение към света, който изразява западната наука, е ЕДИСТВЕНАТА И "НАЙ-ДОБРАТА" ВЪЗМОЖНОСТ пред човека като свободно същество, а че това е ЕДНА ОТ МНОГОТО ВЪЗМОЖНОСТИ, която се е реализирала в преживения, и то, впрочем, не толкова продължителен период от 2 000 години, което обаче не означава, че на даден етап ЗНАНИЕТО няма да тръгне по нови пътища. В наше време все по-остро се съзнава необходимостта от промяна на модела на самата "научност", защото никой не може да отрече, че този модел наред с безспорните достижения изправи също така човечеството пред най-глобални противоречия: заплаха от екологична катастрофа, опасност за собственото унищожение (атомната бомба), и най-вече СТРАШНА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА КРИЗА в сърцето на модерния човек, възпитан да мисли позитивистично, който наистина не може да открие за себе си смисъл на съществуването в един НЕЧОВЕШКИ И ДЕХУМАНИЗИРАН ВРАЖДЕБЕН СВЯТ (а такъв е именно света, породен от науката и техниката!). В момента, в който "мислещата машина" ще направи "излишен" самия човек, ще блесне целия абсурд на това развитие, който, неизвестно защо, на теб ти се струва същински апотеоз на цивилизацията - цивилизацията, ОБЕЗЦЕНИЛА в невероятна степен всичко човешко! Предлагам ти да се опиташ да вникнеш в "ОПАКАТА СТРАНА" на цялото това развитие на ЦИВИЛИЗАЦИЯТА ОТ НАУЧНО-ТЕХНОЛОГИЧЕН ЗАПАДЕН ТИП, която за 2000 години се разви на нашата планета - и то тъкмо защото още по времето на Сократ-Аристотел западната мисъл тръгна по неверен път… Тук няма смисъл повече да се занимавам с другите моменти, които ти засягаш (за това как виждаш днешното образование, за това колко мъдро… Т.Живков схващал проблемите на детската психология, за "учението за империализма", което според теб е… "най-правилно достижение" на марксистко-ленинско-комунистическата "наука" и други такива), било защото ми се струва, че те не заслужават никакво внимание, било защото по някои от тях ти си напълно прав (за образованието, като изключим възторга ти от "проницателността" на правешкия селянин Т.Живков)… Накрая ми казваш това: "Забравяш защо изобщо водим този разговор... Въпросът ми беше: някой измислял ли е "Схващане за всеобщата предопределеност", което е като моето?" Отговарям: във философията този тип мислене (вярата в науката, безусловното приемане на хипертрофирания принцип за всеобщата детерминация на всичко съществуващо, отрицанието на свободната воля и вярата в съдбовната предопределеност и пр.) съвсем не е нещо ново, по този начин са мислили цяла плеада мислители (и също така шарлатани във науката, предлагам ти сам да прецениш кои са тези последните!) като се почне, условно, от Аристотел, та се мине през Спиноза, Маркс, Шопенхауер, Ленин и т.н., та се стигне до… теб. Това не значи, че не ценя и се опитвам да обезсмисля твоите схващания, те са напълно възможни и винаги се е мислило И ТАКА, но аз искам да ти напомня, че независимо от прогреса на нашата технологична цивилизация, тези възгледи са СЪВСЕМ НЕМОДЕРНИ, защото днешната култура все повече търси ОНЗИ ПОВРАТ на духа и съзнанието към едни други начала, за необходимостта от който аз се опитах тук да акцентирам. Днешният МОДЕРЕН ЧОВЕК твърдо стои на принципа за свободата на волята, и който отрича този принцип, той е немодерен, защото, както казах, един такъв етап отдавна е изживян от човечеството, а пък той в ХХ век беше и ПРОВЕРЕН практически и исторически, имам предвид онзи експеримент с ЧОВЕЧНОСТТА, който комунизма осъществи и постигна такива плачевни резултати, тоест пълен крах. В същото време ЗАПАДНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА СВОБОДНИЯ ДУХ И НА СВОБОДНИЯ ЧОВЕК, НА ЧОВЕКА СЪС СИЛНО РАЗВИТО САМОСЪЗНАНИЕ ЗА СВОБОДА постигна своите величави постижения (атомната бомба, запазила човечеството от проказата на комунизма, компютъра и какво ли не още!) ТЪКМО ЗАЩОТО съхрани ПРИНЦИПА НА СВОБОДАТА, който тепърва ще дава все по-смайващи плодове в ЦЯЛОСТНАТА ЧОВЕШКА КУЛТУРА - включително и в областта на науката и техниката, които сега преосмислят своите основания и са в навечерието на нов поврат, на нова революция в представите и методите на познание. Но това вече е тема за други разговори, които, поучени от поуките на настоящия, ще можем да водим, надявам се, с още по-голямо желание… А.Г.
Тодор до Ангел 10.9.2002
  (...)
 

>"Тебеширът пред мен е черен", това изказване е
>или истинно, или не, тебеширът е или черен, или е бял, или е син, или е червен,
>но всички други възможности са сведени до две: "черен" и
>"не-черен", едното е истина, другото е неистина.
        (...) сметачите използват по-сложна логика, където няма само "черен" и "не-черен". Може да има милиарди "истини", ако искаш - цветове. Първо тебеширът едва ли има еднороден цвят. Човекът трудно би именувал оттенъците: "малко по-бял", "още по-бял", но сметачите могат да нарекат с милиарди имена, като FFFFFFFF - бял, може да се запише и така: 11111111111111111111111111111111, черен: 00000000 (шестнадесетична бройна система), или 32 нули (двоична). Като съчетаеш 32 знака 1 и 0 получаваш имената на повече от 4 милиарда цвята (...)

>науката си конструира един друг, "примислен" свят на науката, който обаче има много малко общо с
>реалния, богат на качества и многолик свят.
        Виж по-долу, за "мижавите" трийсет милиона триъгълника в секунда, постижимо от личните сметачи.

>Така обяснявано, плавното равномерно
>движение (една абстракция на мисълта, такова движение в природата рядко
>съществува) се превръща не в нещо друго, а в… "прескачане" от място в място,
>независимо от това колко малки са интервалите от време и разстоянията в
>пространството.
        Точно такова е (макар че не съм чел "трудове по механика"). Наричаш плавно това, което минава извън границите на възможностите ти за определяне на "насечено". Във функционалния анализ ли беше, при промяна на аргумента, клоняща към 0, и промяната на функцията клони към 0 (...) като начертаеш графика на някаква функция (т.е. последователност от числа, които "интуитивно" схващаме) - колкото "по-близо" си до изходната точка, която си избрал, толкова по-малка е промяната в стойността на функцията. Ако си на разстояние от нея, равно на 0, то промяна няма да има - толкова е просто.
        Във връзка с механиката: съществува вид двигатели, наречени "стъпкови". Те работят на рязко отсечени ъглови стъпки (дъги). Такива двигатели има, например, в твърдите дискове, те преместват четящо/записващите глави по плочите. Движението им се описва точно - стъпка в еди-коя си посока, стъпка в другата посока, за да могат да уцелят ивиците, върху които са записани данните (точност до микрометри...т.е. милионни от метъра, или хилядни от милиметъра...)
        Виждал ли си промишлен робот? Всичките му движения се представят с числа, които описват стъпките на движението. Не можеш да ги видиш - прекалено бързо следват една след друга, по-бързо, отколкото окото може да разграничи "рязка" промяна. На пръв поглед изглеждат плавни, ти казваш "не са, защото са на робот", а не защото с очите си разграничаваш стъпките...
        Виждал ли си движеснемка (филм) кадър по кадър? Ако промяната е до около десетина пъти в секунда, все още можеш да усетиш "насечеността". Но колкото по-бързо се сменят образите, толкова по-трудно окото (умът ни) смогва да различи отделните стъпки, всичко се слива в "плавно движение". Можеш да снимаш движение и на 10000 кад/сек със специална камера. Снимай същото на 100 кад/сек, и на 25 кад/сек. Ако пуснеш трите филма на човек със скоростта, с която си ги записал, при 10000 кад/сек той няма да види нищо повече отколкото при 100, както и при 25 - 10000 кадъра описват движението през много малки промеждутъци - 1/10000, но и го показват за толкова. Човек, т.е. системата централна нервна система (главен и гръбначен мозък) и мускулите, не може да отвърне на дразнител за по-малко от около 1/10 сек, а невроните обикновено работят с честота най-много стотина Херца; за да се осмисли изображение, данните трябва да преминат през повече от един неврон. За толкова кратко време (1/10000) в явленията, с които се "сблъскваме в ежедневието", почти липсва промяна. Промяна в образа ще има, но тя може да бъде толкова малка, че разделителната способност на снимащото устройство да не успее да я улови и да трябва да минат поне няколко, или няколко десетки кадъра, за да може промяната да се забележи на снимките. Между съседни кадри снимките ще са (почти) едни и същи, разликата може и да може да бъде засечена от човек, но в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ за 1/10000 от сек. Впрочем и 25, и 100, и 10000 кад/сек все ще ни се струват "плавни", те са "плавни" ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НИ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ, които са свързани с бързината на обработката на зрителния въобраз (информация) и от разделителната способност на очите ни.

>Не знам дали си чувал за епихейремите на Зенон, за ония
>затруднения, които нашият разсъдък изпитва, когато му се налага да опише възхитителната
>простота на едно плавно равномерно движение в пространството. Така онова, което всеки от
>нас интуитивно прекрасно разбира (имам предвид интуицията ни за плавност, за
>равномерност, която не знае никакви противоречия), за разсъдъка ни става
>непреодолима мъчнотия, тук даже и допускането за безкрайно малки моменти на
>времето и разстояния в пространството не може да му помогне.
        Моят разум схваща, че всичко е насечено, така че няма никакви противоречия за мен. Също знаеш, че за мен "интуиция" значи приблизително: "разбирам го, но не мога да го обясня", или, както ти се изразяваш, "прекрасно разбирам". Няма как това "ваше разбиране" да има "противоречия", защото толкова добре го разбирате, че не не се и опитвате да го обясните - без обяснения няма противоречия. Аз пък и го обяснявм, и не стигам до противоречия... и то с детския си мозък...

>Оказва се, че разсъдъкът ни не може да схване, изрази и опише дори най-простото движение, да речем
>преместването на една точка по права линия, а какво остава за това да опише
>реалните движения, при които няма такива допускания и абстракции.

        :-))) Как ли се движат роботите... а някои казват, че "не съществуват вълшебства"...
        За правата линия. Някои "разсъдъци" може би не могат, но дори моят, нека натъртя, ДЕТСКИ РАЗУМ може да го опише. Ако беше като мен - сметачолюбец, нямаше да имаш тази "неяснота". Придвижването на точка по права линия е начин да изчертаеш линия, както сам можеш да видиш, образът на показвача е пълен с линии... Дори аз самият разреших този въпрос, който съм си задавал от доста време. Разгадах "тайната", когато още официално имах "детски мозък" - на 17 (може би според психолозите сега съм в промеждутък на "миналолюбие (носталгия) към детството")
        Глаголицата (mov, cmp...), която виждаш тук, показва приложен в действителнo глаголище (за вършачи x86) реда на мисли, описан словесно по-долу. Искам да те "уплаша" с него - предписание, което работи, макар че знам, че няма да се уплашиш, "нищо не доказва", знам :-)
        Казбите (инструкциите) по-долу управляват стъпка по стъпка вършача (процесора) при изчертаването на линията в (доста) ниска разделителна способност: 320x200. Впрочем, главата (процедура) е писана отчасти (заглавната част) на езика, наречен на... Блез Паскал :-)) 


//Впрочем, ако се възползвате от този "подарен" казборед, споменете ме поне...
//"Да си мисля", че "не съм живял напразно"...

procedure lina(x,y,x1,y1:word;c:byte);
var dex,dey:integer;
    sx,sy:integer;        {1,-1 , 320,-320}
 begin
asm
   mov ax,x1
   cmp ax,x
   jb  @sxminus
   mov sx,1
   jmp @sxsled
@sxminus:
   mov sx,-1
@sxsled:
   mov bx,y1
   cmp bx,y
   jb  @syminus
   mov sy,320
   jmp @sysled
@syminus:
   mov sy,-320            {sx,sy - стъпки на преместване}
@sysled:
   mov dx,vsega         {точки, vsega - сегмент от паметта, отделен за изображението}
   mov es,dx
   sub ax,x
   cmp ax,$8000         {ако разликата DX<0 -> обърни абсолютната стойност}
   jb @sledsrav
   not ax               {-100 = +100}
   inc ax
@sledsrav:
   mov dex,ax
@smetdey:
   sub bx,y
   cmp bx,$F000
   jb @sledsravdey
   not bx
   inc bx
@sledsravdey:
   mov dey,bx
{===============================================}

@sravnixy:
  cmp ax,bx
  ja  @linx     {dex > dey}
  jmp @liny     {dey =< dex}

@linx:
  mov ax,x      {проверка за край на отсечката}
  mov dx,y      {поставяне на първата точка}
  mov di,ax
  shl dx,6
  add di,dx
  shl dx,2
  add di,dx
  mov dl,c

  mov bx,0      {ym - покачване на y}
  mov ax,dex
{==================================}
@sledplus:
  mov es:[di], dl       {точка}
@sledpix:
  dec ax                {брояч}
  cmp ax,0
  je @kra
  add di,sx                {Увеличава X}
  add bx,dey
  cmp bx,dex
  jnb @plusy
  jmp @sledplus
@plusy:
  add di,sy
  sub bx,dex
  jmp @sledplus

@liny:
  mov ax,x      {край на линията?}
  mov dx,y      {първа точка}
  mov di,ax
  shl dx,6
  add di,dx
  shl dx,2
  add di,dx
  mov dl,c

  mov bx,0
  mov ax,dey
{==================================}
@sledplusy:
  mov es:[di], dl       
@sledpixy:
  dec ax                
  cmp ax,0
  je @kra
  add di,sy                
  add bx,dex
  cmp bx,dey
  jnb @plusx
  jmp @sledplusy
@plusx:
  add di,sx
  sub bx,dey
  jmp @sledplusy

@kra:
     end;
end;

        По този начин се описва движението на точка по права линия при разделителна способнот 320х200, когато подреждането на точките е линейно в паметта и т.н.
        Казано с думи, решението може да изглежда и така:

Изчертаване на отсечка

        Вземаш началните координати x,y и крайните x1,y1 в двумерната решетка (коорд. система), в която ще се премества точката. Това е равнината на преместване. Пресмяташ разликата dx = x1-x, dy = y1-y Решаваш за колко стъпки ще премине движението. Може да протече за повече стъпки, отколкото е разделителната способност на показвача (напр. число с плаваща запетая вместо цяло), но тогава някои стъпки няма да са видими, защото показвачите могат да изобразяват краен брой точки и разделителната способност на ретината също е крайна.
        Ако ще чертаеш права в двумерна решетка (цяло число стъпки), то правиш следното:
  • Ако (dx >= dy) -> (1) иначе (2)
    1. dx >= dy, т.е. ъгълът, който сключват двете точки спрямо "водоравната ос" X на координатната система е (0 =< ъгъл <= 45), т.е. между 0 и 45 градуса, включително. Същото е и ако кажем, че сключват ъгъл от 45 до 90 градуса спрямо "отвесната ос": Y
      Брой стъпки (st = dx).
          1.1 Нека текущото положение на точката е tx,ty. На всяка стъпка tx се увеличава с единица, т.е. по оста X точката се премества с една клетка. По-малко преместване е възможно, но то не може да се види, защото клетките са цели числа. В променлива, в началото със стойност нула - да я наречем n, след всяка стъпка прибавяме dy. Когато n стане по-голямо от dx, преместваме точката и по оста y с една стъпка, след което изваждаме от натрупаната в n стойност dx.
          Ако нарастването на y означава "надолу", то ако y1 > y, точката се "издига" нагоре (+) след всяко преминаване на n над dx; ако y1 < y, точката се "спуска" надолу (-), а ако y1 == y, точката се "плъзга" на едно равнище. Повтаряме горните действия (след 1.1), докато tx достигне стойността на x1.
    2. dx < dy, т.е. ъгълът спрямо водоравната ос е между 45 и 90 градуса. Тогава (st (стъпките) = dy). Използва се същият казборед (алгоритъм), но се премества с по една стъпка по Y вместо по X, в n се прибавя dx, която щом надмине dy кара точката да се измести и по оста x и предизвиква изваждане на dy от n...

        Брей, че то много сложно било... Толкова, че хлапак като мен "изведе" всичко това, без да е "математик", учил аналитична геометрия... РАЗУМЪТ ми ме доведе до тази последователност, не съм "крал" казбореда (алгоритъма) от никъде. Всеки, който се замисли достатъчно дълбоко, може да стигне до тази последователност.
        В моята наука (казборедене = програмиране) всеки може да извежда правилни изводи, до които може да стига по-много пътища. Доказателството за "правилността" им е, че изводите могат да се претворят в предписания и да работят... Докато "трябвало да прочета Кант", за да схвана "докъде може да се простира разума".
        Впрочем, много "нерешими" задачи поставяш... поне за моята ДЕТСКА (обичам тази дума) МИСЛОВНА СИСТЕМА...

>Ето в геометрията на Евклид
>ситуацията е същата: понеже не можем да намерим обема на реалните тела с "криви"
>граници, на нас ни се налага да работим с "идеални", с нереални фигури
>като триъгълници, окръжности, квадрати и пр., които в природата изобщо не
се >срещат, а са конструкция на разсъдъка.
>(...)
>И така нататък, примерите от областта на науките
>са на всяка крачка: науката опростява всичко, за да може все пак да ни каже нещо,
        Човешкият разум е много бавен, работи като "охлюв" при решение на задачи с някакъв си единствен(!) триъгълник. За сметка на това ще ти кажа, че изобразителните платки, които (аз нямам) повечето днешни играчи имат в сметачите си, могат да обработват, да речем, "някакви си мижави" ТРИЙСЕТ МИЛИОНА ТРИЪГЪЛНИКА В СЕКУНДА (триъгълникът определя равнина). Виждал ли си някоя съвременна игра, за да видиш колко "изкуствено" изглеждат предметите в нея, колко са "наръбени" от триъгълници... (...)
        Всяка секунда се изчислява как да изглеждат трийсет милиона (всъщност вече трябва да са повече) триъгълника, т.е. равнини, които са ОБВИТИ С ИЗОБРАЖЕНИЯ (да речем, най-малко, МИЛИАРД(!) ТОЧКИ В СЕКУНДА), всяка точка от които може да бъде оцветена в един от 4 МИЛИАРДА ЦВЯТА (2 на 32-ра степен). Тези "прости триъгълници" и "снимчиците", които ги покриват образуват цял триизмерен свят, в който телата се държат така, все едно са ИСТИНСКИ, СВЕТЛИНАТА се ОТРАЗЯВА, ПРЕЧУПВА, ХВЪРЛЯ СЕНКИ... Наистина, това е "ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПРОСТЕНО" (дори и аз, именно защото е много просто, стигнах до някои казбореди за показване на триизмерни тела върху двуизмерно платно, и то през "вече далечната" 1999 г. - нямаше откъде да прочета тогава, затова си измислих сам "TRIGONOMETRIC-3D"). Вселената е първичният сметач, който, естествено, има най-голяма изчислителна мощ. Но, ако (не си го) можеш, гледай Терминатор-2, при това правен преди цели 11 години. Виж как изглежда Т-1000, течният метал. Той е построен от триъгълници... но на места направо "ти се иска да го пипнеш", толкова е истински... Впрочем, не усещаш ли, че:
"науката опростява всичко" си противоречи с "НАШИЯТ РАЗСЪДЪК, ПОНЕЖЕ НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ПО НАЙ-ЧОВЕШКИ НАЧИН ДОРИ И НАЙ-ПРОСТОТО, ВСИЧКО УСЛОЖНЯВА!"

>На основата на казаното вече сам можеш да прецениш основателността на свои
>твърдения от рода на: "… за мен знанието е единно, поради което не разделям наука и философия…"
        Според мен е основателно, тъй като ЗА МЕН то е единно, за теб може да не е, в МОЯ ум то е. Не съм нито "Науката", нито "Философията" или "Изкуството".

>ти убягва същността на проблема.
        Така е, защото моят "проблем" не е да търся как да задоволя "човешкия стремеж към пълноценен живот", а своя собствен ("нали се разбрахме, аз не съм човек").

>(Впрочем, по него се налага да се говори по-подробно, и аз съм готов на разговор по една такава тема, още повече,
>че моята специалност е именно тази, имам специализация по философия на изкуството.)
        Говори щом искаш.

>съвсем няма да е излишно да разговаряме специално за изкуството като
>ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА, което е значително по-богато от онова, но което
>символ е науката.
        Изказвам своето "отношение към света". Аз човек ли съм? Ако да, то моето отношение е "човешко". Ако моето отношение не е "човешко", то КОЙ определя кое е? Както предположих по-рано, обикновено човек определя човешкото според себе си, т.е. ти определяш спрямо твоето "отношение към света".

>ето че на основата на своята невярна методология, която не схваща различието между наука и изкуство,
>ти се налага да стигнеш до подобни прекалено силни твърдения.
        До мисълта за изчерпаемостта на музиката стигнах преди доста години, имам някакъв бегъл спомен как питам майка си нещо от рода на "какво ще стане ако музиката свърши", докато по телевизията дават ламбада, сам можеш да си спомниш кога беше дошла на мода ламбадата... Отговорът беше от рода на "не може да свърши". Сега го твърдя със сигурност, мога да опиша точно доказателство.
        Предполагам вече знаеш, не съм нито "художествен тип", нито "мисловен". Мога да предписвам, но мога и да плета стихове, да рисувам, и дори малко да свиря. Знанието у мен не се разделя на "наука" и "изкуство", то е цялост.
(...)

>Музиката, най-просто казано, е начин за изразяване на състоянията на душата, на нейния ЖИВОТ.
        Щом така я "разбираш" - хубаво. Аз я разбирам по друг начин.

>"музиката е изчерпаема и ще свърши", ти всъщност казваш: "Човекът
>и животът на неговата душа са изчерпаеми и ще свършат"
        Ако музиката беше "неизчерпаема", най-малко постоянно щяха да се раждат "велики композитора", но, за съжаление, въобречката и казборедите (информационният канал и алгоритмите), с които описват звучудото (музиката) са прекалено ограничени, поради което не може да измисляш все ново и ново звучудо от "най-високо качество". Стига да имаш достатъчно памет, за да си спомняш всичката музика, която си чул, ще усетиш повторението на мелодиите.

>Означава едно: НЕПРОСТИМО ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ към човека
        Знаеш, че съм Сметачолюбец, че пиша за "недостатъците на човека и органичната материя", така че горното не би трябвало да е нещо ново за теб. Впрочем "непростимо" от кого? От теб? :-)) И какво от това? Човек (мен) го е грижа за другите, защото от тях зависи той. Спомни си как се държи малкото дете, което тепърва се среща с други, освен най-близките човеци - не желае да отстъпва играчките си ("не му пука" за другите деца), но впоследствие се научава, "дресират го", да го прави.
(...)
"страшен е страхът", страшна е болката, а не смъртта. Ужасно е нараняването, страданието, но не и смъртта, която е мигновение. Какво страшно има за мен в моята собствена смърт? Има много "тълкования", не се знае кое е вярното. Ужасно е когато умират другите - болката от смъртта им е за живите.

>краен резултат на онова НАДЦЕНЯВАНЕ на науката, което се е вселило в твоята душа! Но
>ти не се засягай прекалено на тези мои думи, това е… "болест на духа",
        Откъде знаеш, че имам душа като "твоята"? Какво е твоето доказателство (виж последното ми писмо)? Откъде знаеш, че ти имаш душа, че това което усещаш е "душата ти"... Кой ти каза, освен ако не разума ти? "Сърцето ти" нищо не може да каже, ако няма разум, който да се опита да "преведе душевните терзания" и да обяви съществуването на душата...

>ще преодолееш скоро и то съвсем сам - под напора на самия живот, който бушува в
>твоите гърди. А за този живот рамката на науката е твърде тясна - и тя неизбежно и при
>теб, както и при мен, ще се счупи.
        "Човек предполага, Господ разполага...."
        Този, който не се е бъркал със сметачознание, не знае колко "широка" и творческа може да бъде науката.

>Важното е този ден при теб да не закъснее прекалено много, при мен настъпи горе долу някъде на твоите години…
        "Не винаги ще има утре".

>Хайде да спра дотук, пък се надявам, че няма да ми се обидиш за нещо, че няма да
>си от "сорта" на ония ученици на Сократ, които някога завели… дело
        Не съм ти ученик (...поне не и в този миг...). Обидата е глупост, една от най-глупавите части от нашите предписания, от това, на което сме учени като малки - да изпитваш неприятно чувство, защото някой си бил казал нещо за теб или ти си мислиш, че той си мисли "нещо лошо" за теб. Подобно на срама - чувства, създадени сякаш за самоунищожение. Няма полза да "потъваш в земята от срам", това няма да те направи по-добър и най-вече често на другите изобщо не им пука какво изпитваш.
        Страхът от правенето на нещо пред много хора е проявление на "лошото предписание, наречено срам", защото често тези, пред които го правиш, имат много малко отношение към теб. Ако говориш, забравят думите ти след три секунди, а след минута не помнят за какво си говорил. От такива няма какво да се боиш.
        Забавно ми е като гледам момичета, които са тръгнали с предизвикателни къси полички, но постоянно ги придърпват надолу, опитвайки се да ги "удължат"...
(...)
        Само трябва да ОСЪЗНАЕШ, че "не трябва да правиш така" (ако сметнеш, че наистина не трябва), без да изпитваш неприятно чувство. Но човекът е направен зле, защото е "усъвършенствано животно", много усъвършенствано в крайния си мозък, но в низшите му части - непроменено.(...) голотата се свързва с еротичното, с "първичния инстинкт", при който разумът често се затъмнява от неразумните области на мозъка, които "теглят" поведението ни. Когато тези области се "събудят" с мощни дразнители, не се знае накъде може да тръгне то.(...) най-вече се срамуваш, че знаеш, че са те видели, защото ако не знаеш, че някой "те гледа", не изпитваш никакво притеснение... Самата представа е "срамна", защото така сме научени. Някога някъде и "голият женския глезен" е бил "неприличен", което днес е смехотворно, защото сме научени на друго. За правоверните мюсюлманите показването на женското лице не е много прилично - за мен и това е смехотворно. Цялото "приличие" е измислено и се гради, в крайна сметка, на "първични инстикти", защото всичко (на Земята) започва отнякъде, от "първичното".
        Какво от това, че някой те нарече "глупак", ако ти се мислиш за "умник", т.е. каже нещо за теб, което ти смяташ за "обидно"? Или обратно, ако те ласкае с очевидна лъжа, ще му повярваш ли? Нима на онзи думата ще промени действителността, очевидното (смешно ми е като си спомня, например, че цар Симеон завладял целия Балканския полуоствров, още малко щял да превземе Цариград, но Василевсът "не го признал за цар (император)"...), ще промени мнението ти за себе си, което си изграждал през целия си дотогавашен живот? Може да стане, зависи колко сложно си се предписал дотогава. Мисля, че моето предписание вече е достатъчно сложно...
        Накратко: мисли си каквото искаш, говори каквото искаш.

>Но се питам едно: какво ли наказание чака мен и такива като мен
>(Кант например), които непрекъснато предупреждават да не се предоверяваме на науката,
>която е велико нещо, но… не е всичко на този свят?!!!

        Предполагам, вече знаеш, но: не съм "ние" и не работя за "нас", работя за себе си. Също знаеш, че съм в "последната степен" и разумът ми си е създал защита от глупави овчи инстинкти, при които следваш "нас" и се доверяваш на "приетите ценности" без да се замисляш защо го правиш.
(...)

Отговор на писмото от 9-ти септември 2002:

>"… открих разни страници относно въпроса има ли съдба или притежаваме
>свободна
>воля, но не се задълбочих да ги чета. Според мен свободният избор е
>формално свободен, понеже (пак според мен) всяко действие (изборите са >само действия) на човека е предписано в строежа на цялата вселена."
>Ето това твоето е пример за ДОГМАТИЧЕСКО представяне на един проблем, тоест
>виждане, в което самият проблем не се доосъзнава, а се подменя с готово
>решение
        Виж "Схващане за всеобщата предопределеност" - "ЕИМ СВЯТ", брой 17 и писмата ни. Там е написано "пълното решение" :-))), но "с доказателствата нищо не се доказва" :-) Впрочем, прав си, който каквото иска да види, това вижда. Пак забравяш, че писмото ми до теб беше с целта ДА РАЗБЕРА ЗА ПОДОБНИ ФИЛОСОФСКИ СХВАЩАНИЯ. Когато търсих за "Universal predetermination" исках да разбера СЪЩОТО. Открих, че има статии, в които се среща същото словосъчетание (дословен превод на "Всеобща предопределеност"). Това исках да узная, а не "да се измъкна", "сигурен в правотата си", та ти самият каза (може и да си променил мнението си) на 28.08: "мисля, че си непоклатим в логиката си. От тази гледна точка е безнадеждна работа да се търсят "слаби места" в аргументацията ти, в този смисъл съм съгласен с това, което твърдиш, то ми се вижда перфектно като аргументация."
        Узнах, че има статии, прегледах ги, но не задълбочено (търсех теории, доказателства за предопределеността имах много, иначе нямаше да търся), но не открих да има конкретни "теории". Срещнах само името на Кант, преди това си спомнях, че той или Лаплас (който е в същия "клас", както и Кант в моето съзнание) беше подхвърлил нещо за изчисляването на бъдещето. После, около месец по-късно, ти писах, за да се опитам да получа отговор на основния си въпрос...

>надявам се, не си очаквал просто да чуеш от мен единствено…
>аплодисменти за това колко мъдро си решил един най-мъчен въпрос на
>философията.
        Откъс от мое писмо: "...Не ми пука от похвали, ласкателства или подобни "галещи слуха" на "народните маси" (и съм високомерен) безсмислици (и "гневен", "груб", "сърдит"), ако от тях няма никаква полза за постигането на целите ми, ако с нищо не променят бъдещето ми (така, както аз го желая)". Не съм те питал за мнението ти, а на въпросът ми си отговорил чак в това писмо...

>а не като ДОГМА
        Пак ще се самоцитирам и ще наблегна: "През април МИСЛИТЕ МИ стигнаха до отчайващото ЗАКЛЮЧЕНИЕ, че всичко което някога се е случило и ще се случи в бъдеще, е предопределено още в мига на създаване на вселената." Разумът ми измисли тази "догма", чрез ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ОТ МИСЛИ (...)

>Това според теб не могло да бъдат "съвпадения" и "случайности", ти откриваше
>в подобни примери потвърждение на концепцията си
        :-)) Те са "случайни", но знаеш какво означава "случаен" на "моя език" - не знаеш пътя, по който се е стигнало до събитието.

>че всичко е така обвързано едно с друго, че ако
>ето аз сега, да речем, мръдна с едното си ухо, то моето движение резонира из
>цялата вселена и предизвиква невероятни щети на някоя планета
        :-)) Явно няма какво да говорим по този въпрос, защото вече напълно се убеждавам, че за теб "примерите нищо не доказват" и че много обичаш да изопачаваш съвсем ясните (за мен) примери. Относно съвпаденията казвам, че ЗА ДА СЕ СЛУЧИ КАКВОТО И ДА БИЛО са необходими ОГРОМЕН БРОЙ ПРЕДПОСТАВКИ, започващи от СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВСЕЛЕНАТА И НА КОНКРЕТНИТЕ ФИЗИЧНИ ЗАКОНИ, което е ОЧЕВИДНО, но явно не за теб...

>Аз не знам доколко си даваш сметка, че безобидни на пръв поглед твърдения,
>например, че "всичко е взаимосвързано", че "човекът е просто елемент в
>природното цяло", че "това, което става, става необходимо и другояче
>не може да бъде", "че си има причина за всичко, пък дори и ние да не я
>знаем", че "общо взето всичко може да се знае и обясни от
>човека", "че си има наука, която ще реши всичките ни проблеми", и при това
>"веднъж завинаги и то най-научно"
>(...)
>така "реалистично", ни отвеждат В КРАЙНА СМЕТКА до едни далеч отиващи
>следствия, които съвсем не са така безобидни
        Знам, всеки може да изкриви така дадена теза, че да му е угодна, в зависимост от умствените възможности и целите. Това, което предполагам за истина, е ОЧЕВИДНО, затова е и "страшно", защото лесно се разбира. Обаче "че си има наука, която ще реши всичките ни проблеми" ГО КАЗВАШ САМО ТИ. Спомен от мои изказвания:

"Науката НЕ Е СЪЗДАДЕНА, за да "живее човек истински и пълноценно". Науката не е създадена с целта "всички да са щастливи". Някогашните учени са търсели отговори на въпроси, които те са си поставили, аз, без да съм "учен", също търся отговори на своите въпроси."

>толкова много хаос, случайности и дори произвол, че наред със
>"осъзнаваемото" има и толкова много безсъзнателност
>и несъзнаваемост, че дори у човека, двукракия символ на "разумността"
>има (а това тъкмо науката на ХХ век доказа най-категорично!) и една мощна
>несъзнавана основа на душевния му живот
        Разсмиваш ме :-)) Дори в СЛУЧАЙНИТЕ числа няма "хаос", той е привиден. Колко ли пъти повторих предположението (тук съм "психолог"), че единствената сила, която води човека е стремежът към по-малкото неудоволствие? Примерът с детето, което се чуди дали да ревне, след като майка му отказава да му купи сладолед и не посмя, защото няколко дни по-рано, когато все още нямаше напълно образувано съзнание (следователно е било "безсъзнателно"), е било ударено (усетило болка) при подобни условия показва нагледно как "безсъзнателният промеждутък" от живота на детето управлява поведението му в съзнателния...
//Макар че е очевидно, защото първите ни "уроци" за живота
//сме научили преди да имаме т.нар. "съзнание" и тогава дори сме говорили,
//но, казват, не сме имали съзнание, и не помним нищо от тогава.

>НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ НИТО САМО "РАЗУМНО", НИТО ПЪК
>САМО "НАУЧНО", НИТО, НАКРАЯ, "ПО ПЛАН"
        :-) Не може "по план" (може, но той никога не е точен), защото НИКОГА не можем да имаме подробна информация, за да построим "100% сигурен план". Какво означава да се живее "разумно" или "научно"?

>ТАЙНСТВОТО НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ е най-великото нещо, пред което трябва да
>заставаме с трепет и дори със страхопочитание
        Защо? КОЙ КАЗВА ТОВА?

>да се разбере и разкрие ДЕЙСТВИТЕЛНОТО МЯСТО НА ЧОВЕКА В КОСМИЧЕСКОТО ЦЯЛО
        Само за да се смея ли ми пишеш? Как го намираме това "действително място"? С душата или с разума???

>трябва да бъде онова, на което да харизаме този велик дар на
>свободата, а аз питам: КОМУ Е НУЖНО ТОВА, след като няма по-значимо за
>човека нещо от неговата свобода, благодарение на която той прави и живота си?!
        :-)) Кога съм казал, че "трябва да подарим Великия дар - свободата, на Изкуствения разум"??? Още един собствен цитат: "Ако е предписано всичко, то нищо не е свободно, както и човекът, и всичко, което той създава не е свободно." А на въпроса на кого е нужен Изкуствения разум вече съм ти отговарял много пъти, защото си ме питал:

">>Ако имат [душа], те ще трябва да бъдат "двойник" на човека, а кому е нужно това?!
        Постоянно повтарям - искам да създам Изкуствен разум заради себе си, защото ТОЗИ ВЪПРОС ВЪЛНУВА МЕН - нужно е НА МЕН. (...) Трудно е да говорим за действия, които ще "подобрят съществуването" на всички. Сигурно винаги ще има недоволни и нещастни, каквото и да правим. Аз НЕ СЕ БОРЯ ЗА ЩАСТИЕТО НА ВСИЧКИ, а за своето, както, мисля че и всеки друг прави(...)"

>ЗАЩО СА ТАКА "СЛОЖНИ"? И ще ти кажа: ЗАЩОТО НАУКАТА ВСИЧКО УСЛОЖНЯВА ДО
>НЕВЪОБРАЗИМОСТ, ЗАЩОТО НАШИЯТ РАЗСЪДЪК, ПОНЕЖЕ НЕ МОЖЕ
>ДА РАЗБЕРЕ ПО НАЙ-ЧОВЕШКИ НАЧИН ДОРИ И НАЙ-ПРОСТОТО, ВСИЧКО УСЛОЖНЯВА!
        :-)) Не прочете ли примера ми за детето и сладоледа? Затова е сложно, защото причините за случващото са огромен брой и за някои няма начин да научим, а не защото е "научно" (аз не съм "Науката"). Нямаме ВХОДНИ ДАННИ, нямаме ПАМЕТ, където да ги поберем, нямаме и достатъчно БЪРЗОДЕЙСТВИЕ. Все пак, даваш "добра идея", може да се отвори нова "катедра" в "Лигуландската Академия на науките" :-)), наречена "Дететосъссладоледознание"...

>на какъв гаменски език говорят нашите учени мъже, които сякаш нямат друга
>грижа освен тази как да направят така, че нормален човек по никакъв начин
>да не може да разбере онова, което са родили учените им глави. Разлисти >един най-обикновен учебник, да речем, по биология, или по химия, или дори
>по история, и ще забележиш, че се употребяват крайно "засукани" термини и
>думи, с които се цели и най-простото да "зазвучи" наукообразно,
        Чувал ли си за Дружеството за защита на българския език и за сметачобългарското наречие? Ето откъси от статия, от юли (бр. 17), в която се говори именно за "учеността" (ох, и аз съм се поддавал някога на тази простотия...): 

			"Чуждицолюбска забава"
				(...)

Легалното е по-'убаво от законното, нал' така?!

  Тъй-тъй. 'убаво нещо си е легалното... Лягаш си и... Нал' знаеш к'во 
следва по-после? Хе-хе, знам че знаеш, не се пра'и на света вода ненапита! И 
ти си си легализирал софт-уйъ-ра, я признай си! Или не си? Хм... В България, 
78% от софт-уйъ-ра бил нелегален... Ама как е възможно това? То, че има 
кризис - има. Че са бедни 'ората - бедни са. Ама, виж ся, 78% да не са си го 
легализирали... Не ми са вярва... Ама кат' чуеш учените 'ора, че в САЩ и 
Западна Европа, само 25-40% не са си ги легализирали софт-уйъ-рите и ми 
става...Ясно... Какво ще се сравняваме с тях - те стандарт имат, стандарт... 
Чу...вал съм, че много се чу...дели, какво да правят през свободното си 
време, там, на Запад. И знаете ли какво правели? Точно тъй - легализират си 
софт-уйъ-рите!    
	Ние сме бедни чиляци, нас никой не ще да ни легализира... Баровците от 
Запада - ехе-е, колко софт-уйъ-ристки искат да им изпълнят легализационната 
програма... Нас само няк'ви софт-уйъ-рни експлоататори-монополисти искат да 
ни легализират. На някои от тях са им много малки и меки, ама въпреки туй - 
и те искат да ни легализират! Брей, да му са не види и легализацията, тц-тц-
тц...   
	Ама нищо! Ази - простият чиляк, аз предпочитам законя! На коне са 
дошли прабългарите - пол'вин Европа са владели нявга, нали?! Конската опашка 
е водела непобедимата им войска! За коня, всичко са правели 'ората, за коня! 
За ко иначе Крум ги я измислил законите? За конете, за кого - за 
конекрадците - смърт... Да не мислиш, че сащанците са си го измислили? Дрън-
дрън та пляс - тье сащанците са преписали тоз' раздел от Крумовите закони и 
нА - конекрадците увисват на дървото... Ама, да не вa отегчавам повече. И 
дано по-скоро да преминем рубиконя на легализацията... 

 Кон до коня, мила моя майноле, Юнак до Юнака, мила моя майноле!

(...)

"Ъпдейт на фърмуера" - пореден пример за чуждицолюбска езикова ограниченост

  Как може РЕДАКТОР на вестник с тираж 13131 (за многонародната Лигуландия 
наистина не е много, но за говорещите български лигуландци е доста) да НЕ 
ЗНАЕ смисъла на "update"? Моя милост - ПРОСТ човек, знае поне три думи за 
туй английско чудо "update" - ОБНОВА, ОБНОВЯВАНЕ, ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ. Да не 
говорим за другото чудо - "фърмуера"??? Брей... На стари години да ма карат 
да си блъскам чотурата в зида, да са чуда и мая - що е туй "фърмуера"? Тц-
тц-тц! Срамота! 
  Ама айди, ша им проста - нал' са учени 'ора, те не мо'ат да говорят "по 
народному", тье тряа винаги по "международному", за да ги разумяват и 
тейнити другари от международнити научни сриди, дет' обачи, още не съ са 
научили да сричат на кирилица... Тъй-тъй... Мно'о са учени тия 'ора... Ама 
акъла им са я заврял някъди и ни ще да излява... 

(...)

Имплементационната инстанция на реализиращия експортен интерфейсен импортизатор

  Статия от същия брой на "Цомпътърс" за малко не причини треска на 
коремната ми мускулатура. В отдела за глаголене зърнах смехотворни писания, 
съдържащи освен обичаните от "учените" "термини" дефинирам, локален, 
интерфейс, регистрирам, още и красивите звукосъчетания, неносещи 
"дефинируеми по екстраполационна имплементативност" смисли, от рода на 
"експортирам", "импортирам", "имплементация", "инстанция", "референция",
"мениджър"... Откъс от художествената творба би ви дал представа:
"...Класът, реализиращ имплементацията, трябва да имплементира поне един 
отдалечен интерфейс".

        На кратко :-)), като използват думи с неизвестно или не напълно ясно на читателите си значение, или пък с ясно, но от очевидно чужд произход - английски, латински, гръцки и т.н., изглеждат "учени", "модерни" (не съвременни...), и в обслова, за който съм писал по-горе: "използват актуализирана експресивност, която е в унисон с прогреса в сферата на модерните информационни технология" :-))) Впрочем, много ми е забавно да се подигравам, понякога и със себе си - сигурно вече си го разбрал :-)

>Човекът именно като свободно същество е в състояние ДА ТРЪГНЕ СРЕЩУ
>ПРИРОДАТА, в това число и собствената си природа

        ОТКЪДЕ ЗНАЕШ КАКВА МУ Е ПРИРОДАТА, ТА, КАТО НАПРАВИ НЕЩО, ДА ТРЪГВА СРЕЩУ НЕЯ? Не знаеш каква ти е съдбата и НЕ МОЖЕШ да знаеш, защото в нея участва ЦЕЛИЯТ СВЯТ. Тъй като не знаеш каква е, не знаеш дали "вървиш срещу нея".

>наистина не може да открие за себе си смисъл на съществуването в един
>НЕЧОВЕШКИ И ДЕХУМАНИЗИРАН ВРАЖДЕБЕН СВЯТ (а такъв е именно света, породен
>от науката и техниката!)

        Непрекъснато сам го казваш: "да открие смисъл", защото "абсолютен смисъл" няма. Той се "открива", "измисля". Науката може би само разкрива, че в откриването на смисъла няма смисъл... Поне "моята наука".

>В момента, в който "мислещата машина" ще направи "излишен" самия човек

        Цитат от "Следващото еволюционно стъпало": "...Ние ще продължим да бъдем хора, но ще имаме заслуженото право да се гордеем, че разумът на нашия вид е станал творец на по-съвършен разум..."

>на теб ти се струва същински апотеоз на цивилизацията -
>цивилизацията, ОБЕЗЦЕНИЛА в невероятна степен всичко човешко!

        Пак да те питам, кой определя кое е човешко? АЗ определям ЗА СЕБЕ СИ КОЕ Е. За МЕН е по-човешко да правя това, което правя, отколкото да се страхувам да не ме изяде някоя мечка, както някога са правили нашите прародители, когато, сигурно са живели "най-истински".

>Предлагам ти да се опиташ да вникнеш в "ОПАКАТА СТРАНА" на цялото това
>развитие на ЦИВИЛИЗАЦИЯТА ОТ НАУЧНО-ТЕХНОЛОГИЧЕН ЗАПАДЕН ТИП
        Някои човеци си мислят, че ще съществуват вечно (почти всеки иска да живее вечно, макар да е само душа без тяло...), та да могат да видят "разрухата на цивилизацията" и "самоунищожението на човечеството, тръгнало в грешна посока на развитие". По-горе вече споменах какво мисля: страхувам се не от смъртта, а от "пътя до смъртта". След като "извървиш" пътя, вече си друг, няма тяло, което да усеща. Не знам какво е, но съм по-скоро любопитен, отколкото да се "боя от неизвестното". Мъртвецът е в "друго измерение", от което, според някои вярвания, не може да се върне, според други се връща в друго тяло обаче не помни предишното си посещение на Земята (...ако животът се унищожи, няма да може да се върне тук, и ще трябва да "ходи" на някоя друга планета...), а ако се "прераждаш" като нов човек или друго същество и не помниш какъв си бил, то докато си на Земята си "друг човек", не си предишния. Във вярването за преражданията има много слаби брънки (да ги кажа ли?), но зная... "това е философия, не е наука"...)
        Исках да кажа :-)), че ако човечеството се "самоунищожи", някой ще може да "съжалява" и да се "вайка" само до мига, в който и той бъде унищожен.

>искам да ти напомня, че независимо от прогреса на нашата технологична
>цивилизация, тези възгледи са СЪВСЕМ НЕМОДЕРНИ
        Тези ги разправяй на съучениците ми, те могат да се хванат :-)) Не съм стигнал до изводите си, за да бъда "модерен" :-)), до там ме доведе мисълта.

>днешната култура все повече търси ОНЗИ ПОВРАТ на духа и съзнанието към едни
>други начала, за необходимостта от който аз се опитах тук да акцентирам.
>Днешният МОДЕРЕН ЧОВЕК твърдо стои на принципа за свободата на волята
        Впрочем, аз съвсем не съм "съвременен човек", което можеш да заключиш и като вземеш предвид колко често си спомням далечното си минало, доста се интересувам от сметачна бивалица (компютърна история), за което дори написах стихотворение в брой 16, от началото на списанието пиша статии в "ЕИМ СВЯТ" като тази за наборът казби на първото вършаче (микропроцесор) i4004 (1971), за сметачът БЕСМ-6 (1966), за сметачът ABC на Джон Атанасов и Клифърд Бери (края на 30-те), и правя страницата "Българските сметачи", в която показвам на "забравилия своята история народ, славното му минало".
(...)
        Това не значи, че не харесвам и слушам, и съвременна музика, но и старата ми харесва, защото качествата й не определям според "годината", т.е. "модерността". Май това е достатъчно? :-)
        Поведение с главна цел да бъдат "модерни", виждам у някои "други".

>и който отрича този принцип, той е немодерен, защото, както казах, един
>такъв етап отдавна е изживян от човечеството
        Вярно. Аз не съм "човечеството", а съм ЧОВЕК, за когото основният въпрос не е да накара повечето да го мислят за "съвременен", т.е. да се впише в тяхната представа за "съвременност". "Сбъркал си адреса", ако мислиш , че с подобни БУКВАЧНИ МАНИПУЛАЦИОННИ изказвания ще постигнеш "успех", опитай върху съучениците ми :-)
//какво значи буквачен, пише в "Сметачобългарски езикотворец"

>ПРОВЕРЕН практически и исторически, имам предвид онзи експеримент с
>ЧОВЕЧНОСТТА, който комунизма осъществи и постигна такива плачевни
>резултати, тоест пълен крах
        :-)) Казах ти, не съм нито Маркс, нито Енгелс, нито Ленин, описах в безкрайните писма какво имам предвид, когато все ме "тласкаше" да се мисля, едва ли не, за нов Ленин, който иска да "прокара" своето становище "сред народните маси"; повтарям, че "ОБЯСНЯВАЧЪТ" не знае, а Творецът знае. Мисля се за "творец", но не съм Твореца :-))
        Моите изводи и заключения могат да бъдат изопачавани от теб, но аз знам какво мисля(...) Затова КОЛКОТО И ДА ГИ ПОВТАРЯШ ИЗКРИВЕНИ, няма да ги изкривиш в мен и да ме убедиш в "престъпността" на "демодираното" ми схващане, докато, "Бог знае, може и да си прав", не се убедя сам, с ИСТИНСКИ доказателства (ти уж ги отхвърляш, но също използваш, защото няма друг начин за "смислено" мисловно въздействие). Между другото, казват че "смехът е здраве".

>ЗАПАДНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА СВОБОДНИЯ ДУХ И НА СВОБОДНИЯ ЧОВЕК, НА
>ЧОВЕКА СЪС СИЛНО РАЗВИТО САМОСЪЗНАНИЕ ЗА СВОБОДА
        Казах ти - МРАЗЯ ДА СЕ ЗАБЛУЖДАВАМ. Щом ти искаш - прави го, нали "имаш свободна воля". Моята "свободна воля" обаче казва, че не желая да си "затварям очите", което, още от началото ми се струва, че искаш да ме убедиш да направя, и сега потвърждаваш с ГЛУПАВИЯ ДОВОД за "модерност", за който ми намекваше още с "вярата в съдбата на древните гърци", която аз пък ти обясних колко е опростена и далеч от това което мисля.

>постигна своите величави постижения (атомната бомба, запазила човечеството
от проказата на комунизма, компютъра
>и какво ли не още!
        Хм... в същото писмо пишеш, че тази бомба е "опасност за собственото унищожение", а сметачът, в неговото най-висше превъплащение - Мислещия, "ще направи "излишен" самия човек, ще блесне целия абсурд на това развитие"... Не знам какво да отговоря...

>ТЪКМО ЗАЩОТО съхрани ПРИНЦИПА НА СВОБОДАТА,
        Сметачите най-ясно показват "свободата". Поведението им не може да бъде обхванато предварително от човеците, иначе нямаше да ги правим. Въпреки това се знае, че то е "точно предписано".

        Впрочем защо "замълча" за преданията на "дивите" догони? Откъде ли са научили тези неща... Че Сириус е тройна звезда, науката доказа чак през ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ... а догоните дори НЯМАТ ПИСМЕНОСТ...
        Какво ще кажеш за "разсъдъчните" ми размисли за душата? Нищо, предполагам... Кой, ако не РАЗУМЪТ, обявява съществуването на СОБСТВЕНАТА си душа...

Кратък откъс от "Човекът и Мислещата машина"(2001): ММ - Мислещата машина 



"Човешкото съзнание е лично, поне засега то не може да бъде "прихванато" и 
"осъзнато" от друг (телепатията все още е рядко явление). Всеки от нас може 
да усети своето собствено съзнание. "Вътрешното разбиране" е доказателство, 
че "съзнаваме", но дали наистина разбира и чувства, знае само всеки за себе 
си. Така и ММ може да знае за себе си, че чувства, макар ние да смятаме, че 
не е вярно и да я обвиняваме, че нейните чувства са "нули и единици". Тя, 
спокойно, без излишни емоции, може да ни отговори: 

"А вашите чувства са количествено, качествено и пространствено съотношение 
на химични съединения - белтъци, хормони, нуклеинови киселини и пр. Едва ли 
ще има полза да навлизам в подробности, защото бедните ви мозъци няма да 
могат да ги поберат...""
Тодор до Ангел 11.9.2002
  (...)
 
- Какво разбрах, че съм "открил", тук http://www.egodeath.com/


        Убеди ме да видя пак какво ще открия в Google с "Universal predetermination". Това място ми "грабна окото": http://www.egodeath.com/ Има МНОГО за четене, стига да ти се взира в мигача. Ето това прегледах първо: http://www.egodeath.com/blknotes.htm, за "Block-universe determinism", схващане на Майкъл Хофман. Започва с определянето на видовете свобода: политическа, "практическа", или "екзистенциална" - чувството за свобода (което всеки усеща и тя съществува), и метафизична, която е желана, но недействителна според детерминистите. Открих, че съм "детерминист", и че изводите, до които стигам са съзвучни с детерминизма, научих че го наричат "positivist materialism", т.е. разбрах за "позитивистичната ми нагласа" и "научния позитивизъм", за които ми говореше. Разбрах също, че и аз говоря за "свобода", която е относителна и я има само в частните случаи, но не и в цялостта. Също открих, че похватите, които използваш, за да докажеш погрешността на детерминизма, са използвани и от други съвременни "почитатели" на свободната воля (там ги наричат: "free-will-ist"). Например подхвърлянето за древните елински схващания, които са отречени и за "несъвременността" на схващането за всеобщата предопределеност... За "невъзможността нещо да се докаже с примери"...
        Учудих се, че моето схващане противодейства по същия начин, както и там: според детерминизма (и според моята "разновидност"), е предвидено всичко във всеки миг, а няма, аз ги нарекох, "ключови събития" (в древната представа), срещу които "да вървиш", там са го казали така: "не само крайната точка, а и всички мисли и действия във всяка точка са предвидени". Авторът пише за "изкривяването" на примерите и доказателствата на детерминистите от "любителите на свободната воля" (нещо, което ние в този разговор повтаряме) за пренасочването на предвидимостта от БОГА към предвидимост от човека (непрекъснато повтарям, че ТВОРЕЦЪТ, а НЕ ЧОВЕКЪТ знае какво е предписано), че мистиците променят предопределеността в "ред и дисциплина", макар че никъде никой от детерминистите НЕ КАЗВА КАКВО е предвидено, защото НЕ ЗНАЕ, а говори за Създател, който ЕДИНСТВЕН може да знае с точност... Писателят на статията е писал тук: 

"alt.philosophy.debate
 science vs. mysticism"

Науката срещу мистицизма... И за това стана дума в разговора...

-------------
Друго, което е показано е, например:

The rough mental associations historically are:
Грубите мисловни връзки, които се правят за детерминизма и свободата са:

Разум = определимост = няма свобода. (също = реализм, градивен материализъм)
Reason = determinism = no freedom. (also = realism, positivist materialism)

Нелогичност = свободна воля = свобода. (също = метафизически идеализъм)
Illogic = free will = freedom. (also = metaphysical Idealism)
--------------

До четене.



КРАЙ ?


Изглежда тук е края,
но аз не зная,
дали не ще да бъде продължена
статията дето бе предопределена,
тъй както всичко що се случва?
Да се опитвам да предричам... не, не смея...
© Тодор Илиев Арнаудов, © Ангел Грънчаров
Пловдив, август-септември 2002
Списание "Свещеният сметач" (ЕИМ СВЯТ), http://eim.hit.bg
Дружество за защита на българския език - ДЗБЕ, http://eim.hit.bg/dzbe
Сметачна книжница Българските сметачи, http://tosh.data.bg
Звуковото хранилище на Тош http://free.techno-link.com/todprog
Лично мрежомясто на Тош http://www.oocities.org/todprog

Върни се в началото